Решение № 13180 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2012 г.

Решение № 13180 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, представлявана от Ангел Семерджиев, срещу решение № 9891 от 6.07.2012 г., постановено по адм. д. № 13927/2011 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33/27.09.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта по т. 18, с която за "Софиягаз" ЕАД е определена добавка по чл. 33, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно преценил обжалвания акт в оспорената част за немотивиран, а мотиви се съдържали в подготвящите го документи, че обжалваният акт е издаден в условията на оперативна самостоятелност, както и че размерът на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ всъщност не бил изменен, което обстоятелство било видно при сравнение на нейната стойност с тази по решение № Ц-030/29.08.2011 г. ДКЕВР, което сравнение съдът, противно на задължението си, не осъществил. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение на тричленния състав на ВАС. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. Велчева, поддържа жалбата. Ответникът - "Софиягаз" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Пламен Хитев, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. М. Шейтанова, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно по съображения, че съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор, спазил е съдопроизводствените правила и при съобразяване с приложимата правна регламентация е отменил акта в оспорената част - по т. 18 за определяне добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ, като незаконосъобразен. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК и е образувано по жалба на "Софиягаз" ЕАД, против решение № Ц-33/27.09.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 33 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 3 и чл. 35а от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия, считано от 01.10.2011 г. се утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, в частта по т. 18, в която за "Софиягаз" ЕАД е определена преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 231,33 лв./МВтч, в т. ч.: индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 158,33 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 73,00 лв./МВтч, като жалбата е само в частта на определената за "Софиягаз" ЕАД добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ. Твърденията били за неправилност на решението в оспорената част поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципите на АПК, нарушение на материалноправните разпоредби на енергийното законодателство, несъответствие с целта на закона и неспазване на установената форма (необоснованост), предвид съществуващо противоречие между посочените от ДКЕВР стойности и критерии в общите мотиви и в разпоредителната част на същото решение и липса на обосновка на категорията, в която регулаторният орган е счел, че попада "Софиягаз" ЕАД, и причините, поради които посоченият размер на добавката е различен от определените за съответните категории в стр. втора на процесното решение търговски дружества. Съдът е счел за основателни доводите на жалбоподателя. Приел, че оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията му, но не в предвидената от закона форма, тъй като не съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в частност тези по т. 4, предвид непосочване на фактическите основания за постановяване на решението. Приел наличие на несъответствие между фактически и правните основания за издаване на решението, което преценил като пълна липса на мотиви, препятстваща съдебния контрол за законосъобразност и обуславяща отмяна на административния акт на това основание. По възражението на ответника, че няма промяна в частта на процесната добавка с оглед на издадено предходно решение № Ц-030/29.08.2011 г., с което считано от 1.09.2011 г. ДКЕВР е утвърдила пределна цена на топлинната енергия и е определила преференциална цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за първи ценови период от двугодишен регулаторен период на "Софиягаз" ЕАД за ЛОЦ "Овча Купел", съдът посочил, че то не е влязло в сила, а по това, че мотиви се съдържат в протокол № 137/27.09.2011 г. посочил, че такива по отношение на оспорващото дружество не са изложени. Преценил като недопустимо посочване на релевантните факти и обстоятелства едва в съдебно заседание със становището на административния орган по жалбата. По тези съображения отменил оспорения акт в обжалваната част. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, че неправилно тричленният състав на ВАС е приел обжалвания акт в оспорената част за немотивиран, а мотиви се съдържали в подготвящите го документи. Видно от оспорения административен акт, на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 33 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 3 и чл. 35а от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия, считано от 1.10.2011 г. ДКЕВР е утвърдила изменение на пределните цени на топлинната енергия и определила преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, като съответно по дружества изчисленията на изменените цени и необходимите годишни приходи са направени при цена на природния газ на "Булгаргаз" ЕАД - 594,37 лв./хил. нм3, а за дружествата, присъединени към газоразпределителна мрежа, със съответната цена на газоразпределителното дружество и коригирана добавка към преференциалната цена на електрическата енергия по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ. Размерът на последната, определен за разделени на пет категории дружества е, както следва: за топлофикационни дружества, присъединени към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД и към газоразпределителната мрежа, с предстоящи инвестиции в производството - 79,00 лв./МВтч; за топлофикационни дружества, присъединени към мрежата на "Булгаргаз" ЕАД без предвидени инвестиции в производството - 74,00 лв./МВтч, за топлофикационни дружества, работещи с въглища - 1,00 лв./МВтч, за дружества с комбинирано производство в промишлеността (заводски централи) независимо от вида на горивото - 0,01 лв./МВтч, и за дружества с комбинирано производство в селското стопанство - 3,00 лв./МВтч. От друга страна, в същия акт преференциалната цена на електрическа енергия без ДДС за оспорващото дружество е определена на 231,33 лв./ МВтч, в т. ч.: индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия - 158,33 лв./МВтч и спорната добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 73,00 лв./МВтч. Сравнението на стойностите на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ за всички категории дружества и тази за оспорващото налага еднозначния извод, че така определен, размерът на добавката за оспорващото дружество е различен от конкретно посочените в петте категории дружества. Същевременно в решението, а и в съпътстващите го доклад /л. 8 от делото/ и протоколи /л. 12 и 19/, включително този с № 137/27.09.2011 г., противно на твърдяното от касатора, не се съдържа фактическа и правна мотивировка за това несъответствие и за така определения размер на добавката, както например е сторено досежно "Топлофикация ВТ" /т. 7 от протокол № 138, л. 19/. По тези съображения и противно на възражението в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно решението на ДКЕВР в оспорената част- за добавката по чл. 33, ал. 3 ЗЕ, посочена в т. 18 обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна поради неспазване на установената форма. Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК административният орган издава акта с мотивирано решение. Това изискване е въведено в задължение на ДКЕВР с чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката, съгласно който комисията се произнася с мотивирани решения. Изпълнението на това задължение за мотивиране, съгласно т. 7 от незагубилото сила Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на Пленум на ВС, е валидно и когато органът е овластен да реши въпроса по свободна преценка. Административният акт трябва да съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. Неизлагането на съображения, немотивирането на решението е предпоставка за отмяната му, тъй като, както бе посочено по-горе, в случая в решението си ДКЕВР е групирала дружествата в пет отделни категории и за всяка от тях е определила конкретна цена по чл. 33, ал. 3 ЗЕ, с изключение на "Топлофикация ВТ", определена индивидуално. В диспозитива на решението обаче, в т. 18 за дружеството-жалбоподател в първоинстанционното производство, цената по чл. 33, ал. 3 ЗЕ е определена на 73 лв. МВтч., т. е. различна от тази в посочените пет категории, без в решението, в доклада и протоколите да се съдържа фактическа и правна мотивировка за това несъответствие и за така определения размер на добавката за "Софиягаз" ЕАД. Няма спор, че действително в случая административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това обстоятелство не го освобождава да изложи фактическите обстоятелства, наложили този размер на процесната добавка. Изводите на съда в тази насока са правилни и обосновани. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е мотивирано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство и на доказателствата, събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи. Като такива се преценяват и тези за противоречието им с приложимия материален закон. Възражението, че размерът на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ всъщност не бил изменен, видно от сравнението на нейната стойност с тази по решение № Ц-030/29.08.2011 г. ДКЕВР, не намира опора в доказателствата по делото, тъй като от една страна, видно от оспореното решение, с него, считано от 1.10.2011 г. се утвърждава изменение на пределните цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, а от друга - защото решение № Ц-030/29.08.2011 г. ДКЕВР, с което, считано от 1.09.2011 г., ДКЕВР е утвърдила пределна цена на топлинната енергия и е определила преференциална цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин, за първи ценови период от двугодишен регулаторен период на "Софиягаз" ЕАД за ЛОЦ "Овча Купел" е предмет на висящ спор, включително и към настоящия момент. По тези съображения следващото възражение в настоящата жалба за неосъществено, но дължимо сравнение на стойностите на оспорената добавка в процесното и предходното решение настоящата инстанция намира за неоснователно. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на последния следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, I колегия,