Решение № 16275 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2011 г.

Решение № 16275 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2003/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на Глава десета, раздел първи, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 19а, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/. Образувано е по жалба от Илия Стоянов Димитров от гр. Поморие, против заповед № РД-46-709 от 29.12.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която му е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ като наследник на Илия Лазаров Шерденов, Велика Димитрова Маркова и Стоян Димитров Марков, за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция /ДВ, бр. 87/1964 г./. В жалбата се излагат доводи, че заповедта противоречи на материалноправни разпоредби и несъответства на целта на закона - чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди, че са получили обезщетение - 10 % от облигациите, а останалата част от облигациите не са изплатени и не са обезщетени изселниците или техните наследници. Твърди, че не е знае каква е причината архивните документи да са включени в опис № 1 на архивен фонд 719 или архивен фонд № 1739к. В съдебно заседание чрез пълномощника адв. Пакеров, уточнява жалбата като основанието за обезщетение е за тримата наследодатели, а фактически обезщетението е за жалбоподателя. Заявява на основание чл. 19а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, че предпочитан начин на обезщетение е със земя от държавния или общински жилищен фонд, а алтернативно с поименни компенсационни бонове, като се отнася до останалите 90% неизплатени облигации. Смята, че са налице предпоставките за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Моли, да се отмени обжалваната заповед и бъдат обезщетени по предвидения в закона ред. Ответникът - министърът на земеделието и храните, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в 14 дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния орган е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, образувано по заявления № АО - 662 от 11.06.2007 г., от 23.08.2007 г. и от 20.11.2007 г. от жалбоподателя за признаване на право на обезщетение като наследник на Илия Лазаров Шарденов, б. ж. на гр. Поморие, поч. на 13.07.1943 г., наследник на Кирил Димитров Марков, б. ж. на гр. Бургас, поч. на 17.08.1984 г., Стоян Димитров Марков, б. ж. на гр. Поморие, поч. на 30.03.1992 г. и наследник на Велика Димитрова Тодорова, б. ж. на гр. Поморие, поч. на 23.02.1980 г. Със заявленията и в административното производство пред административния орган са представени документи от държавен архив по чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ: ликвидационна преписка № 18611, АЕ № 306, опис 1 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив /ЦДА/: свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец на Кирил Димитров Марков от 15.04.1924 г. издадено от кмета на с. Тодорово, молба за ликвидиране с опис-декларация на Кирил Димитров Марков, бордеро за изплащане на Кирил Димитров Марков, бордеро за изплащане на Стоян Димитров Марков и бордеро за изплащане на Велика Димитрова Маркова; ликвидационна преписка № 19664, АЕ № 806, опис 1 на архивен фонд 719к на ЦДА: свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец на Илиас Лазарос Сирдинис от 08.08.1924 г. издадено от председателя на Община Куфалия, молба за ликвидиране с опис - декларация на Илиас Лазарос Сирденис от 8.08.1924 г., бордеро за изплащане на Илия Лазаров Шарденов. По протокол № 103 на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е прието, че въз основа на представените по преписката документи, следва да се включи в заповед за отказ, а по отношение на искането за обезщетение от наследодателя Кирил Димитров е прието, че не е представено удостоверение за наследници и в тази част производството следва да бъде прекратено на основание чл. 56, ал. 3 от АПК. Със заповед № РД-46-709 от 29.12.2010 г. министърът на земеделието и храните, по заявление № АО-662 от 11.06.2007 г., е отказал правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Илия Лазаров Шарденов, Велика Димитрова Тодорова и Стоян Димитров Марков. Административният орган е приел, че в съответствие с § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, е определен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение, а именно, чиито имоти са посочени като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к на "Българо - гръцката смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" към ЦДА. Административният орган е съобразил, че към заявлението са били приложени архивни документи, които са от опис № 1, архивен фонд 719к, поради което тези бежанци не са правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2, във връзка с § 66 от ППЗСПЗЗ и нямат право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 19а, ал. 2, т. 2 и § 66 от ППЗСПЗЗ от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно спогодбата за уреждане на висящите въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1913 - 1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правоимащите лица, съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ следва да подадат заявления с приложени към тях молба за ликвидация, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други документи установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., който определя лицата, неполучили облигации, а именно чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централен държавен архив и попадат в някои от хипотезите на т. 1-3 на посочената разпоредба, при които им се признава правото на обезщетение, а именно: 1.не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис"; 2. не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция /ДВ бр. 87/1964 г./; 3. са били изоставени от правоимащите поради каквато и да било причина на гръцка територия. В случая, от доказателствата по делото се установява, че за наследодателите на заявителя - Илия Лазаров Шарденов, Велика Димитрова Тодорова и Стоян Димитров Марков са били образувани: досие № 18611, в опис № 1, папка № 306 на фонд № 719к на ЦДА и досие № 119664, в опис № 1, папка № 806 на фонд № 719к на ЦДА с приложени свидетелството за етническо малцинство и молба за ликвидиране, както и бордера за извършени плащания по ликвидация, поради и което са включени в описа № 1 на ЦДА. В тази връзка е законосъобразна преценката на административния орган, че не са налице условията на 19а, ал. 2, т. 2, във връзка с § 66, т. 2, 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно имотите на лицата, които не са получили облигации, да са посочени като неликвидирани по опис № 12, на архивен фонд № 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централен държавен архив. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК при цялостната преценка на законосъобразността на оспорения административен акт настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие е с материално правните разпоредби и целта на закона. Предвид на изложените съображения следва да се приеме, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради и което жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение