Решение № 4626 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2019 г.

Решение № 4626 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12438/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Хелио-тур-с" АД, представено от адв. М. Стойков, срещу решение № 1381/19.07.2019 г. на Административен съд Бургас по административно дело № 1708/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № РА000332/06.11.2015 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Приходи, местни данъци, такси и услуги" при община Созопол. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба е направен опит оплакванията за незаконосъобразност на АУЗД /инвокирани вече при оспорването на РА по административен ред и пред административния съд/ да се формулират като касационни основания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Като такива се квалифицират опущенията на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила – ненадлежното връчване на АУЗД на лице без представителна власт, което е ограничило правото на защита на дружеството за оспорване на акта по административен ред; противоречащо на закона определяне на ставката на таксата за битови отпадъци /ТБО при различни режими за платилите и неплатилите задълженията си за предходни отчетни периоди; неправилен избор на основата за определяне на размера на ТБО; пропуск да се възприеме значението за размера на ТБО на подадена декларация за сезонно ползване. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация началникът на отдел "Приходи, местни данъци, такси и услуги" при община Созопол не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд Бургас АУЗД са установени в тежест на "Хелио-турс-с" АД за публични общински вземания за отчетен период 2015 г. – данък върху недвижимите имоти в размер 1 772. 70 лева с лихви за забава 32. 81 лева и такса за битови отпадъци в размер 11 818. 01 лева с лихви за забава 218. 74. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на разположен в строителните граници на гр. Созопол недвижими имоти с нежилищно предназначение – земя и сграда. Основа за определяне на ДНИ и на ТБО е данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ, която е по-висока от отчетната стойност. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУЗД. По констатациите на съда жалбоподателят е собственик на недвижим имот – земя и търговски обект – туристическо бюро, разположени в гр. Созопол, ул. "Ропотамо" № 32, като имотът е деклариран с декларации по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ. Съдът е обвързал възникването на задължение за ДНИ с притежаването на недвижим имот. Определил е като съответен на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ изборът на данъчната оценка за основа за определяне на размера на данъка. Към тази основа била отнесена данъчна ставка в размер 1. 5 промила по чл. 15 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Созопол, като ставката е в пределите по чл. 22 ЗМДТ. ДНИ бил изчислен и начислен правилно. По спора за съществуването и размера на ТБО съдът е отграничил вземанията за данъци от тези такси и е обусловил възникването на задължението за такса от извършването на услугите. По установяванията му имотът е включен в границите на районите, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване до регионалното депо, както и механизираното миене и механизираното и ръчно метене на териториите за обществено ползване е възложено за 2015 г. на "РТК" ООД с договор № 8-30/13.01.2015 г., като приемането на извършената работа е удостоверено по месеци с подписани от възложителя и от изпълнителя актове. Сметта е извозвана в общинското депо, представляващо ПИ № 000379 в м. "Чоплака", в землището на с. Равадиново, общ. Созопол. Не е подавана декларация, че имотът няма да се ползва през цялата година, като основание за освобождаване от таксата за компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Според съда не е порок на АУЗД общото определяне на размера на ТБО, а не за всяка от услугите поотделно. Крайният извод е, че публичните вземания съществуват в определените с РА размери. Първоинстанционното решение е правилно. Не засяга законосъобразността на АУЗД фактът на ненадлежното му съобщаване, тъй като по хипотеза следва издаването на акта, а законосъобразността на административните актове се преценява към момента на издаването им – чл. 142, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Ненадлежното връчване на АУЗД не е ограничило правото на адресата на акта да го оспори по административен ред. Ненадлежното връчване е изключило преклудирането на правото на оспорване зарази пропускане на срока за упражняването му. По жалбата на касатора срещу АУЗД решаващият орган се е произнесъл по реда на гл. XVIII ДОПК във вр. с чл. 107, ал. 4 и чл. 144 ДОПК. Актът е потвърден с решение № 009/22.05.2017 г. на началника на отдел "Приходи, местни данъци, такси и услуги" при община Созопол. Неоснователен е доводът за определяне с наредба, приета от ОбС Созопол, на две различни тарифи за ТБО, като критерий за размера на таксата да е наличието на непогасени публични общински вземания. Ставките на таксата, определени с приложение 1 към Наредбата за определяне размера на местните такси и цени за услуги на територията на община Созопол, са единни съответно за физически и за юридически лица според вида на имотите. При основа за определяне на размера на ТБО, съизмерена с данъчната оценка и ставка по приложение 1 към Наредбата, определеният с АУЗД размер на задължението е математически верен. Не противоречи на приложимата по време редакция на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ определянето с чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредбата за определяне размера... като основа за определяне размера на ТБО на по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имота. В Наредбата не съществуват сочените от касатора разлики от 0. 1 до 4. 5 промила. Ако се визират ставките на ДНИ по чл. 22 ЗМДТ /ред. от ДВ бр. 98 от 2010 г. /, то определянето на ставка от 1. 5 от ОбС е било правомерно до обявяването на разпоредбата за противоконституционна с РКС № 4 от 2019 г. Не се установява касаторът да е подавал декларация за "сезонно ползване на имота". И да е подавана такава, тя не представлява основание да не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като основание за освобождаване е имотът да не се ползва през цялата година /вж. чл. 71, т. 1 ЗМДТ, ред. ДВ бр. 101 от 2013 г. /. Определените с АУЗД задължения на касационния жалбоподател съществуват. Установяването им с акта е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт – правилно. Касационният съдебен състав приема мотивите на първостепенния съд и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение