Решение № 8338 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2011 г.

Решение № 8338 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2011 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ива Николова Душанова-Нинкова, от гр. Враца, против Решение № 72/30.12.2010 г. по адм. дело № 414/2010 г. на Административен съд - Враца, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началникът на сектор Враца при РДНСК - Северозападен район, чрез пълномощника си - юрисконсулт Игнатов, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, а по съществото й установи: С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил жалбата на Ива Николова Душанова-Нинкова за обявяване нищожност на Заповед № ДК-02-ВР-21/30.12.2009 г. на началника на РДНСК - Враца, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е разпоредено по отношение на същата премахването на незаконен строеж: "Жилищна сграда", находяща се в поземлен имот 4453 в кв. 196 на гр. Враца, като неоснователна. Прието е, че оспорената заповед не е нищожен административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган и в отсъствие на други особено съществени пороци, засягащи формата му, процедурата или приложението на материалния закон. Решението е неправилно. Предмет на съдебен контрол от първоинстанционния съд е нищожността на оспорения административен акт. Това е налагало изследването на всички въпроси, касаещи компетентността на издателя на акта, тъй като нарушението в компетентността е най-често срещаното основание за нищожност на даден административен акт. В случая съдът само е изискал доказателства за наличието на валидно упълномощаване (в смисъл делегиране правомощия) от началника на ДНСК - София на началника на РДНСК - Враца, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и такива, че към момента на издаване на заповедта издателя й, в лицето на инж. Николай Йорданов, е заемал тази длъжност. След приемането на тези доказателства и възраженията на оспорващия, че не установяват наличието на компетентност за премахване на процесния строеж, съдът е следвало да укаже на страните да представят допълнителни писмени доказателства за височината на този строеж, с оглед данните, че имотът върху който е изграден попада в УПИ I-отреден за средноетажно комплексно застрояване - жилищно строителство и предвид данните от представената заповед за делегиране на правомощия по т. 1 и 1.1, че се отнасят само до премахване на жилищни и смесени сгради с височина до 10 м. Без установяване височината на сградата, съдът не би могъл да изведе правни изводи за наличие или не на компетентност у издателя на акта. Поради това основателни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 2 от АПК. Защото въз основа на тези нарушения и при неустановеност на всички правнорелевантните факти, съдът е направил изводите си за липса на нищожност, което прави обжалваното решение неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да отстрани тези нарушения, като укаже на оспорващия и на ответника да представят доказателства за височината на процесния строеж, а ако не представят служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, за изясняване на този въпрос, след което да се произнесе по същество на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,