Решение № 15930 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2010 г.

Решение № 15930 от 27.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Светлана Кирилова Цанкова като пълномощник на съпруга си Иван Петров Цанков против решение № 275 от 10.02.2010 г. на Административен съд Варна, Първо отделение, IV състав по адм. дело № 2940/2008 г. С него се отхвърля жалбата им срещу заповед № РД - 08 - 7706 - 178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване план на новообразувани имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна за имоти № 510 и № 4220. Поддържат се доводи за неправилността му, вследствие нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и постановяване на друго, по същество, с което заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 6 по отношение на имоти № № 510 и 4220 от ПНИ бъде отменена като незаконосъобразна. Възраженията са за материална незаконосъобразност с нормите на чл. 28, ал. 9 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и чл. 19 от ЗУТ, необоснованост по отношение идентичност на местностите "Мешелика" и "Дилбер чешма" за което липсват и мотиви съставляващо нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда относно правата на бившите собственици както за наличие на материални предпоставки за издаване на решение от ОСЗ, така и за данни дали издаденото е влязло в сила което е материална предпоставка за вписването им в регистъра към ПНИ като собственици. Оспорват се мотивите за необоснованост и по отношение спазване на процедурата по издаване на ПНИ, приложението на материално техническите норми при образуване на процесните имоти и несъобразяване с обстоятелството, че през имот № 4220 преминава електропровод. Отделна касационно жалба е подадена от адвокат Станислав Славов като пълномощник на Иван Петров Цанков против същото решение с искане за отмяна като неправилно при наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния и процесуален закон. Свеждат се до нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, чл. 28, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Постъпила е касационна жалба от адвокат Станислав Славов в качеството му на пълномощник на заинтересованата страна Петър Иванов Цанков против същото решение с идентично съдържание на жалбата на Иван Петров Цанков последните съответно син и баща с непротиворечиви интереси. Ответникът, областният управител на област с административен център Варна не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни Кирчо Панайотов Янчев и Янко Панайотов Киров не се представляват и не вземат становища по жалбите. Заинтересованата страна, Киро Янев Киров чрез адвокат Светлана Янева взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбите. Участващият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбите за допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледани по същество за основателни по следните съображения: Производството пред административният съд е образувано по жалба от Иван Петров Цанков срещу заповед № РД - 08 - 7706 - 178/05.06.2006 г. на Областен управител - гр. Варна издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ за одобряване на ПНИ на селищно образявание по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", Виница, община Варна в частта за имоти № № 510 и 4220. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта в тази част поради нарушения по образуване на тези имоти, свързани с площта, границите, конфигурацията и правата им и тези на бившите собственици. Доводите са в смисъла на съдържанието на касационните жалби. При разглеждане на жалбата по същество е установено от доказателствата и от неоспорени заключения на съдебно технически експертизи, че новообразуван имот № 510 е придобит от жалбоподателя по силата на сделка - дарение между него и родителите му, последните - ползватели трансформирали правото на ползване в право на собственост в размер на 600 кв. м. Установено е, че остатъкът над 600 кв. м в размер на 376 кв. м. е послужил за образуване на имот № 4220 от ПНИ отреден за бившите собственици, като вещото лице е установило идентичност на имота им по решение на ОСЗ с имот № 6849 по КП - 1956 г. който е идентичен с имот № 3638, в който се нанася част от имот № 510 по КП от 1987 г. целия с площ от 975.43 кв, от който е образуван имот с пл. № 510 от ПНИ останал само с 600 кв. м. Съдът е приел за неоснователни доводите относно изработването и приемането на ПНИ с обжалваната заповед, а претенциите за площ на имота от 1000 кв. м приел за неоснователна. Приложимите материални норми на чл. 28 от ППЗСПЗЗ са обсъдени в хипотезата на конкретния случай като е изведен извод за законосъобразност на заповедта в обжалваната част с оглед площ, граници и застрояване в имота, както и по отношение и остатъкът над 250 кв. м. който не може да бъде присъединен към него. При установените факти и анализ на приложимите материални разпоредби е изведен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приложимите разпоредби за случая са по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Според чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ се установяват границите на имотите правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ. Или, с ПНИ се зачитат правата на ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост и правата на бившите собственици. Ползвателите имат право на 600 кв. м., респективно на собственост върху 1000 кв. м в хипотезите на § 4а и § 4б както и на разликите над тези размери ако са под 250 кв. м поради което не могат да образуват имот за бившия собственик - чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ и § 4з от ПЗРЗСПЗЗ. В случая се иска присъединяване/отреждане и на площ от съседния новообразуван имот № 4220 с възражения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен имот според чл. 19 от ЗУТ, поради което следва да бъде присъединен към имот № 510. Съдът правилно е отхвърлил като неоснователно възражението за придобиване по давност на целия имот, който институт е неприложим в случая. Правилно е отхвърлено възражението за неспазване на изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ тъй като с него се предвижда съобразяване на границите със сградите и съоръженията с които технически изисквания планът е съобразен. В нарушение на чл. 28, ал. 9 се поддържа, че за имотите на бившите собственици се прилагат нормите на ЗУТ за площ и лице. Такива изисквания са относими само за имотите на ползвателите трансформирали правото на ползване в право на собственост. Същественото в настоящият случай е, че жалбоподателя е собственик на имот от 600 кв. м. по силата на придобивна сделка, извършена преди изработването на ПНИ и в регистъра към ПНИ като собственик на имот № 510 от ПНИ е следвало да бъде вписан той, а не праводателят му Петър Иванов Цанков. Това е нарушение, достатъчно да бъде отменена заповедта по отношение на имот № 510 от ПНИ само на това основание. На следващо място, възражението в жалбата, че местност "Мешенлика" в която е придобит имот № 510 по КП от 1987 г. е различна от местност "Дилбер чешма" в която с решение на ОСЗ е възстановен имот на бившите собственици не е обсъждано в мотивите на решението. Установеното от заключението на вещото лице идентичност на имоти № 6849 по КП от 1956 г. с имот № 3638 по КП "Бялата чешма, манастирски рид и Дъбравата" не е достатъчно да бъде изведен еднозначно извод за идентичност, а това е първото служебно задължение на съда при разглеждане на такъв спор. На следващо място, от заключението на СТЕ се установява, че има преминаващ електропровод в имот № 4220 от ПНИ за който няма никакви данни част от каква електропреносна мрежа е, какво е значението му и с оглед на това необходимили са и какви са необходимите сервитути към него и водят ли те до ограничаване/препятстват ли реалното възстановяване на правото на собственост. Този въпрос е от значение за площта на имот № 4220 от ПНИ който в размер под 250 кв. м. при липса на други остатъци за бившия собственик следва да бъде присъединен към имот № 510 от ПНИ какъвто е интереса на касатора към него, а това е единствената законна хипотеза за присъединяването му. Съдът в нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК е оставил неизяснен въпроса и в нарушение на ал. 4 не е съдействал на страните за упражняването на правата им по установяването на тези факти от съществено значение за правилното решаване на спора. При тези фактически и правни съображения решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се спазят указанията на съда относно установяване на фактите от съществено значение за делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение