Решение № 1211 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9376/2018 г.

Решение № 1211 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9376/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на дирекция "ОДОП"-Бургас моли да бъде отменено решение № 942/10.05.2018 г. по адм. д. № 1320/2017 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № Р-02000216000517-091-001/30.01.2017 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА да бъде потвърден и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "АКЗ-Бургас" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № № Р-02000216000517-091-001/30.01.2017 г. на ТД на НАП-Бургас, в потвърдената при обжалването по административен ред част, с която за периода м. 1 – 8.2014 г. са определени: данък по чл. 42 от ЗДДФЛ 73 214, 75 лв с лихви, вноски за ДОО и фонд ТЗПБ 161 351,81 лв. с лихви, вноски за ДЗПО-УПФ 34 370,01 лв. с лихви, вноски за ДЗПО-ППФ 1648,79 лв. с лихви и вноски за ЗО 67 246, 63 лв с лихви. Задълженията са определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК - изплащани са премии на част от работниците в пликове в брой, за които възнаграждения не са платени данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и осигурителни вноски. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до извод за незаконосъобразно определяне на данъчни и осигурителни задължения на ревизираното лице за ревизирания период. Обосновано съдът е приел, че обясненията и жалбите за механизма на изплащане на премиите са подадени от бивши служители на ревизираното лице в НАП, след прекратяване на трудовите правоотношения между жалбоподателите и ревизираното лице. Представените авансови ведомости в копие са преценени от вещото лице графолог като негодни за извършване на графологическа експертиза за авторството на подписите на работниците, посочени в тях като получатели на авансови възнаграждения в брой, представляващи според жалбоподателите премиални плащания за добри трудови резултати. При провеждане на ревизията ревизиращите органи в нарушение на чл. 57, ал. 5 от ДОПК са поискали органите на ОДП-Бургас да извършат разпит на лицата, подали жалбите, вместо да съберат обяснения от тези лица по правилата на чл. 57 от ДОПК. В нарушение на чл. 158 и чл. 57, ал. 2, т. 2 от ДОПК съдът е приел, че доказване на изплащането на трудово възнаграждение може да се извърши само с писмен документ предвид изискванията на чл. 270, ал. 3 от КТ. Неправилен е изводът на съда, че не е приложим чл. 165, ал. 1 от ГПК. В този смисъл е решение № 89/29.03.2013 г. по гр. дело № 558/2012 г. на IV отделение на ВКС. Част от разпитаните свидетели дават показания, че ведомостите за премиите са различни от тези за основното трудово възнаграждение и са предавани в счетоводството на ревизираното лице, след изплащане на сумите по тях и подписването им от работниците. Независимо от тези погрешни изводи решението е правилно като краен резултат предвид липсата на конкретност в обясненията и свидетелските показания относно получените премии по размер от всеки един от работниците за ревизираните периоди. При липса на конкретни показания за тези данни определянето на изплатените допълнително премии извън заплатите за ревизирания период е основано на предположения за техния размер. Правилен е изводът на съда за необоснованост на фактическите констатации в РА относно наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК, след като обяснения за изплащане на премии в брой в ревизирания период са дадени само от бивши работници на ревизираното лице, които не се подкрепят от обясненията на останалите работници и от писмени доказателства. Няма данни работниците и служителите в ревизирания период да са предприели действия за защита на правата си по синдикален път или чрез преговори с работодателя за подписване на колективен трудов договор. Обосновано съдът е преценил обясненията и показанията на бившите работници като дадени от заинтересувани лица. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски за касационната инстанция в размер 6900 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,