Решение № 1156 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3562/2007 г.

Решение № 1156 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3562/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) решението на Софийския апелативен съд от 5.04.2007 г. по гр. д. № 1682/2006, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са уважени да размера на 3.000 лева предявените искове за обезщетение по чл. 49 ЗЗД със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Недоволни от решението са касаторите "Хидростройкомплект 97" А., с. Х., община К. и "Автомагистрали" ЕА., София, които го обжалват в срок с оплаквания за недопустимост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторите считат, че след отказа от иска срещу "Подземно строителство" Е., София, недопустимо е продължено производството срещу останалите ответници; в нарушение на съдопроизводствените правила е прието, че правоприемството между Дquot"Хидрострой", София и "Хидростройкомплект 97", А., с. Х., община К. може да бъде установено от признанието на неговия процесуален представител, че "Автомагистрали" ЕА., София е бил работодател на ищеца и е конституиран на мястото на "Автомагистрали" ООД, София, срещу когото е бил уважен искът от първоинстанционния съд, както и че влошаването на състоянието на ищеца не се дължи изключително на съпътстващи заболявания, които не са свързани с условията на труд; и в нарушение на материалния закон е прието, че при ексцес, настъпил при действието на чл. 200 КТ не се прилага този специален ред за обезщетяване. Ответникът по жалбата Ц. И. Н. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск за обезщетение на неимуществените вреди поради ексцес на професионално заболяване, без да са били претендирани вредите от основното увреждане. За времето от 12.04.1951 до 31.12.1961 г. ищецът е работил като подземен копач - миньор в ДСО "Редки метали", Бухово, от 1.01.1962 до 31.01.1967 г. - в "Редки метали", Сливен, от 1.01.1968 до 31.07.1975 г. - в СУ"Хидрострой", Ботевград, от 1.08.1975 до 31.07.1978 г. - в СУ "Тунели" Ботевград и от 1.11.1979 до 9.08.1993 г. - в СУ "Тунели". В системата на ДСО "Хидрострой" ищецът е работил при изграждането на различни тунели, сред което и тунел "Лютаджик", в резултат на което през 1982 г. е заболял от "Силикотуберкулоза БК", което заболяване през 1993 г. е преминало в най- тежкия си III стадий, като уврежданията на дихателната площ са трайни и разпространени с изчерпване на резервите на белите дробове, като състоянието е влошено и от съпътстващи заболявания, които не са последици от силикозата. Ответниците са правоприемници на организациите, в което е работил ищецът, както се признава пред съда от първия ответник, поради което те отговарят за вредите от влошеното състояние на ищеца. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че отказът от иска срещу един от ответниците не се отразява върху правното положение на останалите ответници, независимо от това на какво основание се претендира общата им отговорност. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е приел, че с изявлението си от 4.10.2001 г. ответникът "Хидростройкомплект 97" А., с. Х., община К. е признал обстоятелството, че той е правоприемник на ДСО "Хидрострой", София. В това изявление той е признал, че е правоприемник на СУ "Хидрострой", с. Х. поделение в системата на ДСО "Хидрострой", София, в което ищецът е работил като бетонджия (кофражист - според заключението на трудово-хигиенната експертиза) от 4.10.1972 до 1.08.1074 г. - при условия, които нямат отношение към предизвикването на силикозни заболявания. Действително ищецът е работил подземни работи в системата на ДСО "Хидрострой", София, но в негово Ботевградско поделение. ДСО отговаря за вредите, причинени на работници във всички негови териториални поделения, но едно териториално поделение на ДСО не отговаря за вредите, причинени на работници в друго териториално поделение. По делото не са представени никакви доказателства ответникът "Хидростройкомплект 97" А., с. Х., община К. да е правоприемник на ДСО "Хидрострой", София или на неговото поделение СУ "Хидрострой", Ботевград. Също в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че ответникът "Автомагистрали" ЕА., София е правоприемник на някое от предприятията, в които ищецът е работил. Ответникът "Автомагистрали" ЕА., София е правоприемник на новоучреденото през 1983 г. държавно учреждение "Управление за поддържане на автомагистрали". Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо, но е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове - отхвърлени от касационната инстанция. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение