Решение № 17058 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7741/2019 г.

Решение № 17058 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7741/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от "Сиенит мениджмънт" ООД, представлявано от управителя С. Денин, чрез процесуалния му представител адв. Нанев, срещу решение № 43 от 09.01.2019 г. по адм. дело № 1279/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА)№Р-16001617004030-091-001/23.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 200 от 5.04.2018 г., на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. Пловдив при ЦУ на НАП Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни разноски. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бъчварова, е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт (РА)№Р-16001617004030-091-001/23.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 200 от 5.04.2018 г., на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. Пловдив при ЦУ на НАП за ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС за невнесен ДДС, начислен по фактури, издадени от "Сиенит" ООД в общ размер на 78 369, 73 лв. и лихви в размер на 21 294, 01 лв. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл. 177 от ЗДДС и отговорността на ревизираното лице е била ангажирана правомерно, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния РА. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд е отделил спорното от безспорното, като е приел, че по делото е безспорно, че са налице реално извършени доставки от страна на "Сиенит" ООД към "Сиенит мениджмънт" ООД. По делото също не се спори, че "Сиенит мениджмънт" ООД, регистрирано по ЗДДС лице, е получател по облагаеми доставки, отразени във фактури, издадена от "Сиенит" ООД. Не е спорно също, че "Сиенит мениджмънт" ООД е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, като същевременно се установява, че доставчикът "Сиенит" ООД не е внесъл ефективно дължимият данък, който е пряко свързан с приспаднатия данъчен кредит. Спорът по делото касае субективния елемент на отговорността по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а именно знанието у ревизираното лице, че данъка няма да бъде внесен, съответно доказване на знанието. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент, изведен от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС и за целите на ал. 2, се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, следва да бъдат установени предвидените в цитираната разпоредба предпоставки. Доказателствената тежест за това се носи от приходния орган. Съвкупната преценка на доказателствата по делото не установява знание у получателя или задължение за знание, че данъкът по процесната доставка няма да бъде внесен. В случая това, че С. Денин е управител и съдружник в "Сиенит мениджмънт" ООД и същевременно е съдружник в "Сиенит" ООД, не може да обуслови безспорен извод за знание на "Сиенит мениджмънт" ООД чрез представляващият го, че данъкът няма да бъде внесен. Фактът, че плащането е извършено чрез способи на прихващане също не налага на извода, че лицето е знаело или е можело да знае, че данъка няма да бъде внесен от доставчика. Видно от заключението по изготвената от вещото лице ССчЕ "Сиенит" ООД е разполагало с парични средства, които да му позволят внасяне на съответните задължения по ДДС за процесните доставки. Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за истинността на фактическото твърдение, в случая – за знание на РЛ, че данъкът по процесните фактури, по които дружеството е получател няма да бъде внесен от доставчика. Както в решението на директора, така и в първоинстанционното решение, не е посочена конкретно коя хипотеза от необходимия субективен елемент за вменяването на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС е изпълнена. Не са изложени доказателства за това, че лицето е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съобразно чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Касационният съд намира, че не е доказано и наличието на знание у ревизираното лице. Релевантният момент, към който следва да е налице знание е най-късно издаването на фактурата. Преки доказателства в горния смисъл не са събрани по делото. При така събраните данни, съдът не намира, че е доказано безпротиворечиво наличието на знание у РЛ за това, че данъкът няма да бъде внесен. По изложените съображения настоящият касационен състав на ВАС приема за недоказано в процесния случай на условието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. При липсата на един от кумулативните елементи от фактическия състав, отговорността по чл. 177 ЗДДС не може да бъде реализирана. Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение като неправилно постановено следва да се отмени и вместо него следва да се постанови отмяна на РА. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта, в която "Сиенит мениджмънт" ООД е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" Пловдив разноски. С оглед резултатът по делото и във връзка със своевременно направеното искане за присъждане на разноски за две инстанции, в полза на "Сиенит мениджмънт" ООД, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция за заплатена държавна такса в размер на 797, 31 лв. Във връзка с представените доказателства за сторени разноски при първоинстанционното съдебно производство на жалбоподателя следва да се заплати и сумата от 3546 лв. Общо за двете инстанции на "Сиенит мениджмънт" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 4343, 31 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение