Решение № 3313 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2008 г.

Решение № 3313 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13786/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на Ет "велизар Сапунджиев", със седалище в с. Шейново, ул. "родопи" № 4, представлявано от Велизар Илиев Сапунджиев, против решение № 881 на Пловдивски административен съд от 11.08.2008 г., постановено по адм. д. № 1480 по описа за 2007 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 2400-332/25.06.2007г., издаден от орган по приходите пи ТД на НАП гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 790/16.08.2007 г. на Директора на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, с който на търговеца 1/за данъчни периоди м. 2 и 12.2002, м. 12.2003 г., м. 1,03 и 12.2004 г., м. 01, 2, 7,08,10,11 и 12.2005 г., м. 6, 7 и 8.2006 г. не е признат данъчен кредит общо в размер на 87 406,25 лв. по доставки на фирмите преки доставчици гранд СХФЕООД гр. Перник, Ет "георги Узенов-Фарадей", "тюрхас" оод гр. Казанлък, "нова "ФООД, "дана трейд" оод гр. София, "зенит" оод, "промакс" еоод, "космо България" еад, ДЗМ и КоФООД, Дзск "боруй" АД, Ет "металком-М. Горчев", "металимпортекспорт" оод, "трансметалиндъстри "оод; 2/начислен е ДДС в размер общо на 161 109,64лв. главница и 43 229,99лв. лихви за данъчни периоди 2003, 2004, 2005 и 2006г. върху стойността на доставки по фактури, издадени от ревизираното лице, но невключени в дневници за продажби; 3/определени са задължения за ДОО и ЗО за 2001, 2002, 2003, 2004, 2005 и 2006г.; 4/ начислени са лихви за невнесени в срок суми върху авансови вноски за 2002, 2004г. и 2005г. и 5/ е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2003 и 2005 г. главници и лихви. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствени правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че само неоткриването на преките доставчици на декларираните данъчни адреси не би следвало да е основание за отказ на данъчен кредит по техните доставки върху необоснован извод за нереалност на доставките. Относно начисления ДДС, липсват конкретни мотиви по кои фактури, невключени в дневници за продажби се начислява данъкът; не са извършвани проверки на клиентите на ревизираното лице за получаване на стоките и за евентуално ползване на данъчен кредит по тези доставки, а и дали бюджетът е ощетен. Ревизираното лице нямало възможност да даде писмени обяснения относно определените данъци по ЗОДФЛ и осигурителни вноски. Иска се отмяна на решението и на РА, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанциония съд. Ответникът по касационната жалба "ФОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петров оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на касатора против РА, административният съд е приел, че по спорните фактури, издадени от цитираните по-горе доставчици, ДДС не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), нито са представени поисканите доказателства относно реалността на доставките и тъй като не са налице всички кумулативно дадени предпоставки за признаване на данъчен кредит на жалбоподателя, обжалваният РА в тази част е законосъобразен. В останалата част, съдът е приел, че установените при ревизията продажби по фактури, издадени от ревизираното лице, са основание от една страна за увеличение на финансовите резултати за периодите с неотчетени приходи по тези фактури, а от друга страна поради неотразяването на фактурите в дневници за продажби и справки-декларации за периодите следва по тези продажби да бъде начислен ДДС върху стойността на доставките. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че с Протоколи за посещение на данъчен адрес са търсени спорните доставчици. Въз основа на тези протоколи са съставени Протоколи за насрещна проверка, с които е констатирана липсата на доставчиците на декларираните данъчни адреси и следващата от това невъзможност за установяване на начисляване на ДДС по тези доставки, като тези протоколи са послужили и като документална опора на констатациите на обжалвания РА. Правото на данъчен кредит е налице при установени кумулитивно-изисквани по закон предпоставки - първата, от които е реалното изпълнение на доставките, по които това право се претендира. В случая, включително и с приетото по делото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, са потвърдени констатациите при ревизията за не откриване на лица за контакти на декларираните данъчни адреси на доставчиците гранд СХФЕООД гр. Перник и "тюрхас" оод гр. Казанлък. Констатациите относно останалите преки доставчици за не издаване на процесните фактури, за разлика в стойносттите на ползвания данъчен кредит и начисления от доставчика ДДС и др. също са останали неопровергани с никакви доказателствени средства - нещо повече- не е искано събиране на доказателства в тази насока, като на жалбоподателя е указана тежестта му да докаже положителните предпоставки за ползване на данъчен кредит, но в две поредни заседания преди приключването на първоинстанционното производство не се е явявал представител за него. Относно допълнително начисления ДДС - нито в жалбата по административен ред, нито в тази до първоинстанционния съд, ревизираното лице е оспорвало реалното осъществяване на фактурираните продажби и липсата на начисляване на ДДС по тях. Тези въпроси не могат да бъдат въведени като спорни едва с касационната жалба. Единствените твърдения на ревизираното лице в тази връзка са за превеждане на ДДС по ДДС-сметка, което следвало да замести липсващото начисляване на ДДС, тъй като и бюджетът нямало да е ощетен. Плащането на ДДС по ДДС-сметка на доставчика е посочено като основание по чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), дерогиращо основанията за отказ на данъчен кредит на получателя по доставки по чл. 65 ал. 4 от същия закон. То не е факт с правно значение относно задължението на доставчика да начисли ДДС по доставките, по които е изпълнител. Съответно, безспорното пред първоинстанционния съд обстоятелство на осъществяване на неотчетените продажби, е основание за увеличение на финансовите резултати на периодите по чл. 23, ал. 2 т. 11 ЗКПО (отм.) с приходите от тези продажби и съответното определяне на преки данъци, лихви върху авансови вноски и осигурителни задължения. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи посочените в касационната жалба отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено в първата инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 161 ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение