Решение № 13161 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2016 г.

Решение № 13161 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13422/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. К., срещу решение № 955 от 28.10.2016 г., постановено по адм. д. № 436/2016 г. на Административен съд С.-област. С него съдът е отменил заповед № 03-РД/655 от 16.02.2016 г. на касатора в настоящото производство, в обжалваната й част. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, в срок от един месец, от влизане в сила на решението. Същевременно е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваване на наведените доводи касаторът прави твърдения, че съдът неправилно е възприел, че частта от обжалваната заповед е немотивирана, защото в хода на съдебното производство е представено становище от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в което се съдържат фактическите основания, послужили за издаването на заповедта. С тях е могъл да се запознае жалбоподателят, който бил наясно с извършената административна проверка, а освен това съдът също е могъл да упражни контрол за законосъобразност върху акта. Касаторът се позовава на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, като описва само част от мотивите му. По изложените съображения и в представените писмени бележки моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение от ответната страна по касация. Ответната страна по касация "З. 2003" ООД, гр. З., чрез адвокат Д. П., е изпратила писмен отговор на касационната жалба, в който се съдържа становище за правилност на съдебния акт. В него са направени възражения противни на тези в касационната жалба. По изложените съображения и в представените писмени бележки моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски по представения списък и доказателства, че са извършени. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура счита, че решението на административния съд е недопустимо, защото жалбата до него е била просрочена, подадена един ден, след изтичането на преклузивния срок по чл. 149 АПК. В условията на алтернативност по съществото на спора прокурора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Той счита, че съдът правилно е установил от фактите по спора, че заповедта на изпълнителния директор в обжалваната й част е немотивирана, защото не съдържа фактически основания за издаването й. Това затруднява защитата на страната от една страна, а от друга възпрепятства извършването на ефективен съдебен контрол върху нея. Това е достатъчно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. По допустимостта на жалбата пред административния съд: Между страните не е било спорно, че заповед № 03-РД/655 от 16.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е била получена от "З. 2003" ООД на 26.02.2016 г. Дружеството я е обжалвало по административен ред, като е подало жалба до министъра на земеделието и храните, чрез ДФЗ, която е получила вх. № 01-2600/1616 от 1.03.2016 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е изготвил становище по подадената жалба до министъра на земеделието и храните с дата 10.03.2016 г. Този отговор е в изпълнение на правомощието на административния орган по чл. 91 АПК. По делото няма данни кога жалбата с отговора е изпратена на министъра на земеделието и храните, но дори и да се допусне, че датата на получаване на становището и жалбата от министъра е 10.03.2016 г., срокът за произнасяне е 14-дневен, според чл. 97, ал. 1 АПК. След този срок започва да тече срокът за обжалване на заповедта пред съда, който отново е 14-дневен, като жалбата до съда е подадена на 30 март 2016 г. или в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Поради това настоящият състав приема, че жалбата до съда е подадена в преклузивния срок и не е просрочена. От това следва, че решението на административния съд не е недопустимо, а становището на прокурора, който не отчита срока по чл. 91 АПК е неоснователно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: "З. 2003" ООД е кандидатствало за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", като е подало проект с наименование "Създаване на биологично насаждение от рози и закупуване на селскостопанска техника", който е получил уникален идентификационен номер 23/060615/75923 и уникален регистрационен номер 182536. Проектното предложение е било в сектор етерично маслени култури и е било подадено за прием по заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. Посочените разходи общо по проекта са били в размер на 198 282, 82 лв. Финансовата помощ за одобрени проекти е в размер на 50%, което представлява 99 141,41 лв. В попълненото заявление по образец, в т. 2.2, съответно подточка 2.8 дружеството е увеличило инвестициите си с 15%, поради това, че са били изцяло свързани с изпълнявани от кандидата ангажименти по мярка "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007-2013 г. Увеличението на общия размер на разходите с 15 на сто е 29 742,42 лв. или общия размер на финансовата помощ - 65% е в размер на 128 883,83 лв. В бизнес плана по заявената подмярка дружеството е посочило, че той е насочен към закупуването на четири броя машини - лист 25 от делото, описани по вид, модел и стойност, както и изграждане на трайно насаждение от маслодайна роза - 64,80 дка. Към момента дружеството е разполагало със съществуващо розово насаждение в размер на 178 дка. Заявлението за подпомагане е одобрено със заповед № 03-РД/655 от 16.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като в раздел I от него са посочени одобрени разходи в размер на 166 766, 80 лв., субсидия в размер на 83 383,40 лв. и авансово плащане в размер на 41 691,70 лв. Освен това са посочени и одобрените финансови разходи по проектното предложение относно закупуването на посочените в бизнес плана машини, разходи за посадъчен материал, разходи за извършване на агротехнически мероприятия и разходи за бизнес плана. В раздел II от същата заповед се съдържа отказ от финансиране на заявения интензитет за помощта от 65%, като одобрения е 50%. Посочено е правното основание за този отказ, а именно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г. В заповедта в този раздел изрично е посочено, че увеличението на интензитета на финансовата помощ с 15 на сто е недопустимо, тъй като кандидатът, не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., а именно инвестициите по проекта не са изцяло свързани с изпълнявани ангажименти по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г или сходни ангажименти по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично земеделие" от ПРСР 2007-2013 г. Това неодобрение на интензитета на увеличение в размер на 15 на сто в повече от финансовата помощ за одобрени проекти в размер на 50 на сто, според чл. 13, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г. и в сила от същата дата, е било предмет на жалбата. Съдът, като е обсъдил фактите по спора, установени от приложеното заявление за подпомагане и заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната й част, е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради което я е отменил. За да достигне до този извод съдът е приел, че в обжалваната част от заповедта липсват фактическите основания въз основа на които е бил направен отказа, а само са описани правните такива. Това от своя страна е възприето като нарушение на изискването за форма при издаването на заповедта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и основание за отмяна по чл. 146, т. 2. Административният съд е посочил, че липсата на посочване на фактическите основания, послужили за направените правните изводи е съществено нарушение, допуснато при издаването на заповедта, което е основание за отмяната й. Заповедта е немотивирана. Отделно от това съдът се е спрял и на становището на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, дадено до министъра на земеделието и храните от 10.03.2016 г. - лист 204-206 от делото, като е посочил, че това становище не е от органа, издал заповедта, поради което въпреки че е описал съдържанието му е приел, че не може да замести мотивите на заповедта. Поради липсата на мотиви в обжалваната част от заповедта съдът я е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Безспорно е, че обжалваната част от заповедта е немотивирана. Посочването само на правните основания за издаването на заповедта, без установяване и доказване на фактите, послужили за направените правни изводи е съществено процесуално нарушение. Съществено е нарушено правото на защита на адресата на акта, а освен това, при липсата на мотиви, съдът не може да упражни ефективен контрол за законосъобразност върху административния акт. Наличието на фактическите основания, от които административният орган черпи правомощието си да направи съответните правни изводи следва да бъдат установени и доказани. В касационната жалба се акцентира върху отговора на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, даден до министъра на земеделието и храните по повод на подадената жалба от "З. 2003" ООД, срещу заповедта. Не може да се сподели застъпеното становище, че този отговор замества мотивите на обжалваната част от заповедта. Следва да се посочи, че този отговор не е достигнал до знанието на жалбоподателя, тъй като по делото е безспорно установено, че министърът на земеделието и харните не се е произнесъл по жалбата. Отговорът не е изпратен на жалбоподателя, поради което за него не са били ясни мотивите на заповедта, за да може да организира защитата си. Вярно е, че мотивите на акта могат да се съдържат в друг документ, който предхожда или следва издаването на акта, но за да се счита, че допуснатото нарушение при издаването на акта-липсата на мотиви, е отстранено или актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал - ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. В конкретния случай това изискване не е спазено защото е безспорно, че заповедта е издадена от изпълнителния директор, а отговора до министъра е от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, или органите са различни. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация следва да се уважи, но не в поискания размер от 1440 лв. Касторът е направил възражение за прекомерност с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Настоящият състав намира, че с оглед на реално осъщественото процесуално представителство, изготвеният отговор на касационната жалба, писмените бележки и фактическата и правна сложност на спора, възнаграждението за оказаната правна помощ следва да е в размер на 700 лв. Тези разноски следва да се заплатят от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение