Решение № 271 от 8.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 992/2015 г.

Решение № 271 от 8.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 992/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на Бургаска апелативна прокуратура срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 73 от 30.05.16 г, по ВНОХД № 74/16, с което е изменена присъда на Бургаски окръжен съд № 27 от 23.02.2016 г, по НОХД № 1/16, като, на основание чл. 66 НК, наложеното наказание две години "лишаване от свобода" е отложено за изпитателен срок от четири години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Г. М. е признат за виновен в това, че на 27.04.2014 г, на път в посока от [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 ЗДП вр. чл. 47, ал. 3 ППЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на Ж. В. В., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК, е осъден на две години "лишаване от свобода", което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип, при "общ" режим, и "лишаване от право да управлява МПС", за срок от две години. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо предвид приложението на чл. 66 НК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция с оглед влошаване на положението на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за уважаването му. Повереникът на частните обвинители счита, че протестът е основателен. Частните обвинители не участват лично в производството пред ВКС. Защитата пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. При условията на чл. 58 а, ал. 1 НК, на подсъдимия е определено наказанието три години "лишаване от свобода", редуцирано с една трета, при което е получено наказанието две години "лишаване от свобода". За разлика от първата инстанция, която е счела, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, въззивната инстанция е пререшила този въпрос, като е приела, че са налице условията на чл. 66 НК. Настоящият състав намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съображенията за това са следните: Наложеното наказание "лишаване от свобода" е със срок, който позволява приложение на института на условното осъждане. Деецът разкрива ниска степен на обществена опасност. Той е с положителни характеристични данни, чисто съдебно минало, трудово е ангажиран. Изказал е искрено съжаление за случилото се. За него загубата също е непрежалима, тъй като е съжителствал с пострадалата на семейни начала. Отговорността му е реализирана при превес на смекчаващите обстоятелства, при липса на отегчаващи такива, извън степента на обществена опасност на деянието. Проявил се е като дисциплиниран водач на МПС / видно от справката на КАТ, за периода от 2009 г до датата на инкриминираното деяние, не е бил санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение /. Данните за личността му позволяват да се направи извод, че целите по чл. 36 НК, и преди всичко, поправянето и превъзпитаването на осъдения, могат да бъдат постигнати без неговото откъсване от естествената му среда и настаняване в затворническо заведение. Следователно, въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наложеното наказание, като е приложил чл. 66 НК. В посочената хипотеза, искането на прокурора за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за влошаване на положението на подсъдимия, се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Бургаски апелативен съд № 73 от 30.05.2016 г, по ВНОХД № 74/16. Решението не подлежи на обжалване.