Решение № 2472 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13144/2015 г.

Решение № 2472 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13144/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Стоев като процесуален представител, против решение № 11082 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 12371/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена издадената от касатора заповед № К-4807/31.05.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 248 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм.). Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспорването срещу административния акт да се отхвърли. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Веселин Петров Георгиев, чрез адв. Минков като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за това производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № К-4807/31.05.2014 г., с която министърът на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) е прекратил служебното правоотношение на Веселин Петров Георгиев поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 246, т. 1 ЗМВР (отм.) орган, при спазване на формалните изисквания на чл. 269 ППЗМВР (отм.), в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя опорочаване на установената процедура и води до отмяната на акта само на това основание. Позовал се е на императивното правило на чл. 249, ал. 2 ЗМВР (отм.), съгласно което връчването на заповедта на служителя е завършващият елемент от фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.). Съдът е обосновал извод, че в случая заповедта е връчена в нарушение на чл. 248 ЗМВР (отм.), като служебното правоотношение е прекратено по време, когато служителят е бил в отпуск по болест, който обективен факт е установен по предвидения за това ред. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 249, ал. 2 ЗМВР (отм.) служебното правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта. В чл. 248 ЗМВР (отм.) е въведена забрана, според която служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск, освен в предвидените в разпоредбата хипотези, сред които изключения не попада основанието по чл. 245, ал. 1, т. 13 от същия закон. В случая заповедта е връчена на 17.06.2014 г. около 11 часа, при изрично отбелязване от служителя, че не е съгласен, по време, в което е приет на лечение в болнично заведение. Видно от представената епикриза, издадена от Първа МБАЛ - София, лицето е постъпило в болницата на 17.06.2014 г. в 8.02 часа, след което е хоспитализирано за седем дена, а впоследствие му е разрешен отпуск по болест при домашен режим на лечение за 4 дена. За целия период на лечение на служителя е издаден болничен лист № 6426756/23.06.2014 г. Правилно тричленният състав е приел, че издаденият на 23.06.2014 г. болничен лист е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен по предвидения в чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето ред, ползва се материална доказателствена сила и удостоверява вписаните в него обстоятелства. Съдът e обсъдил представените по делото докладни записки от служители на СДВР и показанията на св. Иванова относно обстоятелствата, свързани с връчването на заповедта. Обосновано е приел, че те не опровергават констатациите в болничния лист, както и наличието към този момент на обективни данни за влошеното здравословно състояние на служителя, с оглед на което административният орган не е изпълнил задължението да извърши проверка за спазване на нормативните изисквания за издаване на заповедта. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза временната неработоспособност е състояние, при наличето на което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради заболяване или поради наличието на изброените в нормата хипотези. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт и от министъра на здравеопазването. По делото е безспорно установено, че в деня на връчване на заповедта служителят е бил на лечение в болнично заведение, като отпускът поради временна неработоспособност от 17.06.2014 г. до 27.06.2014 г. е оформен с болничен лист, издаден на 23.06.2014 г. Болничният лист не е оспорен от органа по назначаването по реда на чл. 112 от Закона за здравето, няма и твърдения в тази насока, поради което е стабилен административен акт. Доводите в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение и неправилно прилагане на чл. 248 ЗМВР (отм.) са неоснователни. Преди връчването на заповедта административният орган не е извършил проверка и не е удостоверил резултати от такава за липса на процесуални пречки за връчване на акта, за да обезпечи законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение. Проверка за представен болничен лист е извършена впоследствие. При наличието на писмени доказателства - болничен лист и епикриза свидетелските показания за това, че жалбоподателят е заявил, че няма да ползва повече болнични, правилно не са кредитирани от тричленния състав. Към момента на връчване на заповедта служителят не е разполагал с документ, удостоверяващ временната му неработоспособност и затова поведението му не може да се определи като недобросъвестност от негова страна. Такъв е издаден при напускане на лечебното заведение. В тежест на административния орган е да установи липсата на пречки за връчването на заповедта. Видно от данните по делото Георгиев е ползвал отпуск по болест в един продължителен период от време - от 18.02.2014 г. до 16.06.2014 г., датата преди връчване на заповедта, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода на тричленния състав за наличие на данни за неговото влошено здравословно състояние. При тези данни органът е бил длъжен да проследи дали служителят не е започнал ползване на нов, разрешен от закона отпуск. Проверка за това бил ли е на работа Георгиев на 17.06.2014 г., до часа, в който му е връчена заповедта, не е извършена, което е било наложително предвид показанията на свидетеля за заявен от касатора отказ да впише обстоятелството, че не се намира в отпуск по болест. Причините, поради които ответникът е напуснал здравното заведение, в което е бил приет за лечение, в деня на постъпването му не следва да се обсъждат, след като издаденият болничен лист не е бил оспорен по надлежния ред. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й в нарушение на чл. 248 ЗМВР (отм.) и е отменил същата, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил решението си в съответствие със закона. С оглед отмяната на заповедта поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила не следва да се обсъжда нейната материална законосъобразност и наличието на основанието по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.). С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,