Решение № 8149 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13072/2015 г.

Решение № 8149 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13072/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, чрез процесуален представител С. Т., срещу Решение № 327 от 18.09.2015 г. на Административен съд - В. Т., постановено по адм. дело № 839/2014 г. Касационният жалбоподател счита, че решението, с което се отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-040-6500/1728 от 31.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С. е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е приел, че писмото за площи, декларирани от повече от един кандидат не е редовно връчено на М. Ч., поради което незаконосъобразно е отменил и крайният акт на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Моли обжалваното решение на бъде отменено и в допълнително представено писмено Становище прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар. Ответникът - М. С. Ч. от с. О., общ. Свищов, не взема отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Д. фонд "Земеделие" гр. С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - В. Т. е законосъобразността на Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/1728 от 31.07.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която на М. С. Ч. е отказано финансово подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП) за кампания 2012, тъй като разликата между декларираната за подпомагане площ и установената такава не покрива изискванията за подпомагане. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. При издаването му е спазена и установената от закона форма. Съдът обаче е приел, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на жалбоподателката на посочения от нея адрес за констатираните застъпвания, което я е лишило от възможността да декларира по реда на чл. 17, ал. 5 от Наредбата ползването на двойно заявените площи и представи доказателства за правата си върху парцелите. В случай на надлежно уведомяване на заявителката и представяне от нейна страна на изискваните доказателства е възможно административният орган да стигне до обратни правни изводи, поради което е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.), заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от ползвателите към 31.05. за годината, за която се подават заявленията за подпомагане. В чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. (в приложимата й редакция преди изм. в ДВ бр. 22/2014 г.) е предвидено, че когато при извършване на кръстосани проверки Разплащателната агенция установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма за установените застъпвания. Уведомителните писма съдържат таблица за установените застъпвания. Кандидатите, получили уведомителни писма за установени застъпвания, могат да получат от съответната ОПМСП карта за всяко установено застъпване. Съгласно чл. 17, ал. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. (в приложимата редакция), когато уведомителното писмо с обратна разписка не може да бъде връчено на кандидата, ОПМСП изготвя констативен протокол и оповестява публично уведомлението на видно място в своето помещение и на интернет страницата на ДФ "Земеделие". В чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата й редакция преди изм. с ДВ бр. 22/2014 г.) е предвидено, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. В конкретния случай във връзка с подаденото от ответника по касационната жалба М. С. Ч. Заявление при извършени административни проверки са установени наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, за което е издадено и Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/3414 от 17.09.2012 г. за площи, декларирани от повече от един кандидат. Поради неоткриването на М. С. Ч. на посочения от нея адрес за кореспонденция, е приложена процедурата, регламентирана в чл. 17, ал. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., като е изготвено уведомление до заинтересованите лица, кандидатстващи по директни плащания на площ за кампания 2012 г., което е поставено на таблото за уведомления на 25.10.2012 г. в сградата на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. В. Търново и свалено на 23.11.2012 г. Посочените действия са обективирани в констативен протокол, надлежно подписан от съответните длъжностни лица. Пощенският оператор "С. П." ООД е декларирал пред първоинстанционния съд, че не разполага с документи, касаещи пощенската пратка с товарителница № 701965563 с подател ДФ "Земеделие" и адресат М. С. Ч., поради тяхното унищожаване. Посочва, че след две посещения от куриера, обслужващ район с. О., при които е оставен стикер на адреса, пратката не е потърсена от адресата и е върната е ОД "Земеделие" - В. Т. на 18.10.2012 г. Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема за обосновани и кореспондиращи с доказателствата по делото изводите на първоинстанционния съд, че административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., като по този начин съществено е нарушил административнопроизводствените правила. По делото липсват данни пощенският оператор да е изпълнил задълженията си освен действително да посети адреса, но и да връчи пощенската пратка на адресата, а събраните доказателства внасят обосновано съмнение в коректното изпълнение на това задължение. Неизпълнението на задължението от страна на пощенския оператор да достави пощенска пратка, в конкретния случай има за последица лишаване на М. С. Ч. от възможността да докаже изпълнение на законовите изисквания, за да получи финансово подпомагане за заявените от нея парцели и като краен резултат води до издаването на един неблагоприятен за нея административен акт. С оглед на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения пред него индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за размера на които всъщност няма оплакване в касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение,