Решение № 1005 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2017 г.

Решение № 1005 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. Е., срещу решение № 106 от 21 април 2017 г., постановено по адм. дело № 30/2017 г. по описа на Административен съд П. С обжалваното решение, по жалба на Д. В. П. от с. Д., община П., е отменена Заповед № 2881 от 29 декември 2016 г. на кмета на община П. Със същото решение са присъдени в тежест на О. П. направените от Д. В. П. съдебно-деловодни разноски. В касационна жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: Д. В. П., К. Р. В. и В. Р. В., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Д. В. П., против заповед № 2881 от 29 декември 2016 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Навес над източен масивен гараж", находящ се в УПИ ХVII - 1259, кв. 49, по плана на с. Д., община П., спрямо собствениците му - Д. В. П., К. Р. В. и В. Р. В. Съдът е отхвърлил искането на оспорващата за нищожност на заповедта, на основание чл. 177, ал. 2 АПК, поради противоречието й с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 496/2015 г. на Административен съд П., с мотиви, че това съдебно решение не е разрешило правния спор по същество, а именно дали процесния навес е строеж, или не, поради което не е имало пречка да бъде издадена процесната заповед. По същество е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и целта му. Според съдът разпоредения за премахване навес не представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, а преместваемо демонтируемо съоръжение. Поради отсъствието на строеж е отказал да изследва въпросите за търпимостта му, на основание § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Решението е неправилно. Изводите на съда, че обектът- предмет на премахване с оспорената заповед не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, са необосновани и в противоречие на материалния закон. Дали един обект е строеж или не се определя от фактическите му белези и предназначение, което има. Строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята или сградата. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният навес е изграден от метална носеща конструкция, трайно прикрепен към стоманобетоновата плоча на източния масивен гараж в имота, към който чрез метални планки, заварки и анкерни болтове са закрепени метални колони и покрив от LT ламарина, чието строителство е извършено през 1982 г. и оттогава досега се ползва като селскостопанска постройка за съхранение на сено. С оглед установения начин на изграждане на навеса, независимо от материала от който е направен, и трайното му свързване към бетоновата плоча на масивния гараж върху който е изграден, същия представлява строеж, противно на приетото от съда. Освен това и предназначението му - навес за съхранение на сено, обуславя извод за наличие на строеж - второстепенна постройка на допълващо застрояване в имота. Настоящият състав не споделя правните изводи на съда, че е налице преместваем обект, предвид възможността да бъде демонтиран. За да бъде преместваем обектът трябва да може да се демонтира, без нарушаване на целостта му и да се постави на друго място в цялост, на които условия процесния строеж не отговаря. Освен това по определението на § 5, т. 80 ДР ЗУТ преместваемите обекти са предназначени за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, които могат да бъдат преместени в пространството и поставени, запазвайки физическата си цялост. По отношение на процесния обект това е невъзможно. Ето защо, като е приел, че е налице преместваем обект, а не строеж, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. След като обектът е строеж, съдът е следвало да изложи мотиви за съответствието на заповедта с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, респ. за наличието на "търпим строеж" по § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, предвид данните за годината на извършването му - 1982 г., каквито в случая не са изложени. Неизлагането на такива мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК. Като неправилно на посочените основания обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени по-горе. Предвид отмяната на решението и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за разноски на касатора се дължи произнасяне от първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение