Решение № 10163 от 30.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. К. В., чрез адв. Фичерова като процесуален представител, срещу решение 7358 от 27.11.2023 г., постановено по адм. дело 2959/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за напускане на наказания служител на работното му място значително по-рано от определеното работно време. Твърди, че в заповедта неправилно е посочен като правно основание чл. 204, т. 4 ЗМВР, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР. Възразява срещу отъждествяването от съда на изпълнението на служебните му задължения с липса на възникнали за него здравословни проблеми, съответно излага теза за приемане на медикаменти със съдържание на етанол, довели до неправилно отчитане при полеви тест и кръвна проба за употреба на алкохол, послужили като основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция Гранична полиция МВР, чрез юриск. Кабранска като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на З. К. В. срещу заповед 3282з-870 от 28.02.2023 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, с която в качеството му на младши инспектор старши полицай във 02 група на сектор Летищна сигурност Аерогара София от Гранично полицейско управление София към Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция МВР, на основание чл. 204, т. 4 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено неговото служебно правоотношение като служител на МВР. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен дисциплинарно-наказващ орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при съобразяване с регламентираната процедура и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за спазване на изискването за образуване на дисциплинарното производство и определяне на дисциплинарно разследващ орган по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Приема, че са спазени и преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 ЗМВР за издаване на заповедта, считано от датите на извършване и откриване на нарушението. Намира за неоснователни доводите на служителя за запознаване единствено с Етичния кодекс от 2014 г., доколкото и в тази редакция се съдържа забраната по т. 28, б. б за управление на превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а съгласно т. 11 тези правила са приложими към служителите и извън работното им време. Излага съображения, че доколкото цитираните разпоредби са идентични с тези от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от 2018 г., жалбоподателят е бил запознат с тях. Приема за недоказана тезата на оспорващия за претърпяване на пътното произшествие след завършване на дежурството му. Счита този факт за ирелевантен поради това, че забраната за управление на моторно превозно средство (МПС) с над 0,5 промила алкохол в кръвта важи както през работно време, така и след работа. Отчитайки заключението на токсиколог за невъзможност да се достигне измереното количество алкохол в кръвта единствено от употреба на сироп за кашлица и показанията на разпитаните свидетели за адекватно състояние на служителя по време на изпълнение на дежурството, съдът приема за безспорно установено виновното извършване на деяние, което на основание посочените разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от 2018 г. уронва престижа на службата. Обосновава извод за наличие на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за законосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че З. К. В. заема поста младши инспектор старши полицай след заповед за преназначаване 3282з-1280 от 21.04.2022 г. Дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед 3282з-3983 от 08.11.2022 г. на директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, с която е определен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). Заповедта е издадена по повод получено писмо предложение с рег. 4064р-14323 от 03.11.2022 г. на ВПД директор на Регионална дирекция Гранична полиция МВР. Според установената в дисциплинарното производство фактическа обстановка, на 01.11.2022 г. около 20.15 ч., прибирайки се от работа В. като управлява собствения си лек автомобил отнема предимството на друг автомобил и предизвиква пътнотранспортно произшествие (ПТП). Пристигналият на място екип на Пътна полиция извършва проверка за наличието на алкохол с техническо средство Алкотест - Дрегер, което дава положителен резултат от 1,36 промила. На 02.11.2022 г. е изготвен протокол за химическото изследване на проба от кръвта на служителя със съдържание на алкохол от 1,56 промила. Според дадени от В. на 23.11.2022 г. писмени обяснения, същият е изпълнявал дежурство за трети пореден ден, като през деня на инцидента не се е хранел и е приемал лекарства и сироп за кашлица. На 28.11.2022 г. са снети писмени обяснения от негови колеги, които не са виждали наказания служител да употребява алкохол или да се държи непристойно. Според изготвено становище рег. 27105 от 16.12.2022 г. на доктор В. Арнаудов със специалност токсиколог, химичният състав на сироп за кашлица Тусавит съдържа минимално количество етанол и неговата употреба не би могла да е причина за установените високи стойности на концентрацията на алкохол в кръвта, отчетени след химическо изследване на кръвната проба по надлежния ред. От определената дисциплинарна комисия е изготвена обобщена справка с рег. 4064р-702 от 12.01.2023 г., в която се предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина поради неспазване на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 28, б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. На 18.01.2023 г. е връчена покана на В. за запознаване с обобщената справка и на същия ден същият представя допълнителни обяснения. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, издател на заповедта поради това, че същата е с посочено правно основание чл. 204, т. 4 ЗМВР. Според данните, съдържащи се в административната преписка, заповедта е издадена от ръководител на структура на МВР по чл. 37 ЗМВР, компетентен да налага всички наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 т. 6 ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато заема младши инспектор З. К. В.. Обстоятелството на посочено основание по т. 4, при издаване от органа на административния акт в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР, не се отразява на действителността на заповедта. В тази връзка правилно е прието от съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, както и в съответствие с регламентираните в ЗМВР процедура и срокове. Дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието, е индивидуализирано ясно и точно от фактическа и правна страна. Обстоятелствата, относими към прилагането на разпоредбите, послужили като основание за прекратяване на служебното правоотношение, са описани подробно и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, налагащо ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си нарушава посочените от дисциплинарно-наказващия орган разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20, която предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и т. 28, б. б, с която на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, му е вменено задължението в качеството на участник в пътното движение да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Както правилно приема съдът, нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което уронва престижа на службата. Установеният след настъпване на ПТП факт относно наличието на алкохол в кръвта на служителя с концентрация над 0,5 промила не е оборен от негова страна в хода на проведеното дисциплинарно и в съдебното производство по оспорване на заповедта. Доводите му, че това се дължи на употребата през деня на лекарства, съдържащи вещества, които могат да повлияят в значителна степен на резултата от изследването на кръвната проба, не са подкрепени с доказателства. Неотносимо към крайния извод на съда за материална законосъобразност на оспорения акт е възражението на касатора, че в мотивите на съдебното решение неправилно е прието осъществяване на инцидента по време на неговото дежурство. Действително с касационната жалба са представени докладна записка и ежедневен инструктаж, от които се установява, че на 01.11.2022 г. служителят е на смяна от 07.00 ч. до 19.00 ч., а ПТП настъпва след това - около 20.15 г., т.е. в извън работно време. Независимо от това обаче предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън тях. Освен това цитираната разпоредба на т. 28, б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изрично визира и извършените в извънработно време деяния. Нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс, с който В. е запознат, обуславят квалификацията на поведението на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) 3 от 2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ОСС на Върховния административен съд се посочва, че под престиж на службата следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Независимо от обстоятелството, че действията на жалбоподателя не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, то с поведението си същият нарушава конкретни етични правила и дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията, поради това наложеното му наказание е законосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,