Решение № 11841 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7082/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуален представител - юрк. Занева, против решение 5826 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело 7979/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу решение 559/21.7.2022 г., както и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците В. Г. С. и П. Й. С., чрез пълномощника си адв. Николов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът главен архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя като незаконосъобразно решение 559 от 21.07.2022 г. на Столичен общински съвет (СОС), с което, на основание чл.21, ал.1, т.11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 21, ал.1 и 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 136, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал.2 и чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗУТ, чл.14, ал.3, т.1 и ал.4 ЗУТ, чл. 108, ал.5, чл. 115, ал.1 и ал.2 ЗУТ; устройствена категория по т.33 от Приложение към чл. 3, ал.2 ЗУЗСО и решение на ОЕСУТ по т. 9 от протокол ЕС-Г-23/20.04.2021 г. е одобрено изменение на план за регулация (ИПР) на УПИ І за озеленяване, пазар и КОО от кв. 4 за промяна на предназначението му в нов УПИ І-озеленяване, кв.4 по имотни граници на ПИ с идентификатор 68134.4331.401 с изключение на скосяване на ъгъла на УПИ при о.т. 216 и сервитут на съществуващ канал по кафявите линии, цифри, текст, щрихи и зачертавания, съгласно приложен проект и изменение на план за застрояване (ИПЗ) като се предвижда отпадне на надземното строителство в нов УПИ І за озеленяване от кв.4, съгласно приложен проект по жалбата на П. С. и В. С.. С решението Столична община е осъдена да заплати на П. Й. С. и В. Г. С. направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че решение 559 от 21.7.2022 г. на СОС е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Излага мотиви, че в решението, а също и в съпътстващите издаването му документи по административната преписка, липсва обосновка за наличие на соченото от органа правно основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 и т.2 ЗУТ за изменение на плана, а именно настъпване на съществени промени в икономически план във връзка с необходимостта от изграждане на обекти с публичен характер. Сочи, че в случая макар и с обхват кв.4 на м. кв.Горна баня, променено се явява отреждането само за процесния УПИ І като не е налице приложен баланс на територията, в който да са отразени видовете площи жилищни, обществени, озеленени за широко обществено ползване и др. Приема, че не е налице нито анализ, нито мотивировка относно необходимостта от реализиране на това предвиждане към процесния момент така, както е предвидено в решението за одобрение на ОУП, който предвижда, че това е необходимо за всеки отделен случай. Позовавайки се на заключението на вещото лице съдът приема, че липсват каквито и да било конкретни инвестиционни предвиждания относно озеленяване, включително за процесния имот, както и предвидено бюджетно финансиране за това, липсва обосновка относно икономичността на проекта, каквото е изискването за законосъобразност на проекта. По тези съображения съдът приема, че актът е и непропорционален, тъй като с процедиране на процесното изменение на практика се блокира правото на упражняване на ползване от страна на собствениците на имота, което не е обусловено от конкретна доказана нужда. Съдът приема, че при направеното процедиране следва да е доказана необходимостта от реализация на плана, както и от налични финансови обезпечения за това. Излага, че с оглед целесъобразност на плана следва да бъде разгледано и предложението на собственика на имота за изменение с цел изграждане на детска градина с парк. Излага, че е налице и противоречие с целта на закона, който изисква плановете за регулиране на територията да бъдат обосновани на необходимостта от изменение и икономически най-лесно осъществими, което също приема, че не е доказано с процедираното изменение. По тези съображения съдът отменя по жалбата на П. С. и В. С. решение 559 от 21.7.2022 г. на СОС. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваното решение 559 от 21.07.2022 г. на СОС е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 21, ал.1, т.11 ЗМСМА, чл. 21, ал.1 и ал.7 ЗОС и в предвидената от закона форма. Първоинстанционният съд прави правилни и обосновани правни изводи относно неправилно приложение на материалния закон и неговата цел като съобразява всички събрани по делото доказателства, включително неоспореното заключение на вещото лице. Безспорно по делото е, че ответниците физически лица са собственик и ползвател на ПИ с идентификатор 68134.4331.401, както и, че за територията на кв. 4, м. Горна баня, действащият ПУП е одобрен със заповед РД-50-307/20.04.1995 г. на главния архитект на гр.София, където процесният имот е отреден за озеленяване и частично изменение на ЗРП със заповед РД-09-359/18.10.2000 г. на кмета на район Овча купел Столична община, където имотът е отреден за УПИ І-за озеленявяне, пазар и коо. Действащата кадастрална карта е одобрена със заповед РД-18-74/20.10.2009 г. от изпълнителния директор на АГК, а по действащия ОУП на гр.София от 2009 г., УПИ І, кв. 4, попада в устройствена зона Тго - терени за локални градини и озеленяване, а съседните му квартали попадат в устройствена зона Жм2 - жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване с допълнителни специфични изисквания като изменението на устройствената зона с ОУП от 2009 г. е по отношение единствено на УПИ I, кв. 4, м. Горна баня. Със заповед РА50-366/08.05.2020 г. на главен архитект на СО е наредено служебно изработване на ПУП-ИПРЗ на м. Горна баня, кв.4, УПИ І за озеленяване, пазар и коо, ПИ с идентификатор 68134.4331.401 по КККР на район Овча купел където се променя предназначението на имота в нов УПИ І за озеленяване, кв.4 по имотни граници на ПИ с идентификатор 68134.4331.401. Правилно съдът приема, че не са налице хипотезите на визираните в решението правни основания за изменение на действащия регулационен и застроителен план чл.134, ал.1, т.1 ЗУТ - настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът, както и по чл.134, ал.1, т.2 ЗУТ - възникнали нови общински нужди за обекта - собственост на общината. Изискуемата, според трайната съдебна практика на ВАС, второ отделение, мотивировка за наличие на основанията, визирани в т.1 и т.2, ал.1, чл. 134 ЗУТ не се съдържа нито в обжалваното решение, нито в наличната по административната преписка документация. Изложените от съда в тази насока мотиви, на основание чл. 221, ал.2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъоразност на обжалваното решение на СОС. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответниците и на основание чл. 143, ал.1 АПК следва да се осъди Столична община да заплати на В. Г. С. и П. Й. С. направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските и документ удостоверяващ плащането им, в размер 2000.- лева. Предвид направеното от страна на касатора възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира, че посоченият размер на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, не се явява прекомерен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,