Решение № 6340 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1896/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез юрисконсулт Петрова, срещу Решение 7769/13.12.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 1862/2021 г. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение в оспорваните части, в които са отменени по жалбата на Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми и мобилни обекти, § 62 и § 64 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на НПОРИМДЕРДТСО. В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Сдружение Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение 4043/13.04.2023 г., постановено по адм. д. 10213/2022 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 2114/30.03.2022 г., постановено по адм. дело 1862/2021 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти срещу §62, §63, §64 и § 64а от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета с решение 509 по протокол 58/26.07.2018 г. на Столичния общински съвет и делото е върнато в тази му част за продължаване на съдопроизводствените действия. Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК пред Административен съд София град е образувано по жалба на Сдружение Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България, осъществяващи дейността си от преместваеми обекти и мобилни обекти за незаконосъобразност на §62, §63, §64 и § 64а от ПЗР на НИД на НПОРИМДЕРДТСО. За да отмени §62, и §64 от ПЗР на НИД на НПОРИМДЕРДТСО съдът е приел, че противоречат на чл. 31 и чл. 39 от Указа по прилагане на Закона за нормативните актове. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано е прието от съда, че НИД на НПОРИМДЕРДТСО е приета от компетентен орган, а именно: Столичния общински съвет. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Компетентността на издателя на акта произтича от законова делегация, като в § 88 от ПЗР на самата Наредба, като основание за приемане на нейните изменения са посочени разпоредбите на чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 56, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 79 от АПК. С нормите на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ се създава правомощие на общинските съвети да регламентират с наредби реда за поставяне на преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, като същата Наредба следва да урежда и реда за издаване на разрешение за поставяне на рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи върху недвижими имоти. Налице е и законова делегация на компетентност по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗНА за регулиране с подзаконов нормативен акт на обществени отношения от посочения характер. Наредбата е издадена по прилагане на отделни разпоредби на ЗУТ, нормативен акт от по - висока степен във връзка с регулиране на обществени отношения от посочения характер на територията на Столична община. Редът за издаване на разрешения и за поставяне на обекти включва, както процедура и условия, така и изисквания за това. Правомощието за определяне на изисквания към дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, включително и рекламната дейност произтича от общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 т. 13 от ЗМСМА. Всички останали общи въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи са в правомощието на Общинския съвет по силата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Видно от разпоредбата на чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Правилно е прието, че оспорения подзаконов нормативен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, а съдържанието на приетата с него наредба отговаря на изискванията на ЗНА и Указ 883/24.04.1974 г. за прилагането му. По отношение на отменените разпоредби следва да се посочи, че редакцията на § 62 гласи, че В шестмесечен срок от влизане в сила на тази наредба Столичния общински съвет одобрява Приложение с технически стандарти и правила, на които трябва да отговарят индивидуалните проекти за разполагане на съоръженията по чл. 28, ал. 2, т. 3 и чл. 28 б, ал. 3 от НРУИТДТСО. Обосновано е прието от съда, че съгласно императивните изисквания на чл. 31 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове списъци, таблици, тарифи, схеми, формули и други се прилагат към нормативния акт, освен ако е необходимо да се включат към съответни негови подразделения. Приложенията се обнародват заедно с акта - гласи чл. 31, ал. 3. В случая § 62 от ПЗР на НИД на НПОРИМДЕРДТСО противоречи на чл. 31, ал. 3 от Указа за прилагане на ЗНА, доколкото същият предвижда и 6 месечен срок за одобряване на Приложение с технически стандарти и правила, респ. неговото обнародване ще бъде извършено не заедно с НИД на НПОРИМДЕРДТСО, а едва след неговото одобряване, което е минимум 6 месеца след това. По отношение на §64 от наредбата следва да се посочи, че съгласно чл. 39, ал. 3 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, препращане не се допуска, ако води до неяснота на текста. В случая, с § 64 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на НПОРИМДЕРДТСО е извършено препращане към чл. 22, ал. 3 от Наредбата на Столичен общински съвет за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, който пък от своя страна отново препраща към Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община.Така направеното препращане е довело до неяснота на текста, което се явява нарушение на чл. 39 ал. 3 от Указ 883 за прилагане на ЗНА. Това е така, тъй като разпоредбата на § 64 от ПЗР на НИД на НПОРИМДЕРДТСО гласи, че Съоръженията за извършване на търговия на открито се привеждат в съответствие с изискването на чл. 22, ал. 3 от Наредбата на Столичен общински съвет за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община в едногодишен срок от влизане в сила на тази наредба. От своя страна нормата на чл. 22, ал. 3 от Наредбата на Столичен общински съвет за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община посочва, че Разрешителният режим и техническите правила за разполагане на съоръженията за извършване на търговия на открито върху терени общинска собственост се определят в Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община. Ето защо, както правилно е приел и съда, така направеното препращане е довело до неяснота на текста, което се явява нарушение на чл. 39 ал. 3 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,