Решение № 6884 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2009 г.

Решение № 6884 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1386/29.12.2008 г. на Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, постановено по адм. д. № 212 по описа за 2007 г. на този съд, в частта с която е отменен РА № 16/21.09.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 192/19.02.2007 г. на Д "ОУИ" при ЦУ на НАП, в частта с която на ЕТ "Румен Пенчев - Парма Фам" - гр. Велинград е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 22 129,14 лв. и са начислени лихви общо в размер на 14 119,93 лв. по доставки за които са издадени фактури през м. 03, 04, 05, 11, 12.2000 г., м. 01, 02, 12. 2001 г., м. 03, 11.2002 г., м. 06.2003 г. от ЕТ "ПЛАМ - Пламен Попов" - гр. Велинград. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание, регламентирано в чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм., но приложим за периода), чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството . Касаторът твърди, че процесните фактури не съдържат реквизита "натурално и стойностно изражение" на стопанските операции., респективно в тях не е посочено какво конкретно се продава и каква е единичната цена. Не било доказано и документалното прехвърляне на собствеността върху стоките. Касаторът претендира отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Румен Печев - Парма Фам" - гр. Велинград, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Според приходният орган издадените от ЕТ "ПЛАМ - Пламен Попов" фактури, (с изключение на фактура № 1419/02.02.2000 г.) не съдържат "натурално и стойностно изражение" на стопанската операция. Прието е от органа, че за издадените фактури при действието на отменения ЗСч. не е спазено изискването на чл. 8, ал. 1, т. 7 от закона, респективно на основание на чл. 11 първичните счетоводни документи нямат доказателствена сила. Относно фактурите, издадени след влизане в сила на сега действащия ЗСч. не било спазено изискването на чл. 7, ал. 4, т. 7 от закона. Предметът на доставките е описан, като "Плодове и зеленчуци", отбелязана е общата стойност на всяка една от доставките, а на отделен ред е посочен размера на начисления ДДС. Съдът обаче, се е позовал на указанията, дадени в ТР № 5/14.07.04 г. на ВАС в ТР - 7/04 г. ОС на съдиите от ВАС и е направил обоснования извод, че процесните доставки са облагаеми по смисъла на ЗДДС (отм.). По време на ревизионното производство е проследен стоковия поток относно прекия и предходните доставчици, като прекият доставчик е представил ДФ, регистри, извлечения от сметки. В тази връзка твърдението на касатора за противоречие на съдебното решение с разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) е неоснователно. Това е така, защото във фактурите освен предмета, на отделен ред е отразен и конкретния размер на начисления ДДС. Последният съответства на размера на данъчната основа във фактурата. Правилно е прието в първоинстанционното решение, че счетоводните документи съдържат необходимата информация, позволяваща да се направи извод за осъществената стопанска операция. Оплакването от касационната жалба, че не е доказано прехвърляне на собствеността върху стоките не е във връзка с констатация за нереалност на доставките. Това е видно от решението на Д "ОУИ" в което е записано, че по време на насрещните проверки са представени фактури от предходните доставчици за стоки посочени по видове - домати, краставици, печени ядки, киви, портокали, ябълки, мандарини и други, но тези данни не можели да запълнят липсващите реквизити в издадените от прекият доставчик фактури. На практика и в производството по административното обжалване спорът е бил пак относно наличието или липса на задължителен реквизит в първичните счетоводни документи, съставени от ЕТ "ПЛАМ - Пламен Попов", който не е свързан с липсата на възникнало облагаемо данъчно събитие. Както се посочи по-горе настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че документите съдържат необходимата информация за осъществената стопанска операция от регистрирано по ЗДДС (отм.) лице и при начислен данък. Не е налице отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, поради което и първоинстанционното решение трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение