Решение № 10857 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2018 г.

Решение № 10857 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8596/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Секретаря на Община Видин срещу решение № 57/7.06.2018 г., постановено по адм. д. № 77/2018 г. от Административния съд – Видин. С обжалваното решение е обявено за нищожно по жалба на П. Вълчева и Д. Игнатов решение № РД-02-11-287/29.03.2018 г. на секретаря на Община Видин, за отказ за извършване на административна услуга по молба вх. № АО-02-06-226/13.03.2018 г. и преписката е върната за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба, касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде уважен. Ответниците – П. Вълчева и Д. Игнатов чрез процесуалния си представител оспорват касационната жалба и искат потвърждаване на обжалваното решение по съображения, изложени в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна от външна страна, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприято и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, както и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, преценява същата като допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административния съд – Видин е решение № РД-02-11-287/29.03.2018 г. на секретаря на Община Видин за отказ за извършване на административна услуга по молба вх. № АО-02-06-226/13.03.2018 г. От фактическа страна по делото е прието за установено, че съгласно представения по делото Акт за раждане № 0589 от 9.12.2011 г. малолетната А. Х. е със съставен акт за раждане, в който като нейн баща е отразен Ю. Алиев. Установено е, че с решение № 4/13.01.2014 г. по гр. д. № 169/2013 г. на Районен съд - Кула, влязло в сила на 31.01.2014 г., имената на бащата са били променени на Д. Игнатов, а с решение № 308/16.07.2014 г. по адм д. № 518/2014 г. на Районен съд - Видин, влязло в сила на 2.08.2014 г., имената на детето са били променени на А. И.. Първоинстанционният съд е установил, че с молба вх. № АО-02-13-2093/23.10.2017 г. родителите на малолетното дете са поискали от Кмета на Община Видин да извърши промяна относно името на бащата в акта за раждане на детето, но видно от писмо изх. № АО-02-13-2093/02.11.2017 г. секретарят на Община Видин е постановил отказ за извършване на поисканата промяна по съображения, че тази промяна може да се извърши само по съдебен ред, но не и по административен ред, освен ако не е налице хипотезата на чл. 19а от ЗГР. Установено е, че с решение № 6/17.01.2018 г. по адм. д. № 266/2017 г., влязло в сила на 3.02.2018 г., Административният съд - Видин е отменил изричния отказ като незаконосъобразен, посочвайки в решението си, че промяната на имената на бащата на детето следвало да бъде отразена и в издадените в РБ официални актове за гражданско състояние - в акт за раждане № 0589/9.12.2011 г. на А. И. Съдът е установил, че изрично е било отбелязано в решението, че тази промяна можело да се извърши не само по съдебен ред, както бил приел административният орган в писмо рег. № АО-02-13-2093/02.11.2017 г., но и по административен ред, по реда на чл. 74, ал. 2 от ЗГР. Административният съд е приел за установено, че с молба вх. № АО-02-06-226/13.03.2018 г. жалбоподателката Вълкова отново е поискала промяна в името на бащата на детето, като е приложила и съдебното решение № 6/17.01.2018 г. по адм д. № 266/2017 на Административен съд – Видин, но с решение № РД-02-11-287/29.03.2018 г. секретарят на Община Видин отново е отказал извършване на административната услуга по молбата за промяна на името на бащата в акта за раждане на малолетното дете, по същите съображения, които е изложил и в предходния отказ, обективиран в писмо, а именно – че промяната не може да бъде извършена по административен ред. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че жалбата на П. Вълчева и Д. Игнатов е основателна. За да мотивира извода си, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, доколкото същото изцяло преповтаряло отменения отказ на административния орган и е в противоречие с влязлото в сила решение на съда за отмяна на първоначалния отказ. Първоинстанционният съд е приел, че с решение № 6/17.01.2018 г. по адм. д. № 266/2017 г. съдът е направил тълкуване на фактите по делото и закона, явяващи се задължителни за административния орган, който в случая не бил постановил административен акт по първоначалното заявление, а едва при подадено ново такова от заявителите, като не е било зачетено направеното от съда тълкуване. Съдът е приел, че съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗГР по административен ред въз основа на официални документи можело да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество нямало да променят смисъла на съставения вече акт. Съдът е счел, че доколкото в случая били налице съдебни решения, както за промяна на името на детето, така и за промяна на името на бащата, т. е. налице били официални документи, удостоверяващи промяна на вписаните в акта за раждане на детето данни, то тези данни не променяли по същество смисъла на съставения вече акт, тъй като в случая не се касаело за промяна на лицето - баща на детето, а за допусната с влязло в сила съдебно решение промяна на неговите имена. Съдът е приел, че не бил налице правен интерес от съдебна защита по реда на общото гражданско съдопроизводство, поради обстоятелството, че не ставало дума за вписани неверни данни в акта за раждане на детето към момента на неговото съставяне, каквото било исковото производство по чл. 38, ал. 4 от ЗГР, тъй като имената, както на детето, така и на баща му, вече били променени с влезли в сила съдебни решения след провеждане на съответните охранителни производства. По тези съображения съдът е приел, че са налице предпоставките за извършване на промяна по административен ред, като в тази насока били и доводите в отменителното решение на Административния съд - Видин. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 177, ал. 2 от АПК решението на секретаря на Община Видин следвало да бъде обявено за нищожно, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото върнато като преписка, за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Фактическата обстановка по делото е изяснена, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това съдът е формирал обосновани изводи и приложил правилно материалния закон. Настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на първоинстанционния съд, че с оспорения отказ, административният орган не е изпълнил влязло в сила съдебно решение № 6 от 17.01.2018 г., постановено по адм. дело № 266 от 2017 г. на Административния съд - Видин. С посоченото решение съдът е отменил изричен отказ на секретаря на Община Видин, обективиран в писмо рег. № АО-02-13-2093/2.11.2017 г. за извършване на промяна в акт за раждане на А. И. на имената на бащата. Съдът, макар и да не е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение (което е пропуск на съда), е разрешил спорът по същество, приемайки, че доколкото е настъпила официална промяна на имената на бащата на детето, то тази промяна следва да се отрази и в акта за раждане на детето. Видно от мотивите на съдебното решение, постановено по адм. д. № 266/17 г. по описа на Видинския административен съд е, че в предпоследния абзац, съдът е посочил, че отказът е правилен и жалбата срещу него следва да се отхвърли, но този абзац противоречи на останалите подробни мотиви в решението, което е основание да се приеме, че той е резултат на техническа грешка. При тези обстоятелства, при подаване от майката на детето на молбата с вх. № АО-02-06-226/13.03.2018 г. до кмета на община Видин, административният орган е следвало да изпълни съдебното решение, по което е бил страна, а не да постановява отново отказ със същите съображения, които е изложил и при първоначалния отказ, отменен от съда. Основателно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. Въз основа на гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав