Решение № 10750 от 25.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7611/2021 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравна инспекция-Русе срещу Решение 260/14.05.2021г., постановено по адм. дело 122/2021 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено Предписание за изолация в домашни условия ЗИ-02-526/07.01.2021г. на директора на РЗИ Русе. Наведени са доводи за неправилност на решението, което според касатора е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът Р. Станев, чрез адв.П. Петкова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената служебно проверка на процесното решение и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Р. Станев срещу Предписание за изолация в домашни условия ЗИ-02-526/07.01.2021г. на Директора на РЗИ Русе. От фактическа страна административният съд е приел, че на дата 26.12.2020г. на Р. Станев е извършено лабораторно изследване с антигенен комбиниран тест SARS-COV-2, който е дал положителен резултат. На 30.12.2020г. е извършен нов бърз тест Ag SARS-COV2, който е дал отрицателен резултат. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Р. Станев е налице случай на COVID 2019 от 27.12.2020г. В тази връзка бил издаден оспорвания акт, Предписание за изолация в домашни условия ЗИ-02-526/07.01.2021г. на директора на РЗИ Русе, с което на основание чл.61, ал.5 от Закона за здравето и Заповед РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването, е предписано поставяне под изолация на лицето в домашни условия от 27.12.2020г. до 09.01.2021г. В т. 2 и 3 от предписанието, на ответника са наложени конкретни противоепидемични мерки, като е посочена изрично и санкция при неизпълнение на предписанието - ангажиране на наказателна отговорност по чл. 335 от Наказателния кодекс. Предписанието е издадено от директора на РЗИ Русе. В предписанието е вписана възможност, срок и ред за обжалването му. След анализ на относимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е направил извод, че предписанието притежава белезите на индивидуален административен акт по чл.21 от АПК и като такъв той безспорно подлежи на проверка за законосъобразност. Развити са мотиви, за това че предписанието е издадено без да е налице валидно правно основание. Не са ангажирани убедителни доказателства за това, че са осъществени всички елементи на фактическия състав на приложимото право. По изложените съображения за незаконосъобразност на оспореното предписание, първоинстанционният административен съд е отменил последното. Върховният административен съд, шесто отделение, намира обжалваното решение за неправилно. Предметът на спора в настоящото производство касае приложението на чл.61, ал.5 от ЗЗ и Заповед РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването, послужили като правни основания за издаването на атакуваното предписание към датата на издаването на последното, а именно 07.01.2021г. Съгласно чл. 61, ал.1 от ЗЗ: На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19. По делото не се оспорва, че със Заповед РД-01-724/22.12.2020г. издадена от министъра на здравеопазването, бързите антигенни тестове се добавят като лабораторен критерий в дефиницията за случай на COVID-19, както и че на 26.12.2020 г. в 23.21часа на Р. Станев е извършено лабораторно изследване с антигенен комбиниран тест SARS-COV-2, който е дал положителен резултат. За да отмени процесното предписание, първоинстанционният съд е подходил формалистично, отчитайки единствено факта, че нормата на чл.61, ал.5 от ЗЗ е отменена на 11.12.2020г, без да съобрази обстоятелството, че като отделно основание за издаването на предписанието е посочена Заповед РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването. В последната подробно е разписана процедурата и условията за издаването на Предписание за изолация в домашни условия ЗИ-02-526/07.01.2021г. на директора на РЗИ Русе, която съдът намира за спазена изцяло. Текстовете на последната заповед подробно разписват, че компетентен за издаде предписание за изолация в домашни условия е директорът на съответната здравна инспекция, какъвто е настоящият случай. Както беше посочено по горе, по делото не се спори, че Р. Станев е потвърден случай на COVID-19, доколкото същият на 26.12.2020 г. в 23.21часа, е имал положителен резултат за COVID-19. Твърдението за разминаването в посочването на датата на установяване на заболяването, съдът намира за несъстоятелно, доколкото резултатът е бил готов на 26.12.2020 г. в 23.21часа, а като начална дата на изолацията е отразена дата 27.12.2020г. Несъстоятелно, на базата на ангажираните доказателства по делото е и твърдението, че липсва оценка на епидемичния риск от лекар. В кориците на адм.д.98/2020г. по описа на АС-Русе, на страница 7 е налице лист за преглед на пациент, от който е видно, че д-р К. Халилов е прегледал пациента Р. Станев и е поставил основна диагноза - COVID-19. Така мотивиран, съдът намира, че директорът на РЗИ-Русе е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да изясни диагнозата на ответника и да реализира правомощията си, свързани с издаването на процесното предписание. Периодът на изолация на лицето в домашни условия, посочен в предписанието е съобразен с продължителността, регламентирана в заповедта, а именно 14 дни, след изтичането, на който срок изолацията се преустановява. Предписанието е акт за предприемане на хигиенни и противоепидемични мерки във връзка с предотвратяване на разпространение на COVID 19 и опасността от разпространяване на инфекции и представлява принудителна административна мярка, която има задължителен характер за адресата си (арг. от чл. 44 от ЗЗ). Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че предписанието за поставяне под карантина е издадено от компетентен орган и в кръга на нормативно установените му правомощия, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на предписанието е неправилен, с оглед събраните по делото доказателства, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Р. Станев да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,