Решение № 15211 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2011 г.

Решение № 15211 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сталин Димитров Найденов от гр. Видин, чрез упълномощения адв. Лилия Станчева, против решение № 82 от 18.07.2011 г., постановено по административно дело № 103 от 2011 г. на Административния съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 92-20/6.07.2010 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - Видин, и потвърденото с него разпореждане № 5210183380 от 19.04.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при същото РУСО, обективиращо отказ да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето не отговаряло на условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, и Сталин Димитров Найденов е осъден да заплати на РУСО - Видин, направените по делото разноски в размер на 150 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Видин, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Видинския административен съд в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Сталин Димитров Найденов от гр. Видин, решение № 92-20 от 6.07.2010 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - Видин, с което е потвърдено разпореждане № 5210183380 от 19.04.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при същото РУСО. Мотивите на административния орган за постановения отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по направеното със заявление вх. № МП-11842 от 16.12.2009 г. искане са били, че лицето изпълнявало изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за възраст - 57 години, но нямало придобит осигурителен стаж по условията на втора категория труд - 15 години, а имало 14 г., 00 м. и 05 дни. Посочил е, че не отговаряло и на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете за 2010 г. - 100, а сборът бил 96 г., 08 м. и 06 дни. Директорът на РУСО - гр. Видин, е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения - Найденов не изпълнявал две от предпоставките на процесната разпоредба, а именно: нямал 15 години от втора категория труд и изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. Позовал се е на представеното от предприятието - осигурител удостоверение за категория № 576 от 12.02.2009 г. и е приел, че длъжностно лице по пенсионно осигуряване правилно не е зачело за втора категория труд положеният стаж за периода от 24.02.1975 г. до 8.04.1980 г. - 5 години, 1 месец и 12 дни, през който лицето е работило като бояджия в Инструментален цех във "Випом" АД - Видин. Видинският административен съд е отхвърлил жалбата на Сталин Найденов срещу оспорения акт като е основал решението си на заключението на основната и допълнителна икономическа експертиза. Приел е, че касационният жалбоподател не доказвал положен от него трудов стаж от втора категория за времето от 24.02.1975 г. до 08.04.1980 г. като "бояджия" в Инструментален цех на ТД "Випом" АД (бивш ДМЗ "Г. Димитров"), гр. Видин. Решението на Административния съд - Видин, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Единственият спорен въпрос по делото е от коя категория е трудовият стаж, придобит от Сталин Димитров Найденов за времето от 24.02.1975 г. до 8.04.1980 г. - 5 години, 1 месец и 12 дни, на длъжността "бояджия на модели" в Инструментален цех на "Випом" АД - Видин, зачетен от пенсионните органи по данни на осигурителя от трета категория. Осигуреното лице - касатор в настоящото производство, претендира, че трудът в посоченото предприятие и през посочения период бил от втора категория съгласно т. 15 ПКТП (отм.). За приложението на цитираната разпоредба същественият релевантен факт е дали при изпълнението на трудовата функция по тази длъжност Найденов е работил с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособен цех или звено. Решението на Административния съд - Видин, е постановено след отмяна на решение № 102 от 12.10.2010 г. по адм. дело № 203 от 2010 г. на същия съд и при спазване на указанията на касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото по касационната жалба. В съответствие с мотивите на отменителното решение № 5959 от 29.04.2011 г. по адм. дело № 14397 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е назначил съдебно-икономическа експертиза от вещо лице и е приел заключение, констатациите по което са, че от представените на експерта разплащателни ведомости, в инструментално-ремонтния цех не са били начислявани доплащания за вредни условия на труд към основната работна заплата на жалбоподателя, нито са начислявани такива изобщо на длъжността "бояджия", респ. че лицето не е било осигурявано за втора категория труд. В заключението на вещото лице е посочено, че не се съхранявали документи, от които да е видно какви са били боите, лаковете, химикалите и разтворителите, използвани в инструменталния цех през посочения период или за друг период от трудовия стаж на лицето. Експертът отбелязва, че от втора категория бил трудът на работещите на длъжност "бояджия", но в "Декоративно-амбалажния цех", където действително се е работело с органични разтворители и нитроцелулозни лакове, докато трудът на касатора бил придобит в "Инструментално-ремонтния цех", в който положеният труд бил от трета категория. От приетата експертиза, неоспорена от страните и в съвкупност с релевантните писмени доказателства по пенсионната преписка, в т. ч. удостоверение обр. УП-3 с изх. № 207 от 14.04.2010 г. на ТД "Випом" АД - гр. Видин, се налага извода за обоснованост на приетото от съда, че спорният осигурителен стаж от 5 години, 1 месец и 12 дни, не следва да се зачита от втора категория труд, както правилно е приел и административният съд. Независимо, че в предприятието - работодател, не са запазени счетоводни регистри, правилата за работа в инструментален цех, действали през периода 1975 г. - 1980 г., асортиментна ведомост на боите, длъжностна характеристика на длъжността "бояджия" в инструментален цех, поради изтичане на пет годишния срок за съхранението им, в случая, както правилно е приел и решаващия състав, не би могло да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Коста Петров. Не само предвид близките колегиални и приятелски взаимоотношения между двамата, но и с оглед безспорно установеното обстоятелство, че всички лица, работили на длъжност "бояджия" в инструментално-ремонтния цех на "Випом" АД - Видин, са били осигурявани за трета категория, в т. ч. и свидетеляj Петров, който е работил на същата длъжност като жалбоподателя. По силата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от касатора, в настоящото касационно производство следва да бъде установен с официални документи. В развилото се съдебно-административно производство е представено и прието удостоверение изх. № 207 от 14.04.2010 г. от ТД "Випом" АД - гр. Видин. Същото е издадено въз основа на наличните разплащателни сметки в предприятието и представлява релевантен документ по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От него се установяват данни, че за спорния период от време, касационният жалбоподател е работил като "бояджия на модели" при условията на трета категория труд. Също така е установено, че стажът на касатора от втора категория е зачетен по удостоверение изх. № 576 от 12.11.2009 г., издадено от ТД "Випом" АД - гр. Видин, и е в размер на 14 г. и 05 дни. Удостоверенията са официални документи, изхождащи от предприятието - осигурител и са определящи за установяване категорията на придобития стаж. В последния документ работодателят подробно и ясно е посочил периодите и местата, в които касаторът е работил като бояджия, и които са били свързани с използването на ограничени разтворители и нитроцелулозни лакове, признати като вредни и квалифициращи труда като втора категория. Във второто удостоверение длъжността, която е заемал Найденов от 24.02.1975 г. до 8.04.1980 г. "бояджия на модели в инструментален цех", не е включена. Всички тези посочени длъжности са се намирали в леярския цех, където трудът по принцип се квалифицира като първа или втора категория, което е в съответствие и с приетото от вещото лице, че доплащания за вредни условия на труд през процесния период са били начислявани, но само на заемащите длъжност "леяри" към същия "Моделен участък". Следва да бъде отбелязано, че в кръга на компетентност на работодателя е да впише този факт в издаваните от него документи в тази връзка. След като не е отбелязан в трудовата книжка, нито в издадените образци за трудов стаж за пенсиониране, то означава, че този стаж не е бил от втора категория. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност, Видинският административен съд е постановил правилно решение. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи положен от жалбоподателя трудов стаж с продължителност 15 години от втора категория в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ПКТП (отм.). Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,