Решение № 3475 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13990/2008 г.

Решение № 3475 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13990/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Мария Колова Русинова против решение от 16.09.2008 година по адм. дело № 359/2008 година на Монтанския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 2231 от 26.05.2006 година на кмета на община Монтана и на ползвателката е отказано право да придобие собствеността върху имот № 1275 по кадастралния план на имотите в местността "Над Младост". Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. От ответните страни само Юлка Борисова Георгиева чрез пълномощника си изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че административното производство е започнало без да е налице сезиране от правоимащо лице. Отделно от това ползвателката не е заплатила цената на имота по оценителния протокол. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 година. Образувано е по жалба от Юлка Борисова Георгиева против заповед № 2231 от 6.05.2006 година на кмета на община Монтана. С нея на основание § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е признато на ползвателката Мария Колова Русинова право да придобие собствеността върху имот № 1275 по кадастралния план на местността "Над Младост" в землището на град Монтана и е възложено извършването на оценка. Възраженията са били, че ползвателката с приложеното удостоверение за ползване не установява валидно предоставено право на ползване и на второ място, че обжалваната заповед не съдържа фактически основания за издаването й. Правният интерес от оспорване на административния акт е установен от жалбоподателката в качеството й на една от наследниците на Георги Иванов Петров с решение по протокол № 26Н от 23.12.1992 година на поземлена комисия-Монтана. С него на наследниците е отказано право на възстановяване на собствеността върху два имота в местността "Парта" и един в местността "Раков слог". И за трите е посочено, че попадат в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. От писмените доказателства по преписката е установено, че Мария Колова Русинова още на 30.06.1992 година е подала молба за признаване право, като ползвател да придобие собствеността върху имот от 500 кв. м. Към нея е приложила декларация, че за нея това е единствена земеделска земя. Приложила е и удостоверение за право на ползване № 1439 от 14.05.1982 г., издадено от председателя на ИК на ОНС - Михайловград. В кадастралния план на зона "Парта", одобрен със заповед № 911 от 18.05.1993 година на кмета на общината, ползвателският имот с площ от 569.8 кв. м е заснет, като незастроен имот № 1275. Мястото е оценено на 18.12.1992 година. По преписката липсват каквито и да било данни изготвеният оценителен протокол да е връчен на ползвателката. Тя не е заплатила сумата, определена в него. От 1992 година до 2006 година администрацията не само, че не е уведомила ползвателката за оценката, но не е извършила и каквито и да било други действия за реализиране законовия състав по трансформацията на права. Съставен е протокол - без дата - на комисия по § 62, ал. 2 ПМС 456/1997 година, с който е изразено становище за цяла поредица ползватели, че имат право да придобият собствеността върху имотите. Под номер 996 в него е включена и Мария Колова Русинова. Кметът се е съобразил със становището на помощния орган и е издал процесната заповед. В нея не е конкретизирал точното правно основание, на което признава правата, тъй като са посочени и § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни по делото съдът е приел на първо място, че по отношение на ползвателката е преклудирано правото да претендира трансформация по реда на ПМС 456/1997 година, тъй като не е заплатила определената оценка в неколкократно удължаваните срокове до 30.06.1995 година. Липсата на надлежно връчен оценителен протокол е счетена за ирелевантно обстоятелство, тъй като ползвателката била длъжна да прояви активност в образуваното по нейната молба от 1992 година административно производство. На второ място съдът е приел, че не е установено от нея дали при предоставяне правото на ползване са спазени всички необходими изисквания на ПМС 1/1981 година и наредбата за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни и силно наклонени и неподходящи за машинна обработка земи. Позовал се е на служебна информация по други сходни дела, че в общината не се откриват описи, скици и планове, установяващи местност, вид, ползвател и съседи. Това било пречка да се проведи дали представеното ползвателско удостоверение действително установява претендираните от Мария Колова Русинова права. На последно място е счел, че от представения протокол № 1 от 27 (месецът не се чете) 1981 година на нарочна комисия, не се установява картотекиране на земи в местността "Над Младост". По тези съображения е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и я е отменил, като по същество е отказал на Мария Колова Русинова признаване право да придобие собствеността върху процесния имот. Така постановеното решение е неправилно. На първо място е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че правата на ползвателката са преклудирани след 1995 година, поради невнасяне на определената оценка. Колкото и да е опростено оценителното производство по действащата към момента на подаване на молбата разпоредба на § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му обн. ДВ, бр. 34/1992 година то по същността си е административна процедура. Преценен от този аспект оценителният протокол съставлява индивидуален административен акт, който за да породи правни последици трябва да бъде връчен по надлежен начин на ползвателя, чиято молба е инициирала цялото производство. Данни за такова връчване няма. Поради това към 1997 година е било налице едно все още висящо и неприключило по вина на администрацията административно правоотношение. Не се касае за новоподадено заявление от ползвателката вече по правилата и при действието на разпоредбите, уредени в ПМС 456/1997 година. Висящото правоотношение е довършено от кмета при прилагане на тези нови правила и съответно издаване на заповедта по § 62, ал. 3 от постановлението. В този смисъл е напълно неоснователно позоваването от пълномощника на заинтересованата страна - Юлка Борисова Георгиева на практика на Върховния административен съд, четвърто отделение. Сочените, като илюстрация три решения по адм. дело № 11068/2006 г., адм. дело № 12218/2007 година, и адм. дело № 6551/2008 година касаят точно противоположни хипотези. По първото е налице влязъл през 1994 година в сила отказ да се признае право на ползвателя да придобие собствеността върху имота. По другите две решения оценителните протоколи са връчени на ползвателите. А само след връчване на протокол и неоспорване на определената в него цена, за ползвателя възниква задължението в неколкократно удължаваните срокове да я заплати и съответно да се сдобие с нотариален акт за собственост върху имота. Безспорно настоящият случай не попада в нито една от посочените хипотези и тази практика на Върховния административен съд е неприложима за него. На следващо място са необосновани мотивите на съда за липса на надлежно проведена процедура за предоставяне право на ползване при спазване изискванията на ПМС 1/1981 година. Ползвателката е установила предоставено право на ползване с удостоверение от 14.05.1982 година. То има силата на официален удостоверителен документ, който при липса на надлежно проведено оспорване по реда на чл. 193 ГПК се ползва с доказателствена сила по чл. 178, ал. 1 ГПК. Пред първоинстанционния съд не е била предмет на оспорване процедурата, по която е предоставено правото на ползване, както и не са оспорени констатациите на комисията по § 62, ал. 2 ПМС 456/1997 година за наличие не предпоставките за признаване права на ползвателката. Още повече, че в самото удостоверение са описани границите и съседите на ползвателския имот. Част от тях съвпадат с границите на процесния имот по кадастралния план, утвърден през 1993 година. Другите са посочени, като общински имоти, което е обяснимо с трансформациите на ползвателските имоти пред годините. На последно място е необоснован и доводът на съда, че ползвателският имот бил описан, като находящ се в местността "Над Младост", а имот пл. № 1275 бил в местността "Парта". Видно от официално издадената скица № 285 от 5.06.2008 година имотът с описаните граници е отразен в кадастралния план на зона "Парта". От това би могло да се направи извод, че местността "Над Младост" е част от тази зона. Верността му се установява и от представеното в касационното производство удостоверение изх. № 5677 от 19.10.2006 година от началника на ОСЗГ - Монтана. В него се сочи, че в зона "Парта" са включени тридесет и две местности, между които няма ясна разграничителна граница. След описаните такива на пето място е посочена местността "Над Младост" Като не е съобразил всички така анализирани обстоятелства и правни норми, съдът е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество. Единственото нарушение в оспорения административен акт е липсата на конкретизация на правното основание, на което се признават права на ползвателката, доколкото в заповедта са посочени и § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Това нарушение обаче не е съществено и не води до незаконосъобразност на административния акт. От всички данни по делото - подадена молба от ползвателката от 1992 година, скиците на имота и оценителния протокол става ясно, че имотът не е застроен. Поради това ползвателката има право да придобие собственост върху него по реда на § 4б, ал. 1. Като е признал такова, кметът е постановил законосъобразен административен акт. Жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане в писмената защита ответната страна Юлка Борисова Георгиева следва да заплати на касаторката сумата 30 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение