Решение № 4358 от 25.4.2023 г. на ВАС, VI о.

от 16.03.2020 г. В хода на проведеното административно производство е установено, че Проектното предложение е за МВЕЦ с максимална мощност 1372 киловата (кВт) или 1,372 мегавата (МВт), (1 372 kW или 1,372 MW). Водноелектрическата централа се предвижда да бъде разположена под язовирната стена, като довеждащите тръбни разводки се свързват към съществуващи хидротехнически съоръжения от напоителна система Средна Тунджа (с напорен и безнапорен тунели и напорен тръбопровод с диаметър 1 200 мм). МВЕЦ Жребчево 2 е предвидена като деривационна водноелектрическа централа, вземаща вода от изхода на напорния тръбопровод на язовира, с долна вада, която се включва преди входа на напорен тунел Кортен. За производството на електроенергия ще се използва хидроенергийният потенциал на съществуващия геодезически пад между кота ВН (водно ниво яз. Жребчево) и кота - дъно изходен тръбопровод, с брутна стойност от около 33,75 м, като за средно експлоатационен потенциал е приет 26 м. Прието е, че предвидената дейност попада в Приложение 2, т. 3 Енергийно стопанство, буква з на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) - водноелектрически централи, за която, на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗООС, следва да бъде извършена преценка на необходимостта от извършване на ОВОС. Инвестиционното предложение е разположено на около 120 метра източно от границите на защитена зона BG0000192 Река Тунджа 1, приета с РМС 122 от 02.03.2007 г. на Министерския съвет и на около 140 метра източно от границата на защитена зона BG0002052 Язовир Жребчево, обявена със Заповед РД-749 от 24.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите. ИП подлежи на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на най-близко разположените защитени зони по реда на чл. 31, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗБР и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за оценката на съвместимостта. След преглед на представената информация и на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОВОС, въз основа на критериите по чл. 16 от нея, е извършена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие, според която инвестиционното предложение има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. При тази фактическа обстановка е постановено и процесното решение на директора на РИОСВ Стара Загора. Същото е обжалвано от възложителя Ню уотър енерджи ЕООД пред министъра на околната среда и водите, който със свое Решение 211 от 06.11.2020 г. е отхвърлил жалбата. Първоинстанционният административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, но в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, поради което е отменил административния акт, върнал е преписката за ново произнасяне на органа и е възложил в тежест на РИОСВ разноските по делото. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за лиса на правен интерес и недопустимост на обжалването. С разпоредбата на чл. 93, ал. 10 от ЗООС е предвидена изрична възможност за обжалване на решенията, с които се преценява необходимост от извършване на оценка за въздействието на околната среда (ОВОС). Следва да се отбележи, че възможността за обжалване е посочена и в самия административен акт. Следователно, оспореното съдебно решение е постановено по допустима жалба, против подлежащ на съдебен контрол административен акт. Необоснован е изводът на съда, че административният орган се е произнесъл по незаявено инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ с мощност 1,372 МВт, вместо 1,140 МВт. Инвестиционните предложения за изграждане на водноелектрически централи са включени в т. 3, б. з от списъка на категориите дейности по Приложение 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС и подлежат на преценяване относно необходимостта от извършване на ОВОС, без да поставя критерии за мощност. Разликата в мощността МВЕЦ от подаденото първо уведомление, която след това е намалена, е несъществена и решението не е постановено на това основание, както е видно от изложените мотиви в оспореното решение. Мощността на МВЕЦ е обсъдена в решението и видно от мотивите няма значение за разпореденото извършване на ОВОС. Решението да се извърши ОВОС на инвестиционното предложение е взето в съответствие с представеното мотивирано становище от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - гр. Пловдив относно необходимостта от извършване на ОВОС и след получаване на информация от Напоителни системи ЕАД относно подадените годишни водни количества, които обосновават извода, че параметрите на ИП надхвърлят десетократно най-големите водни количества, използвани за напояване в периода 2015 2019 г. и реализирането на ИП може да предизвика промяна в съществуващия баланс, както и че касае прехвърляне на води от един водосбор в друг. Направено е заключение, че предвид постъпилите възражения против реализирането на ИП, е необходимо извършването на ОВОС, което ще даде възможност за избор на алтернативни варианти с прецизирани водни количества на по-широко обществено обсъждане. От предоставеното експертно становище от направление Биологично разнообразие, защитени територии и зони към РИОСВ Стара Загора, се установява, че ИП не попада в защитени територии, но попада на около 120 метра източно от границите на защитена зона (ЗЗ) BG 0000192 Река Тунджа 1, приета с решение на Министерския съвет 122 от 02.03.2007 г. и на около 140 метра източно от границата на ЗЗ BG 0002052 Язовир Жребчево, обявена със Заповед РД - 749 от 24.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Ето защо е направено заключение, че ИП има вероятност да окаже отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации на видовете, предмет на опазване в съседно разположените ЗЗ BG 0000192 Река Тунджа 1 за природните местообитания и ЗЗ BG 0002052 Язовир Жребчево за опазване на дивите птици. Въпреки назначените и приети от съда експертизи този извод не е оборен. Необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционни предложения, включени в приложение 2 на ЗООС се преценява от директора на РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, на чл. 93 от ЗООС, по аргумент от чл. 93, ал. 3 на ЗООС. При постановяване на решение по чл. 93 от ЗООС, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност нещо, което съдът е отхвърлил. На административния орган е предоставена възможност за всеки конкретен случай да прецени дали да бъде извършена ОВОС. В случая, обжалваното решение е постановено в рамките на предоставената на административния орган възможност да прецени въз основа на фактически установеното необходимостта от извършване на ОВОС, а именно при упражняване на своята оперативна самостоятелност и при спазване на изискванията за законосъобразност на административните актове. Предвид изложеното, настоящият състав на шесто отделение на Върховния административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на РИОСВ Стара Загора е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е законосъобразно. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена.