Решение № 15291 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2014 г.

Решение № 15291 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Лозев Братанов от гр. София срещу решение № 2376 от 9.04.2014 г. по адм. д. № 9233/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" - гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2376 от 9.04.2014 г. по адм. д. № 9233/2013 г., Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Живко Лозев Братанов от гр. София срещу заповед № П 1-863 от 7.08.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" - гр. София, потвърдена с решение № РД 01 - 357 от 3.09.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и изводите му относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. В мотивите към решението е извършена проверка на проведеното административно производство и е направен законосъобразен извод относно липсата на основанията по чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София-град е заповед № П 1-863 от 7.08.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Оборище" - гр. София, потвърдена с решение № РД 01 - 357 от 3.09.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град, с която на Живко Лозев Братанов от гр. София е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2013/2014 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че лицето не е осигурило достъп до жилището, което е довело до невъзможност за извършване на обективна социална анкета и изготвяне на социален доклад. Констатирано е нарушение на чл. 27, ал. 2 ППЗСП. В разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани обстоятелства. В чл. 12, ал. 4 ЗСП е посочено, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на тази законова делегация е приета Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, в която са регламентирани условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон. В чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. Социалната анкета следва да бъде извършена при спазване на правилата, установени в чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), приложими на основание 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Провеждането на социална анкета е задължителен етап в административното производство по отпускане на социални помощи, а посочените в чл. 27, ал. 2 от ППЗСП обстоятелства очевидно не могат да бъдат установени без посещение на социалния работник в дома на подалото молба за социална помощ лице. След като е извършил подробна преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът е установил, че Братанов е отказал достъп до жилището, в което живее за извършване на социална анкета. На основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 13 от ЗСП дефинира понятието "социална анкета" като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В хода на социалната анкета се установяват всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ. В рамките на проведената социална анкета по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ППЗСП по смисъла на това понятие, даден в определението по § 1, т. 11 ДР ЗСП, административният орган, чрез съответния социален работник, разполага с обективна възможност и е длъжен да установи и да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение за социалното подпомагане - както за отпускане на помощта, така и за отказ да бъде отпусната. В този смисъл е практиката на Върховният административен съд по идентични казуси, отразена в решение № 6216 от 12.05.2014 г. по адм. д. № 2002/2014 г., VI отделение, решение № 7181 от 28.05.2014 г. по адм. д. № 2273/2014 г., VI отделение и др. Оспорената заповед, с която е отказано отпускането на социалната помощ, не е издадена в нарушение на процесуалните правила по чл. 27, ал. 1 - 4 от ППЗСП. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Страните не са направили искания за разноски, поради което съдът не се произнася по присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,