Решение № 8228 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14573/2010 г.

Решение № 8228 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14573/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1108/20.07.10 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 1824 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Галео България" ЕООД гр. Пловдив ул. "Тракия" № 68, вх. Б, ет. 2, представлявано от управителя Ивайло Ангелов Ганчев, е отменен ревизионен акт /РА/ № 160900279/12.08.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 645/25.09.2009 г. на и. д. Директор Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 10, м. 11 2008 г. и м. 01.2009 г. е начислен допълнителен ДДС общо в размер на 3 348,76 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод за липса на облагаеми безвъзмездни доставки на СМР в посочените периоди, извършени от ревизираното лице. Съдът неправилно приел, че датата на данъчното събитие е момента на цялостното изграждане на сградата в груб строеж, не съобразил, че като получател на процесните СМР по доставките на "Подем" ЕООД Пловдив, ревизираното лице ползвало веднага данъчен кредит, а с отлагането на начисляването на ДДС от негова страна до момента на завършване на сградата в груб стоеж, бюджетът е ощетен. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Галео България" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо А отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното лице е получател по три данъчни фактури с издател "Подем" ЕООД Пловдив за извършени СМР по изграждането на обект "четириетажна с мансарда масивна жилищна сграда, предвидена за изграждане в УПИ II-1824 от кв. 554 по плана на Пета градска част на гр. Пловдив, със застроена площ от 347,50 кв. м". Установено е, също така, че с договор от 11.12.2007 г. между "Ведадо пропърти" ЕООД гр. Пловдив, "Галео България" ЕООД гр. Пловдив и "Хенге интернационал" ЕООД, дружествата са се споразумели да изградят всички заедно сградата, от РЗП на която 40 % е обезщетение за собствениците на парцела, а от останалите 60 % - 50 % са за "Ведадо пропърти" ЕООД гр. Пловдив и по 25 % за останалите две дружества. Трите дружества, в качеството си на възложители и "Подем" ЕООД Пловдив, като изпълнител, сключили договор от 17.04.2008 г., по силата на който изпълнителят се задължава да изгради процесната сграда до фаза груб стоеж. По силата на нот. Акт № 5, т. VII, рег. № 9791/11.12.2007 г. "Галео България" ЕООД е закупил от "Ведадо пропърти" ЕООД правото на строеж върху обекти, находящи в гореописания по-горе обект-сграда. Ревизираното лице е получило за д. п. м. 10,11 2008 г. и м. 01.2009 г. три фактури от изпълнителя и доставчик "Подем" ЕООД за извършени СМР, по които е упражнило правото си на припадане на данъчен кредит. Според касатора "Галео България" ЕООД е упражнил правото си да приспадне данъчен кредит по трите фактури в по-голям размер, отколкото е придобитата му собственост (14,57 %), тъй като съгласно тристранния договор и издадените фактури, поема заплащането на 25 % от извършените строителни услуги, или с 10,43 % повече. Според касатора заплатената сума е с 16 743,87 лв. в повече, която сума има характер на безвъзмездна доставка спрямо останалите две фирми, с които сградата се строи съвместно. На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС тези безвъзмездни доставки се приравняват на възмездни такива и подлежат на облагане по реда на чл. 27, ал. 2 ЗДДС. Приспаднатия данъчен кредит се явява с 3348,76 лв. в повече, за която сума е издаден РА и допълнително е начислен ДДС. Касационните оплаквания са неоснователни, както е прието от ВАС и по сходни казуси, предмет на адм. Дела № 12362/10 г. по описа на ВАС, 1-во отд. и адм. дело № 326/10 г. по описа на ВАС, 1-во отд. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя генералното оплакване в касационната жалба за не съобразяване на наличие на данъчно събитие към момента на издаването на фактурите от "Подем" ЕООД на ревизираното лице между ревизираното лице и останалите инвеститори на сградата (или един от тях). Това е така, защото доставките между изпълнителя и единия от възложителите по договора от 17.04.2008 г. и тези между ревизираното лице и останалите инвеститори произтичат от различни юридически факти. Първите се основават на договора от 17.04.2008 г., а вторите на този от 11.12.2007 г. При получаването на доставките само от единия от инвеститорите, последният има право на данъчен кредит, доколкото само той е платил предмета на фактурите, част от които документиращи авансови плащания. Това право е съответно на начисления ДДС от доставчика по фактурите (което не е спорно) - така че ощетяване на бюджета няма. Обстоятелството, че само единият от инвеститорите е платил доставки, за плащането на които са се задължили и останалите две дружества е въпрос на вътрешните им отношения по договора от 11.12.2007 г. Там, както изрично е отбелязал първоинстанционният съд, няма уговорено поетапно изпълнение на задълженията за изграждане на процесната сграда, поради което няма основание да се приеме, че на датите на издаване на фактурите на "Подем" ЕООД ревизираното лице е извършило безвъзмездни доставки по чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС към останалите инвеститори. Към момента на завършване на услугата по построяването на сградата в груб строеж, съгласно уговорката в договора от 11.12.2007 г., ще е налице данъчно събитие по прехвърлянето на съответните идеални части от извършените СМР от ревизираното лице на останалите инвеститори. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,