Решение № 3574 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2014 г.

Решение № 3574 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Христина Руменова Васева от гр. София срещу решение № 596 от 1.10.2014 г. по адм. дело № 618/2014 г. на Административен съд - гр. Перник.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С разпореждане № 8905133852 от 11.12.2008 г. на началник отдел "Пенсии" са прекратени, считано от 28.09.2007 г., получаваните от касационната жалбоподателка наследствени пенсии за инвалидност поради общо заболяване от починалата й майка и от починалия й баща.

С последващо разпореждане № 8905133852 от 16.12.2008 г. началник отдел "Пенсии" е разпоредил Христина Руменова Васева да възстанови неправилно получената сума от пенсия за периода от 28.09.2007 г. до 30.04.2008 г. в размер на 1082.80 лв. главница и лихва в размер на 204.53 лв., начислена към 16.12.2008 г.

От осигурителя "Брилянт-СА" ЕООД са представени два броя болнични листове за временна неработоспособност на Христина Руменова Васева, въз основа на които е определена сума за изплащане на парично обезщетение в общ размер на 171.76 лв.

На основание чл. 114, ал. 5 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО е постановил разпореждане № 30 от 22.07.2014 г., с което е извършил прихващане на вземане на ДОО за временна неработоспособност за погасяване на задължението, произтичащо от посоченото по-горе разпореждане № 8905133852 от 16.12.2008 г. на началник отдел "Пенсии".

Това разпореждане по чл. 114, ал. 5 КСО е било обжалвано от Христина Руменова Васева и с решение № КПК-4 от 7.08.2014 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Перник е отхвърлил жалбата като неоснователна. Недоволна от решението, Христина Руменова Васева е обжалвала това решение пред Административен съд - гр. Перник.

С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд - гр. Перник е приел, че извършеното от административния орган прихващане на двете насрещни вземания е законосъобразно и е отхвърлил жалбата като неоснователна.

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че така постановеното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо, АПК.

Разпореденото с разпореждане № 30 от 22.07.2014 г., прихващане е незаконосъобразно. В разпоредбата на чл. 114, ал. 4 КСО (в редакцията съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) е предвидено, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. В случая административният орган е направил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане. Този извод се налага предвид естеството на вземането на Христина Руменова Васева, което представлява вземане, произтичащо от обезщетение по социално осигуряване.

По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими от него суми на ДОО, в случая за наследствени пенсии за инвалидност поради общо заболяване със суми, които той има да взема от НОИ от парично обезщетение за временна неработоспособност.

Вземането на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, каквото е установеното вземане на ДОО към Христина Руменова Васева, представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК. Поради това и в съответствие с чл. 163, ал. 1 ДОПК събирането на тези вземания следва да се осъществява по реда на ДОПК. От друга страна, вземането на физическото лице от ДОО за парично обезщетение за временна неработоспособност, представлява частно вземане и по общо правила за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите. В чл. 114, ал. 4 КСО е предвидена възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е безусловна, тъй като в закона е използван израза "когато могат да бъдат прихванати". Условието на закона следва да се обвърже с изискванията на специалните закони, регламентиращи правила за събиране на съответното вземане. Така в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е предвидено, че не се допуска принудителното изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, включително за парично обезщетение за временна неработоспособност. След като по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО се приравнява на принудително изпълнение на публичното вземане, то при преценката дали може да се извърши прихващане, предвидена в същия текст на закона, следва да се държи сметка дали може да се извърши принудително изпълнение върху конкретното вземане от ДОО. Същевременно и в чл. 105 ЗЗД е предвидена забрана за прихващане без съгласие на кредитора относно вземания на кредитора, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Изменението в разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 КСО, обн. ДВ, бр. 106/2013 г., в сила от 1.01.2014 г., не води до различни изводи. В разпоредбата е предвидено, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Следователно, за да е допустимо извършването на удръжки от паричните обезщетения, помощи и пенсии, трябва преди това да е допустимо извършването на прихващане на суми по реда на чл. 114, а както се обоснова по-горе, такова прихващане в случая не е допустимо.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № КПК-4 от 7.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 30 от 22.07.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, по силата на които е разпоредено да се извърши прихващане на вземане на ДОО за временна неработоспособност за погасяване на задължение, произтичащо от разпореждане № 8905133852 от 16.12.2008 г. на началник отдел "Пенсии".

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,