Решение № 1477 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2018 г.

Решение № 1477 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 50/22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 442/2017 г. от Административния съд – Стара Загора в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на М. Иванов обезщетение в размер на 662 лева за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 24.11.16 г. до 06.06.17 г. във връзка с бездействието на ответника да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия, при които ищецът е излежавал присъдата си. Касаторът поддържа неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му или алтернативно – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Ответникът – М. Иванов чрез своя пълномощник оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с искова молба от М. Иванов, с която е предявен иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), за причинени неимуществени вреди на стойност 40 000 лв., като вредите се претендира, че са причинени в периода от 24.11.2016 г. до 06.06.2017 г., тоест по време на престоя на ищеца в ареста гр. Стара Загора, и че са резултат на условията, при които е бил поставен там. Съдът, след като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните е приел, че искът е частично основателен до размера на 662 лева. При определяне на размера на обезщетението, съдът е съобразил МРЗ за страната към датата на увреждането, както и пилотното решение на ЕСПЧ по делото "Нешков и др. срещу България". Административният съд е отхвърлил иска в останалата му част – до пълния претендиран размер от 40 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че М. Иванов е задържан в арест Стара Загора на 24.11.2016 г. за 72 часа с Постановление № 3999/24.11.2016 г. на РП Казанлък, а с определение от 25.11.2016 г., постановено от Районен съд Казанлък по ДП № 2843 М-1377/2016 г. по описа на РУ Казанлък му е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" и е приведен от арест Стара Загора в Затвора в град Стара Загора на 06.06.2017 г. Съдът, от справката, изготвена от РС "Изпълнение на наказанията" Стара Загора към ГДИН е приел, че ищецът е бил разпределен в килия № 3, като е установил, че в периода от 24.11.2016 г. до 22.03.2017 г. М. Иванов е бил лишен от необходимата минимална жилищна площ, под която се счита, че третирането представлява нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и на чл. 3 от ЗИНЗС, а в периода от 22.03.2017 г. до 06.06.2017 г. съдът е установил, че Иванов е разполагал с повече от 3 кв. м., което удовлетворява стандартите по този показател. Съдът е приел за установено, че килиите в ареста не разполагат със собствен уединен санитарен възел, нито с течаща вода, поради което задържаните удовлетворявали необходимостта от ползване на тоалетна, използвайки преносима такава пред погледа на останалите лица, като били и в невъзможност за хигиена след използване на предоставената в килията преносима тоалетна. Тези обстоятелства мотивирали извода на съда до унизително спрямо човешкото достойнство третиране на задържания. Съдът е счел, че престой на открито спрямо лицата, които са в ареста, не е осъществяван, предвид факта, че същите не са били извеждани извън сградата, под естествени атмосферни условия, а са били водени от килията в стая с прозорци, позволяваща достъп до атмосферен въздух и естествена светлина, което съдът не е счел за престой на открито. Съдът е приел за неоснователно оплакването за липса на минимална хигиена на спалното бельо, тъй като от показанията на разпитания свидетел е било видно, че единствено дюшеците, на които спят затворниците, са мръсни, а спалното бельо, което се ползва от тях, веднъж седмично е било изпирано. Съдът е приел като доказателства по делото фактури за закупувани препарати, пособия и за сапун за почистване, в това число и за пране на чаршафи, което е мотивирало извода му, че възможност за поддържане на хигиена е била осигурявана. За неоснователно съдът е счел и оплакването за липса на действия против дървеници, тъй като на 29.11.2016 г. е извършвана дератизация и дезинсекция на ОСИН Стара Загора, като на 18.01.2017 г., на 09.03.2017 г. и на 22.05.2017 г. е извършвана и само дезинсекция. Съдът е счел и за неоснователно оплакването за намаленото времетраене на свижданията, по причина, че по време на исковия период, М. Иванов е имал едно свиждане, на което е получил хранителна пратка, като съдът е приел, че липсват данни времето на свиждането да е било ограничено. Съдът е приел, че липсват данни и за ограничаване времето на телефонните разговори. В заключение съдът е счел, че исковата претенция на Иванов е частично основателна, като е приел, че в резултат на незаконосъобразните бездействия и действия на администрацията на ареста гр. Стара Загора в исковия период ищецът е претърпял неимуществени вреди поради подлагането му на унизително отношение, изразяващо се в липсата на уединен санитарен възел в килията, който може да се ползва свободно, липсата на течаща вода за постоянна хигиена, както и неизвеждането на открито, извън сградата на ареста, съчетано с липсата на достатъчно жилищна площ в периода от 24.11.2016 г. до 22.03.2017 г. По отношение на размера на обезщетението съдът е съобразил периода, в който ищецът е бил подложен на установените условия, правилата за справедливост като е счел, че вредите, които М. Иванов е претърпял, са с по-силен интензитет за времето, през което са му липсвали едновременно достатъчна жилищна площ, санитарен възел и течаща вода в килията, както и престой на открито – 120 дни, и с по-слаб интензитет за времето, през което са му липсвали престой на открито, санитарен възел и течаща вода, но е имал достатъчно жилищна площ – 75 дни от исковия период. Предвид това съдът е определил размера на справедливото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД за претърпените неимуществени вреди в размер на 480 лв. за 120 дни от исковия период и 262 лв. за останалите 75 дни, или общо 662 лв., като е съобразил размера на минималната работна заплата за страната към датата на увреждането - 06.06.2017 г., както и пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков срещу България. Съдът е отхвърлил предявения иск до пълния размер на обезщетението от 40 000 лв. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд, в обжалваната му част, като правилно. Съдът е постановил решението си след като е изяснил фактическата обстановка по спора и след като е анализирал подробно събраните по делото доказателства, а също така е обсъдил и наведените от страните доводи и направените възражения. Изводите на съда, които са в основата на обжалвания резултат, са обосновани и верни. Правилно съдът е счел, че от събраните доказателства по делото се налага извода за нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. По безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН относно привеждане на арестантското помещение, в което е бил задържан ищецът съобразно стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ по тълкуван и прилагане на чл. 3 КЗПЧОС по аналогични дела. Фактическите констатации на съда относно битовите условия при които е пребивавал ищеца през процесния период в ареста в гр. Стара Загора се доказват от съобраните по делото доказателства. Установените от съда битови условия, при които ищецът е пребивавал там, обосновават извода му за унижаване на човешкото достойноство и преживени негативни емоции във връзка с това от страна на ищеца. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не са налице реално претърпени вреди, които по степен и интензитет да бъдат квалифицирани като причиняващи страдания и унижаване на достойнството. Основателно съдът е приел, че липсата на горепосочените хигиенни и битови условия са годни да предизвикат унижение на човешкото достойнство, без това да е присъща и неизбежна последица от мярката "задържане под стража". Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател срещу извода на първоинстанционния съд, че Иванов не е бил извеждан на открито. Правилен е изводът на съда, че привеждането от една стая в друга с отваряеми прозорци, не е престой на открито. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че престоят на открито предполага възможност за задържаното лице да пребивава известно време извън сградата, при естествени атмосферни условия, с възможност за подслон, ако същите са неблагоприятни. Извеждането на ищеца за провеждане на процесуално-следствени действия, свиждане, телефон и др. действия също не биха могли да се възприемат като престой на открито На следващо място настоящият съдебен състав преценява като неотносим към предмета на настоящия спор довода на касационния жалбоподател, че ако битовите условия са били толкова неблагоприятни за Иванов, то след освобождаването му, би следвало да коригира неправомерното си поведение, а не да продължи да извършва престъпления, които да го връщат обратно в тези условия. Неотносимо към предмета на спора е и изложеното от касатора, че лишеният от свобода е на пълна държавна издръжка, благодарение на което не се нуждаел от парични средства за издръжка при посрещане на жизнените си потребности. Настоящият съдебен състав преценява, че административният съд при определяне на размера на обезщетението, правилно е приложил чл. 52 ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, отчитайки конкретните обстоятелства по спора, в това число и периода, в който ищецът е пребивавал в установените битови условия. По тези съображения, Върховният административен съд, в настоящия състав, преценява решението в обжалваната му част като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,