Решение № 13447 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2009 г.

Решение № 13447 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7762/11.06.2009 г., постановено по адм. д. № 11102/2008 г. тричленен състав на ВАС е отменил заповед № РД 10-842/21.07.2008 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Пенка Крумова Борисова от гр. София, заемаща длъжност "Държавен експерт" в Министерство на образованието и науката. Осъдил е Министерство на образованието и науката да заплати на Пенка Крумова Борисова обезщетение за времето, през което не е на служба поради прекратяването в размер на 8 938, 77 лв., като е отхвърлил иска в частта до пълния предявен размер от 10 000 лв. като неоснователен. Осъдил е МОН да заплати на Пенка Борисова деловодни разноски в размер на 500 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от министъра на образованието и науката, който счита същото необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални нарушения. Счита, че са били налице материалноправни основания по ЗДСл за издаване на оспорената заповед и съдът неправилно е отменил акта. В нарушение на материални и процесуални норми е също присъденото обезщетение на Борисова, тъй като същата е заемала държавна служба след уволнението й от МОН. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Болашъкова, която моли касационната жалба да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Съдът не изпълни своето задължение да укаже на жалбоподателката Пенка Борисова да представи доказателства, с които да удостовери обстоятелството, че не е заемала държавна служба след уволнението й от МОН. Ответницата по делото Пенка Крумова Борисова се явява лично и с адв. Волева, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за частично основателна. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел в настоящия случай, че не е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяването на служебното правоотношение с Пенка Борисова, поради съкращаването на длъжността. В съдебно заседание касатора представя удостоверение от СУ "Св. Климент Охридски" за получаване на възнаграждение от Борисова и съответно сумата следва да се приспадне от новото й трудово възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е заповедта № РД 10-842/21.07.2008 г. на министъра на образованието и науката, с която е прекратено служебното правоотношение с Пенка Крумова Борисова от гр. София, заемаща длъжност "Държавен експерт" в Министерство на образованието и науката, с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността. За да отмени индивидуалния административен акт, съдът е констатирал, че в щатното разписание на министерството, в сила от 21.07.2008 г., в дирекция "Квалификация и кариерно развитие" числеността е редуцирана от 10 на 9 бройки, но са запазени две длъжности "държавен експерт", със запазена система от функции, задължения и изисквания в нормативно определена позиция в новоконструирания отдел "Квалификация на учителите и кариерно развитие на педагогическите кадри". Съпоставяйки представените по делото длъжностни характеристики на длъжността, заемана от Борисова преди прекратяване на служебното правоотношение и тази на длъжността "държавен експерт" в отразения по новото щатно разписание отдел "Квалификация на учителите и кариерно развитие на педагогическите кадри" към дирекция "Квалификация, кариерно развитие и диференцирано заплащане", съдът е констатирал, че не съществува съществено различие във системата от функции, задължения и изисквания в двете нормативно определени позиции на длъжността "държавен експерт". При тези данни по делото правилно е направен извод, че не са налице формалните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, регламентиращи правното основание за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител при съкращаване на длъжността и оспорената заповед е отменена като издадена в нарушение изискванията на материалния закон. Обжалваното решение в тази част е обосновано и правилно, поради което касационната жалба досежно законосъобразността на акта е неоснователна. В съдебно заседание пред касационната инстанция касаторът представи удостоверение от СУ "Св. Климент Охридски", от което е видно, че Пенка Крумова Борисова е назначена на длъжността "специалист по обществени поръчки" към отдел "Обществени поръчки" на ректората на СУ "Климент Охридски" с възнаграждение, по-малко от това, което е получавала като държавен служител в МОН. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Присъденото обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в обжалваното решение е за периода от 24.07.2008 г. до 13.04.2009 г. не е съобразено с данните, доказани пред настоящата инстанция, че от 15.10.2008 г. Пенка Борисова е заемала нова държавна служба. Тъй като има дублиране на периода, за който е присъдено обезщетение за незаконно прекратяване на служебно с период, в който Борисова е работила по друго служебно правоотношение, обжалваното решене в частта досежно присъденото обезщетение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане. За по-голяма прецизност при определяне размера на дължимото обезщетение, с оглед разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и разликата в получаваното възнаграждение, желателно е при новото разглеждане на делото да бъде назначено вещо лице, което да направи съответното изчисление. С оглед изхода на делото, направените за настоящото производство разноски остават за страните, както са направени. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,