Решение № 5582 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2009 г.

Решение № 5582 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Кирова касационна жалба срещу решение № 1583 от 26.11.08 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 223/08 г., с което е прогласена нищожността на РА № 1800780/25.10.07 г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. Русе, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП с решение № 929 от 19.12.07 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, данъчните актове за прихващане и възстановяване и актовете за прихващане и възстановяване не са ревизионни актове и с тях не се установяват задължения на проверяваното лице. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от ДОПК има предвид изменение на задължение, определено с влязъл в сила ревизионен акт. Твърди се също така, че присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, са в прекомерен размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ТПК "Електрометал" - гр. Русе и да се присъдят разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение, в размер на 2983.47 лв. Ответникът по касационната жалба - ТПК "Електрометал" - гр. Русе оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Ненов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА, съдът е приел, че след като за ревизираните данъчни периоди има издадени ДАПВ и АПВ, то органът по приходите е признал, че се дължи данъчен кредит в претендирания по справката-декларация размер. Затова изменението на вече определените данъчни задължения следва да се извърши по реда на чл. 133 - чл. 134 от ДОПК, което не е направено в случая. Ревизията не е възложена от Директора на ТД на НАП при условията на чл. 134 от ДОПК. Решението е правилно. В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с такъв влязъл в сила акт права могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК (до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.07 г.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. Неоснователен е доводът на касатора, че следва да се намали адвокатското възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 2 от ДОПК и да се присъди минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата за производството пред първата инстанция. По делото са проведени пет съдебни заседания, на които процесуалният представител на жалбоподателя се е явявал. Събрани са множество писмени доказателства по заявени от него искания, в т. ч. изслушана е ССЕ. Само обстоятелството, че съдът с решението си е прогласил нищожността на РА, не е основание да се приеме, че делото не е с фактическа и правна сложност и размерът на адвокатското възнаграждение, определен към момента на подаването на жалбата, следва да бъде намален. За касационното производство на ответника по касация следва да се присъдят разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,