Решение № 6611 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2011 г.

Решение № 6611 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1640/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, срещу решение № 289 от 13.12.2010 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 325/2010 г. С обжалваното решение съдът отменил негова заповед № 90017 от 27.08.2010 г., с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Веселин Николов Механджийски е наложена принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съдът не обсъдил доказателствата по делото в пълнота и в съответствие с разпоредбите на НПК и ЗАНН. В нарушение на материалния закон, без да отчете, че са налице условията на чл. 157, т. 4 ЗДвП, постановил акта си. Не отчел, че наказателните постановления са издадени и връчени от различни административнонаказващи органи. Представя справка за издадените на Механджийски наказателни постановления, списък на полицейските управления, в които са контролните органи - издатели, писма, удостоверяващи връчването на постановленията и копие от наказателно постановление № 4559 от 22.12.2004 г. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Веселин Николов Механджийски, счита същата за неоснователна. Твърди, че решението на съда е правилно, тъй като наказателните постановления не са му връчвани. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано. Съдът правилно ценил доказателствата по делото и направил обоснован извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че административният орган не е доказал факта, че на Механджийски са отнети всички контролни точки. Въз основа на това направил извод, че актът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Приел, че неспазването от административния орган на задължението по чл. 5, ал. 3 от Наредба I-139 от 16.09.2009 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията за които се отнемат (Наредба № I-139) не се отразява на законосъобразността на оспорения акт, тъй като не е елемент на производството по налагане на принудителна административна мярка. Приел, че действащата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959) не съдържа аналогично изискване. Въз основа на това отменил оспорваната заповед като незаконосъобразна. Тези изводи на съда са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка. Същата се налага от компетентния орган по реда на АПК и проверката й за законосъобразност се извършва също по реда на АПК. С оглед на това неправилно касаторът се позовава в жалбата си на разпоредбите на НПК и ЗАНН. Видно от хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП, за да е законосъобразна принудителната мярка е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. По делото е безспорно, че Механджийски не е върнал свидетелството доброволно. Спорът е досежно другия правопораждащ факт - отнемането на контролните точки. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП, служат за отчет на извършените от водача нарушения. Законодателят, с цел безопасност на движението, е преценил, че извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни акта - Наредба № I-139 и Наредба № Iз-1959, законодателят е определил максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1. Постановил е - чл. 4, съответно чл. 3, ал. 1, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в наредбите нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Завършващият релевантен факт е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението и наказанието. Съгласно чл. 64 ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Същото, както е добре известно, възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Както правилно сочи в мотивите си съдът, задължение на административния орган е да докаже, че релевантните юридически факти са настъпили - чл. 170, ал. 1 ЗДП. В случая само за едно наказателно постановление органът е доказал, че е връчено лично на адресата. С оглед на това само досежно това наказателно постановление - № 4559/2004 г., ако адресатът твърди, че го е оспорил по съдебен ред и то не е влязло в сила, ще има тежестта да докаже този изгоден за него факт. За всички останали наказателни постановления доказателствената тежест е на органа. Представените по делото три броя писма - от началник сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на МВР, гр. Благоевград, от началник група в областната дирекция на МВР, гр. Бургас, и от "началник", неизвестно на каква структура, не установяват на кого и как са връчени наказателните постановления № 3273/2004 г., № 2737/2001 г., № 72958/2005 г. и № 87383/2007 г., за да се направи извод, че същите са влезли в сила. Тези писма нямат характер на официален свидетелстващ документ, тъй като, макар и да са издадени от длъжностни лица, удостоверят факти извън удостоверителната им компетентност. С оглед на това писмата имат силата на извънсъдебно признание. Те могат да се противопоставят на противната страна само ако удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Досежно писмото за наказателни постановления № 72958/2005 г. и № 87383/2007 г. следва да се добави, че то, освен че е с неизвестен автор, е в такова копие, което не позволява да се установи кое наказателно постановление е фотокопирано. За две от наказателните постановления - № 1300/2003 г. и № 2958/2005 г. няма никакви доказателства за връчване и датата на влизане в сила. С оглед на изложеното правилен е изводът на съда, че по делото няма релевантни доказателства за една от материалноправните предпоставки на закона, при наличието на които е законосъобразно налагането на принудителната административна мярка. Видно от изложеното, релевираните от касатора твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд