Решение № 844 от 26.1.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от В. Георгиева с [ЕГН] искане за отмяна на Решение 147 от 27.05.2021 г. по адм. дело 570/2020 г. на Административен съд Кюстендил, оставено в сила с Решение 5373 от 03.06.2022 г. по адм. дело 8025/2021 г. по описа на Върховния административен съд. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на Георгиева срещу Ревизионен акт (РА) Р-22001019008139-091-001/18.08.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) София в частта му, с която са установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за ЕТ В. Георгиева Ю. (заличен търговец), като е определен годишен и авансов данък за данъчните периоди на 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно със съответните лихви, която част от РА е изменена, съответно потвърдена с Решение 1742/17.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централното управление на НАП. Георгиева иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Кюстендил. Основанието по т. 1 е мотивирано с твърдение за съществуването при постановяването на Решение 5373/03.06.2022 г. по адм. дело 8025/2021 г. на Върховния административен съд на ново обстоятелство от съществено значение за делото, възникнало след приключването на устните състезания в касационната инстанция, което не би могло да бъде известно на молителката издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) Решение 10/312/02644/3/01/04/03 (изх. 01-6500/8434#20/25.05.2022 г.) за налагане на В. Георгиева, осъществявала търговска дейност като ЕТ В. Георгиева Ю. и на ВГ Ю. ЕООД с [ЕИК], правоприемник на ЕТ В. Георгиева Ю. , на финансова корекция в размер на 387352.60 лв., която сума представлява подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по Договор 10/312/02644/06.10.2014 г., сключен между ЕТ В. Георгиева Ю. и ДФЗ с предмет предоставяне на ЕТ на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проект за изграждане на къща за настаняване на туристи. Георгиева счита решението за налагане на финансова корекция за относимо към спора за законосъобразността на оспорената от нея пред Административен съд Кюстендил част от Ревизионен акт (РА) Р-22001019008139-091-001/18.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Твърди, че доколкото при ревизията счетоводният финансов резултат е увеличен за всяка финансова година от ревизирания период с неотчетените от данъчно-задълженото лице (ДЗЛ) приходи от полученото безвъзмездно финансиране, с издаването на решението за налагане на финансова корекция полученото безвъзмездно финансиране става възстановимо по смисъла на т. 3.7. от СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ . Претендира присъждане на разноски за производството по искането за отмяна. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централното управление на НАП не представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител гл. юрк. Т. Попова, която от негово име оспорва искането за отмяна, а по същество иска отхвърлянето му, като неоснователно и недоказано. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид представените по делото доказателства, приема следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК от надлежна страна, за която решението, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна e неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под термина нови обстоятелства законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови , т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, но да не са новосъздадени , т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. Нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите обстоятелства или новите писмени доказателства следва да са от съществено значение за делото. Видно от данните по делото, Решение 10/312/02644/3/01/04/03 (изх. 01-6500/8434#20/25.05.2022 г.) за налагане на В. Георгиева, осъществявала търговска дейност като ЕТ В. Георгиева Ю. и на ВГ Ю. ЕООД с [ЕИК], правоприемник на ЕТ В. Георгиева Ю. , на финансова корекция в размер на 387352.60 лв., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, е връчено на В. Георгиева на 27.05.2022 г. (л. 8 от адм. дело 8873/2022 г. по описа на Върховния административен съд). Устните състезания по адм. дело 8025/2021 г. на Върховния административен съд, по което е обжалвано решението на Административен съд Кюстендил, чиято отмяна се иска, са приключили на 03.05.2022 г., т.е. преди узнаване от молителката на обстоятелството за постановяване на решението за налагане на финансова корекция. Решението на касационната инстанция по адм. дело 8025/2021 г. е постановено на 03.06.2022 г. При тази фактическа установеност не може да се направи извод, че Решение 10/312/02644/3/01/04/03 (изх. 01-6500/8434#20/25.05.2022 г.) за налагане на В. Георгиева, осъществявала търговска дейност като ЕТ В. Георгиева Ю. и на ВГ Ю. ЕООД с [ЕИК], правоприемник на ЕТ В. Георгиева Ю. , на финансова корекция се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Същото се явява новосъздадено , тъй като е възникнало след приключване на устните състезания по касационното производство, в което решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено. В допълнение следва да се посочи, че Георгиева, в противоречие с доказателствения материал по делото, твърди в искането за отмяна, че решението за налагане на финансова корекция не би могло да й бъде известно. Както се посочи, решението на касационната инстанция по адм. дело 8025/2021 г. е постановено на 03.06.2022 г. т.е. на седмия ден след узнаване на обстоятелството за издаване от директора на ДФЗ на процесното решение за налагане на финансова корекция. След като Георгиева е получила решението на 27.05.2022 г. и приема, че то е от съществено значение за правилното решаване на делото, тя е можела да доведе до знанието на касационната инстанция факта на издаването му, като подаде молба до Върховния административен съд за отмяна на Протоколното определение за даване ход на адм. дело 8025/2021 г. по същество и на Прот околното определение относно събирането на доказателства, постановени в о.с.з. по това дело, проведено на 03.05.2022 г. Отделно от това Георгиева не представя пред настоящата инстанция доказателства дали Решение 10/312/02644/3/01/04/03 (изх. 01-6500/8434#20/25.05.2022 г.) за налагане на финансова корекция, издадено от директора на ДФЗ, е стабилен административен акт, т.е. е влязло в сила. На следващо място касационната инстанция приема, че ако молителката е приемала, че въпросът за дължимостта на сумата от 387352.60 лв., представляваща безвъзмездна финансова помощ по Договор 10/312/02644/06.10.2014 г., сключен между ЕТ В. Георгиева Ю. и ДФЗ, е преюдициален за правилното решаване на въпроса за законосъобразността на частично обжалвания от нея РА Р-22001019008139-091-001/18.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, тя е можела да поиска спиране на производството по адм. дело 8025/2021 г. по описа на Върховния административен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, каквото, в случая, не се установява по делото. Решението за налагане на финансова корекция не е от съществено значение за правния спор пред Административен съд Кюстендил относно законосъобразността на РА Р-22001019008139-091-001/18.08.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП в обжалваната му от Георгиева част и поради разликата в правоотношенията, обуславящи издаването на процесния РА и отпускането на безвъзмездната финансова помощ. Георгиева има качеството на ДЗЛ по смисъла на ЗДДФЛ, поради което е била длъжна да отчете приходите от полученото безвъзмездно финансиране. Наличието на административно производство по чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕСИФ) пред управляващия орган, одобрил Проект 10/312/02644 от 16.05.2013 г. за изграждане на малкоетажна къща за настаняване на туристи, е правно ирелевантно за изпълнението на данъчните задължения на молителката. Поради изложените съображения, касационната инстанция, в настоящия петчленен състав, приема, че твърденията на Георгиева нямат съществено значение за спора по адм. дело 570/2020 г. на Административен съд Кюстендил и не могат да послужат като основание за отмяна на решението, постановено по това дело. Не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила Решение 147/27.05.2021 г. по адм. дело 570/2020 г. на Административен съд Кюстендил, оставено в сила с Решение 5373/03.06.2022 г. по адм. дело 8025/2021 г. на Върховния административен съд. При този изход на спора, в полза на ответника по искането за отмяна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв., изчислено съобразно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в относимата редакция на разпоредбата преди измененията на Наредбата, обн. в ДВ, бр. 74 от 07.09.2021 г. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховния административен съд, петчленен състав