Решение № 6205 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2014 г.

Решение № 6205 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3939/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Христо Митровски -пълномощник на "Виакон България" ЕООД, гр. София (според представеното удостоверение от Търговския регистър - листове 4 и 14 от административната преписка дружеството е еднолично търговско дружество, с посочен едноличен собственик на капитала, а не както навсякъде е посочен вида му - дружество с ограничена отговорност) срещу решение № 201 от 19.02.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-76 от 21.01.2014 г., с което жалбата на дружеството срещу решението на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка е оставено без уважение. Със същото решение КЗК е възложила на дружеството-жалбоподател направените от ответната страна разноски. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението на КЗК да се отмени, като вместо него съдът постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на възложителя. Касаторът претендира и присъждане на направените разноски. КЗК не взема становище. Ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна по съображенията, изложени в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира за правилен извода на КЗК, че тя дължи произнасяне по обстоятелствата посочени в жалбата, подадена в сроковете по чл. 120, ал. 5 и 7 ЗОП, според чл. 122а, ал. 1. Според прокурора КЗК е извършила проучване на обстоятелствата в жалбата, подадена в срока, като се е произнесла по тях. Оплакванията не са били обосновани, поради което КЗК е намерила жалбата за неоснователна и я е оставила без уважение. Прокурорът счита, че КЗК не дължи произнасяне по допълнително представената молба, която е извън 10-дневния срок, тъй като допълнително обоснованите първоначални твърдения са били преклудирани. Поради това прокурорът счита, че оплакванията в касационната жалба за допуснатите от КЗК съществени нарушения на процесуалния и материалния закон са неоснователни и не могат да послужат като основания за отмяна на обжалваното решение на КЗК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП и срещу правораздавателен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), действащ като възложител с решение № 199 от 9.12.2013 г. е открил открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата" по шест обособени позиции. С решението си възложителят е одобрил обявлението и документацията за участие. Това решение е било обжалвано от "Виакон България" ЕООД с жалба с вх. № ВХР-35 от 3.01.2014 г. Жалбата е била нередовна, като с писмо с изх. № СНР-14 от 7.01.2014 г. КЗК е дала указания за отстраняване на нередовността на основание чл. 121, ал. 5 ЗОП. Нередовността е била отстранена в срок и с разпореждане от 21.01.2014 г. председателят на КЗК на основание чл. 121а ЗОП е образувал жалбата в преписка. "Виакон България" ЕООД е посочило в жалбата си, че обжалва решението за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и одобрената с него документация за участие, поради това, че изискванията поставени в обявлението и документацията към потенциалните участници са били ограничителни и дискриминационни и са нарушавали принципите на ЗОП за свободна и лоялна конкуренция и недопускане на дискриминация. В жалбата си дружеството е посочило, че това било в ущърб на обществения интерес. С молба от 31.01.2014 г. дружеството-жалбоподател е конкретизирало обстоятелствата, посочени в първоначалната жалба. В молбата е въведло твърдения срещу поставените от възложителя изисквания към участниците за доказване на икономическото и финансовото им състояние, срещу минималните изисквания за доказване на техническите възможности и квалификация, както и срещу методиката за определяне на оценките по техническия показател. КЗК е приела за допустима първоначално подадената жалба на 3.01.2014 г. и посочените обстоятелства в нея. Относно молбата от 31.01.2014 г. КЗК се е позовала на чл. 120, ал. 5 във връзка с чл. 122а ЗОП, като я е намерила за недопустима, поради преклудиране на правото на жалба и я е оставила без разглеждане. По заявените обстоятелства в първата молба КЗК е приела, че те са бланкетни и неконкретизирани. Дружеството не е посочило в какво се изразява незаконосъобразността на решението на възложителя за откриване на процедурата и утвърдените с него обявление и документация, поради което жалбата е била оставена без уважение. Освен това КЗК се е позовала и на чл. 122а ЗОП като е посочила, че извършва контрол само върху заявените в жалбата обстоятелства, а не цялостен контрол и тъй като в жалбата не са били посочени конкретни твърдения, които да подлежат на разглеждане, жалбата е преценила за неоснователна и недоказана и на основание чл. 122г, ал. 1, т. 1 е постановила решението си. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на КЗК е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила. За обосноваване на това твърдение касаторът се позовава на чл. 122з ЗОП, който препраща за неуредените случаи в АПК и сочи съответно нормата на чл. 168, ал. 1 АПК. Твърдението е неоснователно. В ЗОП има самостоятелно разписана процедура за рамките на контрола, извършван от КЗК - чл. 122а, ал. 1, в която изрично е посочено, че проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл. 120, ал. 5 и 7, и се извършва от работен екип. Тази норма се различава от чл. 168, ал. 1 АПК, в която е даден приоритет на служебното начало. От това следва, че рамките на контрола извършван от КЗК е уреден в специалния ЗОП, което изключва прилагането на чл. 168, ал. 1 АПК. Молбата, подадена на 31.01.2014 г., с която се конкретизират обстоятелствата, посочени в първоначалната молба е извън срока за обжалване на решението на възложителя, поради което тя е била недопустима за разглеждане, както правилно е възприела и КЗК. В ЗОП законодателят е дал приоритет на бързината на разглеждане на споровете, като е предвидил и ред за подаване на жалбата до КЗК, и изрично е посочил, че препис от жалбата се изпраща и на възложителя. Освен това е определил и срок на възложителя за отговор, който е в рамките на 3 дни, считано от получаването на препис от жалбата - чл. 121а, ал. 2. Становището на възложителя е по доводите и твърденията в получения препис от жалбата. Допълнително подадената молба, която е била недопустима, не е подлежала на разглеждане, защото правото на обжалване на дружеството е било погасено. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд намерила израз в решение № 1193 от 25.01.2011 г. по адм. д. № 14470/2010 г., решение № 1439 от 3.02.2014 г. по адм. д. № 15767/2013 г., решение № 1463 от 3.02.2014 г. по адм. д. № 14905/2013 г. и други. Неоснователно е и оплакването относно това, че КЗК не е дала указания на жалбоподателя да конкретизира балнкетните си оплаквания, като с това е допуснала нарушение на чл. 121, ал. 5 ЗОП. В чл. 121, ал. 2 ЗОП законодателят е въвел изискване за форма на жалбата. Посочил е какво е минималното й необходимо съдържание, като в т. 5 е визирал, че жалбата трябва да съдържа оплакванията и исканията на жалбоподателя. Нормата отново се различава от чл. 150, ал. 1, т. 6 АПК, в която е въведено изискването в жалбата да се съдържа указване в какво се състои незаконосъобразността на акта, който се оспорва. От това следва, че е в ЗОП на жалбоподателя е предоставена преценката какви оплаквания да направи и как да ги обоснове. Достатъчно е жалбата да съдържа оплакване и искане за да е изпълнено изискването на чл. 121, ал. 2, т. 5 ЗОП. КЗК проверява дали е спазено изискването за форма по ал. 2 - дали жалбата съдържа минималните изисквания на т. 1-6 и когато установи, че жабата отговаря на изискването за форма, няма как да даде указания, в които да посочи, че жалбата е нередовна. Останалите оплаквания в касационната жалба, които преповтарят съдържанието на молбата от 31.01.2014 г. не подлежат на разглеждане, тъй като те са недопустими, като преклудирани. По изложените съображения и след извършения контрол по чл. 218 АПК настоящият състав не намери основания за отмяна на решението на КЗК. То като правилно и законосъобразно следва д бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация - АПИ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Касаторът следва да заплати на АПИ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер 500 лв. определени на основание чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение