Решение № 207 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6052/2007 г.

Решение № 207 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6052/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. И. К., К. В. И. и И. В. С. против въззивното решение на Б. окръжен съд № 798 от 23.07.2007 г. по гр. д. № 335/2006 г., с което е оставено в сила решение № 355 от 20.01.2006 г. по гр. д. № 42/2005 г. на С. районен съд, с което на основание чл. 76 ЗН е обявено за относително недействително по отношение на Н. К. Д., Т. К. Д. и Б. К. Д. процесуални правоприемници на починалата ищца П. И. Д., дарението извършено с нотариален акт № 105/2000 г. на нотариус с район на действие С. районен съд, с което ответникът К. И. К. дарил внуците си К. В. И. и И. В. С. с пет броя земеделски имоти-ниви подробно описани в диспозитива на решението и на основание чл. 34 ЗС допуснал извършването на съдебна делба между страните на четиринадесет земеделски имоти-ниви подробно описани в диспозитива на решението при квоти: 1/2 идеална част общо за ищците Н. К. Д., Т. К. Д. и Б. К. Д. и 1/2 идеална част за ответника К. И. К.. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна. Ответниците И. Д. К., Т. К. Д., Б. К. Д. и Н. К. Д. не се взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи иска по чл. 76 ЗН съдът е посочил, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени имоти в полза на трети лица (извън преките наследници) са относително недействителни в отношенията между наследниците и в случая непротивопоставими на ищците, поради което дарените имоти следва да се включат в делбената маса. Прието е, че иска е допустим в производството по делба, с оглед Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Относно иска за делба, съдът е посочил, че страните по делото са съсобственици (сънаследници) на процесните имоти и няма пречка да бъде допусната съдебна делба на посочените в исковата молба от т. 1 до т. 14 земеделски земи - ниви, при равни дялове по 1/2 идеална част за ищците и ответника. Решението е законосъобразно и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила. Съдът се е съобразил със задължителната съдебна практика при обсъждане допустимостта на иска по чл. 76 ЗН в производството за делба и вида на недействителност на акта на разпореждане със сънаследствена вещ. Съгласно постановеното в т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС легитимирани да се позоват на чл. 76 ЗН и да искат прогласяване недействителността на акта на разпореждане със сънаследствена вещ в делбения процес са съделителите-сънаследници, които не са страни по сделката. В този смисъл правилен е извода на съда, че иска предявен в делбеното производство е допустим, като предявен от сънаследник, който не е страна по договора за дарение. Законосъобразен е и извода, че иска е основателен. Ако наследник - може да се разпорежда в полза на всяко трето лице с цялото наследство без ограничения, наследникът-съсобственик също може да извършва разпореждане с това имущество, но при ограниченията на чл. 33, ал. 2 ЗС и с по-тежката санкция по чл. 76 ЗН. Акта на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ в полза на трето лице, извън кръга на преките наследници, по силата на чл. 76 ЗН е относително недействителна в отношенията между наследниците и както правилно е посочил съдът, непротивопоставима на ищците, позовали се на тази недействителност, като лица, които искат да върнат подарените имоти в наследствената маса. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че след като имотите са съсобствени - правото на собственост е било признато за възстановяване на всички наследници на общия наследодател, след проведено производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, иска за делба е основателен и такава следва да се допусне при равни квоти между ищците и ответника. Неоснователно касатора отново поддържа, че той е едноличен собственик на земеделските имоти, които първоначално са му били признати за възстановяване на собствено основание, тъй като влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установило със сила на присъдено нещо правото на собственост и наследствения характер на процесните земи, въпрос който не може да бъде пререшаван в настоящето производство - чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.). Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решени следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.