Решение № 12776 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15033/2012 г.

Решение № 12776 от 3.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15033/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Христина Дамянова Ганчозова от гр. Карлово, против Решение № 2040/27.09.2012 г., постановено по а. д. № 270/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСПд). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСПд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ганчозова против Заповед № К-35/03.01.2012 г. на кмета на Община Карлово с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с утвърдено ново Длъжностно разписание (ДР) в сила от 01.01.2012 г. и Решение № 15, взето с Протокол № 3 от заседание на Общински съвет - Карлово (ОбСК), проведено на 30.11.2011 г., е прекратено служебното й правоотношение. Недоволна, Ганчозова обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснати от АСПд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната й жалба. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна - кметът на Община Карлово, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от състава на АСПд. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. Безспорно е, че касаторката е заемала длъжността "началник Отдел "Общинска собственост" към Дирекция "Кадастър, строителство, транспорт и общинска собственост" (ДКСТОС) в Общинска администрация, Карлово (ОАК). С Решение № 15 по Протокол № 3/30.11.2011 г. на ОбСК (л. 9), е одобрена общата численост и структурата на ОАК. Изготвено е ново ДР, в сила от 01.01.2012 г., в изпълнение на решениета на ОбСК. Със Заповед № 1297/30.12.2011 г. на кмета (л. 172), е утвърден изготвения нов Устройствен правилник на общинската администрация Карлово (УП, л. 173), уреждащ правомощията, структурата, функциите и организацията на работа на общинската администрация съобразно решението на ОбСК, в сила от 03.01.2012 г. Според представеното по делото ДР в сила от 19.12.2011 г. (л. 13), в състава на ОАК е имало общо 145,5 щатни бройки, от които в Общата администрация са 42 щатни бройки. С Решение № 15 на ОбСК, ДКСТОС е съкратена от Общата администрация на ОАК. В Специализираната администрация на ОАК е разкрита Дирекция "Хуманитарни и социални дейности", в която е включен Отдел "Устройство на територията и общинска собственост". Видно от ДР в сила от 01.01.2012 г. (л. 25), в състава на ОАК има общо 146 щатни бройки, т. е. налице е увеличение на щата с 0,5 щатни бройки в ОАК. В Общата администрация те са 49, като са увеличени с 7 щатни бройки в сравнение с техния брой съгласно ДР в сила от 19.12.2011 г. Обжалваната Заповед № К-35/03.01.2012 г. на кмета на Община Карлово, видно от съобразителната й част, е издадена "съгласно утвърденото ДР в сила от 01.01.2012 г. и Решение № 15 на ОбСК". Съгласно чл. 7, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА), Общата администрация задължително включва звено "Управление на собствеността". Предвид горното АСПд е направил изводи, които са непълни, поради което като краен резултат се явяват и неверни. Такива са изводът, че длъжността, заемана от Ганчозова преди издаването на обжалваната заповед на кмета е съкратена, тъй като действително в новото ДР липсва длъжност "началник ООС"; че са налице влязло в сила Решение № 15 по Протокол № 3/30.11.2011 г. на ОбСК и изготвени въз основа на него нов УП и ново ДР. Съдът обаче не е съобразил същественото обстоятелство за правилното решаване на делото, че Решение № 15 на ОбСК и изготвените въз основа на него УП и ДР, явяващи се фактически основания за издаване на обжалваната заповед на кмета, противоречат пряко на нормата на чл. 7, т. 4 от ЗА. Въпреки, че съдът не е овластен да извършва косвен контрол за законосъобразност на други административни актове, каквито са посочените, той може да ги прецени и съобрази, доколкото те са основание за издаването на обжалвания административен акт. Противоречието на Решение № 15 на ОбСК с чл. 7, т. 4 от ЗА, в частта за мястото на звеното "Управление на собствеността" е видимо. При неговото съществуване, кметът е имал възможностите, съгл. чл. 45, ал. 3, 5 и 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация да върне решението за ново обсъждане като незаконосъобразно или да го оспори пред съответния административен съд, както и да иска спиране на изпълнението му. Вместо това, той е издал обжалваната своя заповед, фактическо основание на която както се каза, е именно решението на ОбСК. По изложените съображения, обжалваната Заповед № К-35/03.01.2012 г. на кмета на общината, като издадена въз основа на противоречащо на материалния закон решение на ОбСК, също се явява незаконосъобразна. Съставът на АСПд е следвало да съобрази горните обстоятелства и да я отмени като такава. Постановявайки решение в обратния смисъл, то също се явява неправилно като противоречащо на закона и като такова следва да се отмени. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон. По изложените причини следва да се отмени като неправилно обжалваното решение на АСПд. При пълното изясняване от фактическа страна на случая и липсата на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да се постанови друго решение, по съществото на спора, с което се уважи жалбата на Ганчозова и се отмени като незаконосъобразна обжалваната от нея Заповед № К-35/03.01.2012 г. на кмета на Община Карлово с която е прекратено служебното й правоотношение. Ганчозова е направила искане с касационната си жалба да бъде осъдена Община Карлово да й заплати направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. С оглед правните изводи на съда, същото се явява основателно. Предвид представените доказателства и с цел процесуалната икономия, ВАС счита за необходимо да се произнесе по искането изцяло, като присъди и стойността на разноските, направени пред двете съдебни инстанция. С оглед представените доказателства, искането се явява доказано до размер общо на 1420,00 лв. от които 620,00 лв. за първата инстанция (адвокатски хонорар от 500,00 лв. и депозит за вещо лице от 120,00 лв.) и 800 лв. за втората инстанция. Следва да бъде осъдена Община Карлово да заплати посочената сума на касаторката. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 2 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, ВАС