Решение № 7349 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2009 г.

Решение № 7349 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4048/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия по енергийно и водно регулиране гр. София срещу решение № 1484 от 3.02.2009 г. по адм. д. № 8780/2008 г. по описа на Върховния административен съд, Пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът "Е. ОН. България Продажби" АД гр. Варна моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1484 от 3.02.2009 г. по адм. д. № 8780/2008 г., Върховният административен съд, Пето отделение е обявил за нищожна т. 16 от Решение № ТЕ-015 от 9.06.2008 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране гр. София. Съдът е приел за установено, че с оспорената точка от решението административният орган по същество регулира цени на сделки, които не сред изчерпателно изброените в чл. 97 от ЗЕ, тъй като касаят търговия с електрическа енергия извън количествата, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за периода 1.07.2008 г. до 30.06.2009 г. Следователно тези сделки се подчиняват на правилата на свободното договаряне на цените - чл. 100 и сл. от ЗЕ . Осъществената намеса е извън правомощията на ДКЕВР, поради което в тази му част решението е нищожно, като издадено от некомпетентен по материя орган. Обжалвано решение не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания. В чл. 97 от Закона за енергетиката (ЗЕ) изчерпателно са изброени сделките, които се сключват по регулирани от ДКВЕР цени. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 9 от ЗЕ в тях изрично са включени сделките между обществения доставчик и крайните снабдители за електрическа енергия, определена от комисията в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 17а от същия закон. Съгласно последния текст ДКЕВР определя разполагаемостта за производството на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕ. С другите текстове на Решение № ТЕ-015 от 9.06.2008 г. на Държавна комисия по енергийно и водно регулиране гр. София е определена разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик през втората половина на 2008 г. и първата половина на 2009 г. Т. 16 от решението се отнася до отклоненията в размер над 5 % от така конкретизираните количества. Несъмнено цените за тях трябва да се определят при условията на свободно договаряне, регламентирани в чл. 100 и сл. ЗЕ . Този извод се налага от чл. 97, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 17а , както и във връзка с останалите текстове на чл. 21 и чл. 97 от ЗЕ. С оглед с тезата на касатора, че е пристъпил към записа на т. 16 в Решение № ТЕ-015 от 9.06.2008 г. за спазване на принципа на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ се преценява, че прилагането на този принцип не следва да бъде ущърб на прогласения в чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЕ друг принцип на предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване на конкуренцията на енергийния пазар. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда поради допуснати от него грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от подобно естество не са били допуснати в процесния съдебен акт. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав,