Решение № 4780 от 9.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8125/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. Стойчева, против Решение 3127/26.07.2024 г. постановено по адм. дело 475/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което се отменя Решение 1012-26-167-1/09.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/7/прот./N01082/27.02.2024 г. на ЗА Ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Хасково и преписката е върната за ново произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението, а от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания нарушение на материалния закон и необоснованост като се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът М. О. О., чрез процесуален представител адвокат Е. Райф, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират извършените разноски пред касационна инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Експертно решение (ЕР) 93436 от заседание 204 от 24.10.2023 г. на ТЕЛК при МБАЛ Хасково АД на М. О. е определена 80 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с дата на инвалидизаиране 24.10.2023 г. Със заявление 2112-26-1304/31.10.2023г. М. О. О. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност, като към заявлението е приложил съответните документи за осигурителен стаж, от които става ясно, че към датата на подаване на заявлението е навършил [заличен текст] и притежава осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 18г. 05м. и 14д. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ Хасково, се произнесъл с Разпореждане от 08.01.2024 г., с което на заявителя му е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80 на сто трайно намалена работоспособност в минимален размер 228.25 лева по чл. 75, ал. 4 КСО считано от 24.10.2023 г. С разпореждане [номер]/7/прот./N01082/27.02.2024 г., ръководителят на ПО при ТП на НОИ - Хасково, изменил отпуснатата пенсия, по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО вр. с чл. 10, ал. 2 НПОС като към първоначалната определена пенсия добавил сумата от 60 лева, като размерът на пенсията се увеличил на 288.25 лева. Същото било оспорено по административен ред. Директорът на ТП на НОИ Хасково се произнесъл с Решение 1012-26-167-1/09.05.2024 г., с което отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на директора било оспорено по съдебен ред. След анализ на административната преписката, съдът е приел, че то е издадено от орган с разполагащ с материална и териториална компетентност. Издадено е при спазване на административнопроизводствените правила, в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му и е мотивирано, но неправилно е приложен материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че административният орган неправилно е прибавил добавката от 60 лева по §7ж, ал.18 от ПЗР на КСО в изчислението преди пенсията да бъде приравнена на минимума по реда на чл. 75, ал.4, т.2 от КСО. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е проверил и установил верността на констатациите на административните органи, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен правен извод, че атакуваното пред него решение на административния орган е материално незаконосъобразно. Законодателят е оправомощил административния орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове по реда на чл. 99 от КСО. На основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО вр. чл. 10, ал. 2 НПОС органът в пределите на своите правомощия по закон е изменил вече отпуснатата пенсия, като е взет предвид осигурителният доход на лицето за 36 месеца. Обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод за неправилно приложение от страна на административния орган, на правилото на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 КСО, регулиращ начина, по който се изчислява размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Видно от предвиденото в § 7ж, ал. 2 от ПЗР на КСО размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022 г., на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г., се увеличава от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. След увеличението по изречение първо в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева, изплащана на основание Постановление 479 на Министерския съвет от 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.), и сумата по § 7, ал. 1 от ПЗР на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., когато има такава. Правилно и обосновано в този смисъл административният съд приема, че при определяне размера на пенсията административният орган неправилно е включил сумата от 60,00 лева на основание § 7ж, ал. 18 от КСО, към изчисления действителен размер на пенсията 228,25 лева, вместо да приравни изчисления размер съгласно чл. 75, ал. 4, т. 2 действителен размер на пенсията 228,25 лева на минималния размер съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, след което да прибави сумата от 60, 00 лева на основание § 7ж, ал. 18 КСО. Съгласно, ал. 2 от ПМС 479 от 30 декември 2021 г. допълнителната сума по, ал. 1 е в размер 60 лв. месечно и се изплаща към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер независимо от размера на получаваната пенсия. Тоест, тази добавка е предвидена да се изплаща като отделна сума, която не се включва в първоначално определения размер на пенсията.ачално определения размер на пенсията. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 36, ал. 2 Закон за адвокатурата (ЗА) вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА следва да бъде уважена, в размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 500.00 (петстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,