Решение № 9025 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 930/2020 г.

Решение № 9025 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 930/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. А. срещу решение № 2495 от 18.12.2019 г. по адм. д. № 2721/2019 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 391/30.08.2019 г., издадена от директора на ОДБХ- Варна за унищожаване на храни от неживотински произход замразени бланширани картофи 20, 75 кг, доматено пюре - 50 кг., барбекю сос - по 5 кг, подправки 14, 70 кг, добавки - 16, 75 кг, йодирана трапезна сол - 15 кг и морска сол 11 кг, находящи се в нерегламентиран обект - гараж, с адрес гр. Варна, ул. "Ген. Столетов" – 45, стопанисван от А. А. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел, че не е било необходимо да се вземат проби от храните, тъй като в случая се прилага чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за вземане на проби, а не чл. 2, ал. 1. Няма данни храните да са били явно негодни. Впечатленията на св. Д. не са от състоянието на храните, а от заобикалящата ги среда. Представляваното от Н. търговско дружество "Мела комерс" е единствен доставчик на хранителните продукти за продажба в павилиона, не и на хранителните продукти установени в гаража, които са закупени от други търговци във връзка с предстоящ празник. Не е доказана целта за която са приготвяни, мариновани храните в гаража. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че по делото не е спорно местонахождението на процесните храни в стопанисван от жалбоподателя гараж, нехигиеничните условия при които те са съхранявани, техния вид и количество, липсата на документи за произход, както и, че гаражът не представлява регистриран по реда на чл. 12 от ЗХ обект. Спорът е дали храните са предназначени за търговия и дали са негодни за консумация и опасни за здравето на хората. Съдът е приел за неоснователни твърденията, че описаните в оспорената заповед храни били предназначени за лична консумация. Позовал се е на сведенията дадени в деня на проверката 6.08.2019 г., представляващи допустими доказателства съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от АПК, които се потвърждават от показанията на разпитаната свидетелка, че управителят А. по време на проверката е заявил пред нея, че помещението /гаража/ се ползва за обекта /павилиона за продажба на дюнери/. Същото са заявили в писмените си обяснения от 6.08.2019 г. лицата Х. М. и А. А. Дадените на 19.08.2019 г. в обратния смисъл обяснения на А. А. са лишени от аргументи за посочените в тях различни факти. Показанията на свидетеля М., заинтересован в качеството му на служител на "Айс Берг" ЕООД, съдът е приел за недостоверни – премълчава фактите, за които е дал обяснения на 6.08.2019 г., без да отрича авторството си по отношение на същите. Приел за установено използването на процесния гараж едновременно като склад и като помещение за обработка на заготовките от които се приготвят дюнерите, продавани от "Айс Берг" ЕООД в павилиона за бързи закуски, находящ се на ъгъла между улиците "Чаталджа" и "Марин Дринов" – всички описани в обжалваната заповед хранителни продукти от неживотински произход са необходими за приготвянето на дюнер и като такива са били съхранявани на склад в гаража, който освен за тази цел е бил използван и за приготвяне на марината за дюнера. Така установената фактическа свързаност между гаража и павилиона за бързи закуски изцяло отговаря на понятието за "търговия" по смисъла на т. 60 от ДР на ЗХ – налице е съхранение на храни, предназначени за продажба. Цитираното в обжалваната заповед правно основание по чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗХ включва правната възможност за унищожаване на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, което съответства на описаното фактическо основание, че храните са негодни за консумация от хора и могат да увредят здравето им в смисъл, че тези храни пряко застрашават здравето на хората. Възражението на жалбоподателя за липсата на взета от контролните органи проба от хранителните продукти е прието за неоснователно. Съобразно установените факти за липсата на регистрация на процесния обект по реда на чл. 12 от ЗХ, за лошите хигиенни условия в него и за липсата на документи за произход на процесните храни, органът е действал законосъобразно, посочените факти са достатъчни за констатацията по чл. 2, ал. 3 от Наредбата, а именно че храните са явно негодни за консумация. Такова заключение административният орган е дал и в своя заповед № 391/8.08.2019 г. за спиране реализацията на храни / същите, които са предмет и на оспорената заповед/, но след връчването й на жалбоподателя на 16.08.2019 г., до издаването на обжалваната заповед на 30.08.2019 г., не е направил писмено възражение по въпроса за годността на храните и не е искал вземането на лабораторна проба от тях. Според наличните в преписката екарисажни бележки унищожени са само животинските продукти, а както твърди и свидетелката Д., жалбоподателят не е предоставил данни за унищожаване на неживотинските продукти, които са предмет на обжалваната заповед, поради което вземането на лабораторна проба от тях е било изцяло във възможността на жалбоподателя /храните не са отнети/, но данни за тяхното съхранение, запазване и местонахождение не са налице по делото. Решението е правилно. Оспорената пред съда заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 8 и във вр. с т. 12 от ЗХ за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХ. Наредбата за условията и реда за вземане на проби в чл. 2, ал. 2 определя в кои случаи се вземат проби от храни, освен при провеждане на контрол по ал. 1 и в ал. 3 предвижда, че когато храните са явно негодни за консумация и заинтересованото лице няма писмени възражения по това заключение на държавния инспектор, проби от храните за извършване на лабораторни анализи не се вземат. В конкретния случай инспекторите не са взели проби поради тава, че обектът е нерегистриран съгласно Закона за храните, намирал се е в лошо хигиенно състояние при които условия са съхранявани храните и за процесните храни от неживотински произход не са представени документи за произход, като същите е следвало да бъдат предоставени съгласно т. 2 от Предписание с № 00207/06.08.2019 г. със срок за представяне 08.08.2019 г. което не е било изпълнено и поради тази причина е издадена и процесната заповед. С оглед на това е правилно е прието, че храните са явно негодни за консумация и при липса на възражения от заинтересованото лице не са взети проби от храните за извършване на лабораторни анализи. Правилно съдът е приел, че са били налице предпоставките да издаване на заповед за унищожаване на храни от неживотински произход. Съгласно чл. 30, т. 8 от ЗХ (отм.); компетентните органи имат право да спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората и да се разпореждат да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или използувани за други цели. В случая с влязла в сила заповед е спряна реализацията на храните след което е следвало да се издаде заповед чл. 30, ал. 1, т. 8. Правилно заповедта е издадена за унищожаване на храните. Не са приложими другите хипотези на тази разпоредба, храните не са могли да бъдат използувани за други цели, лично ползуване, домашно потребление както твърди жалбоподателя, не е друга цел предвидена от закона в т. 8 както твърди жалбоподателя. Храните е трябвало да бъдат унищожени за да не се използуват при продажбата на дюнери, след като е установено, че не са безопасни за здравето, поради което косвено го застрашават. Дори да се приеме, че храната не е безопасна за консумация от потребителите, което е основание по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗХ, тъй като се е съхранявала и приготвяла в обект който не е регистриран по чл. 12 от ЗХ, без всякакви хигиенни условия в гаража, както е описано от органа, но и в този случай не се разрешава пускането на пазара на храна която не е безопасна за консумация от потребителите, поради което заповедта за унищожаването й е законосъобразна. След като другите намерени храни в гаража от животински произход са били унищожени и по същите причини и храните от неживотински произход са подлежали на унищожаване. Въпросът е, че тези храни не са били иззети от компетентните органи, което прави невъзможно изпълнението на заповедта. Видно от представените писменни и гласни доказателства в хода на съдебното производство е установено, че процесните хранителни продукти са били влагани за производство на готова храна предлагана от стопанисван от жалбоподателя павилион. Св. Д. е извършила официален контрол за безопасността на храните съгласно чл. 27 от ЗХ и нейните показания са обсъдени в съвкупност със всички доказателства по делото. Правилно съдът е дал вяра на показанията на св. Д., че към момента на проверката е констатирано, че в гаража се извършва нерегламентирана производствена дейност с цел търговия, а именно се обработка на мариновано месо пилешко и кайма. Не се оспорва от жалбоподателя, че е установено че в гаража има хранителни продукти и че е била извършвана манипулация с тях - мариноване приготвяне. В писмените документи на ОДБХ Варна не е посочено, че на същата дата е извършвана проверка и на павилион за дюнер, чийто собственик е жалбоподателя, което е и потвърдено от дадените показания в съдебно заседание от свидетеля Д. Това, че икономическа полиция е извършила проверка и на павилион за дюнер е видно от представения протокол, в който не фигурира лице от ОДБХ-Варна. Възражението, че в протокола за полицейска проверка не е отразено, че са установени храни е неоснователно, тъй като са описани хладилните съоръжения и храните съхранявани в тях, което доказва, че обекта се е използвал като склад и като помещение за обработка на заготовките от които се приготвят дюнерите, продавани от "Айс Берк" ЕООД, потвърдено от писмените сведения дадени и на 06.08.2019 г. от А. като собственик на павилиона за дюнер и ползвател на процесния гараж, както и от Х. М. служител на "Айс Берк" ЕООД в неговите обяснения, който е бил заварен да отключва въпросния гараж. По отношение на отстоянието на гаража - склад до павилиона дали е на 10 или 50 метра е без значение относно извършеното нарушение, само въз основа на това не може да се приеме, че складът не е използван за производствени цели. Правилно съдът е приел, че за процесния обект гараж не е регистриран по реда на чл. 12 от ЗХ, че се намирал в лошо хигиенно състояние и че са липсвали документи за произход на храните от неживотински произход, които са се намирали в него. В гаража са открити и храни от животински произход като: мариновано пилешко филе и бут - 150, 5 кг., замразена кайма - 18, 56 кг., замразен пилешки дюнер - 87, 95 кг., като за овкусяването им са били използвани процесните храни от неживотински произход описани в заповедта. Правилно съдът е приел за неоснователни доводите, че процесните продукти не са съхранявани с цел търговия, а за лична консумация. Установено е от представените писмени доказателства и от събраните устни доказателства, че намерените храни от неживотински произход са използвани в приготвянето на марина за овкусяване на наличното в обекта месо. Съгласно § 1, т. 60 от ДР на ЗХ търговия е процес на внос, износ, съхраняване, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри на храни. В случая е извършвано съхранение на храни, извършвано е и производство на храна по смисъла на пар. 1, т. 49 от ДР на ЗХ, тъй като е извършвано приготвяне на храна. В заповедта е мотивирана необходимостта да се защити обществения интерес и за опазване живота и здравето на хората. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение