Решение № 7179 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2016 г.

Решение № 7179 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7549/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса В., подадена чрез гл. юрисконсулт П. С., против решение № 927/25.04.2016 г. по адм. дело № 3782/2015 г. на Административен съд В., с което е отменена Писмена покана изх. № 29-02-1116/27.11.2015 г., издадена от Директора на РЗОК - В., с която на осн. чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО Многопрофилна болница за активно лечение "С. А. - В." АД е приканено да възстанови доброволно в 14-дневен срок неоснователно получената от тях сума в размер на 420.00 лв. по КП № 52 за ИЗ № 15851/09/2015 г. при липса на индикации за хоспитализация, и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за издаване на писмената покана поради неспазване на критериите за хоспитализация от страна на лечебното заведение. По подробно изложените доводи в жалбата се иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването по писмената покана. Претендира се заплащане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "МБАЛ - С. А. - В." АД чрез пълномощника адвокат О. К. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Поддържа, че по аналогични случаи, при липсата на индикации за хоспитализация админстративният орган е издавал наказателни постановления, а след това на основание чл. 76б от ЗЗО писмена покана. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, оплакванията са основателни, по следните съображения: В производството пред административния съд е установено, че със заповед № РД-09-2005/09.11.2015 г. на органа по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО - Директорът на РЗОК - В. е наредено извършването на съвместна планова тематична проверка на МБАЛ "Св. Анна - В." АД по изпълнението на договорения обем дейности по КП от Приложение № 16 към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г., конкретно формулирани в четири точки задачи. Проверката е проведена в периода 09 - 12.11.2015 г., а констатациите на проверяващия екип са обективирани в Констативен протокол. По втора задача от заповедта- пациенти, хоспитализирани повторно в друго ЛЗ по същата клинична пътека преди 30-тия ден от дехоспитализацията е отчетено през м. 09.2015 г. НХ към ИЗ № 15851/2015 за пациент, приет на 18.09.2015 г. и изписан на 23.09.2015 г. по КП № 52 "Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност 3 и 4 ф. клас без механична вентилация" по приложение № 16 към НРД - 2015 г. Пациентът е насочен от ОПЛ към ЛЗ с диагноза: "Други видове стенокардия, МКБ I20.8". Хоспитализиран е в МБАЛ с оплаквания от болки в гърлото и кръста, затруднени движения, задух при физически усилия. Изписан по КП № 52 с диагноза: "Застойна сърдечна недостатъчност III ф. кл.". Установено е, че при пациента не са налице тежка, нелекувана до момента сърдечна недостатъчност или неповлияваща се от прилаганата в амбулаторни условия терапия, удостоверена с приложена в ИЗ съответна медицинска документация, или бързо прогресиращо нарастване на функционалния клас. П. са посочили, че НЗОК е заплатила отчетената дейност с НХ към ИЗ № 15851/2015 по КП № 52, въз основа на което е прието, че МБАЛ "Св. А. - В." АД е получила суми без правно основания. Въз основа на констативния протокол и на основание чл. 76а ал. 2 от ЗЗО е съставен Протокол за неоснователно получени суми № 3-84/12.11.2015 г., с който с идентични аргументи е прието, че дружеството-жалбоподател е получило сума в размер на 420.00 лв. без правно основание от получената по фактура № 1122/08.10. с обща стойност 1 277 782.00 лв., представляваща плащане от РЗОК на МБАЛ по договора между тях от 25.02.2015 г. за м. 09.2015 г. Протоколът е връчен чрез упълномощено от дружеството лице на 12.11.2015 г.; възражение в срока и по реда на чл. 76а ал. 2 от ЗЗО не са постъпили. След изтичане на срока за възражения административният орган е издал писмена покана изх. № 29-02-1116/27.11.2015 г., с която на основание чл. 76а ал. 3 от ЗЗО и чл. 228 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г. е поканил здравното заведение да възстанови неоснователно получената сума в размер на 420.00 лева. Тази фактическа обстановка не се оспорва от страните. Въз основа на така установеното административният съд е разгледал жалбата срещу писмената покана, като е приел, че същата е следвало да се издаде не на основание чл. 76а от ЗЗО, а на основание чл. 76б от ЗЗО. Съобразно изричното предвиждане на чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО органът по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е бил длъжен да издаде наказателно постановление по реда на ЗАНН и/или заповед за налагане на санкция по реда на ЗЗО, и едва след влизане в сила на същите да издаде писмена покана за възстановяване на неоснователно получена сума. Направил е извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е отменил същия. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на административният съд би бил правилен ако описаните в писмената покана случаи бяха предмет на образувано административно-наказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление/ по аргумент на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО/. В тази хипотеза правното основание е по чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО. Но в конкретния случай правилно административният орган е посочил като правно основание за издаване на процесната писмена покана чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО. Описаният случай в писмената покана не е бил предмет на административнонаказателно производство. Право на административният орган е да преценява в кои случаи има извършено административно нарушение и в кои няма извършено такова. Недопустимо е в производството по обжалване на писмената покана административния съд да квалифицира допуснатите от лечебното заведение пропуски като административно нарушение. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните разпоредби. Решението му следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "С. А. - В." АД срещу Писмена покана изх. № 29-02-1116/27.11.2015 г., издадена от Директора на РЗОК - В., с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО лечебното заведение е приканено да възстанови неоснователно получената сума в размер на 420.00 лв. по КП № 52 за ИЗ № 15851/09/2015 г. Издателят на оспорената покана е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора "МБАЛ - Т." АД, следва да бъде осъдено да заплати на Районна здравноосигурителна каса В. разноски по делото за касационното производство в размер на 125,00 /сто двадесет и пет/ лева, включващи заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съдът не присъжда разноски за първата инстанция, тъй като в настоящето производство такива не се претендират. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение