Решение № 12486 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3320/2014 г.
ВАСIII отделение21.10.2014 г.докладчик Емилия Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 05.02.2014 г., постановено по адм. д. № 730/2013 г. на Административен съд - Монтана. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12486 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3320/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Марина Илиева Маркова от с. Волуяк, община Връбница чрез пълномощник - адвокат Георги Ценков против решение № 53 от 05.02.2014 г., постановено по адм. д. № 730/2013 г. на Административен съд - Монтана. Изложените в жалбата доводи представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. Касаторът иска от съда да отмени решението на административния съд и да постанови друго, с което да задължи областния управител на област Монтана да издаде удостоверение, че описаните в молбата имоти не са държавна собственост. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, не изразява становище по жалбата и не представя нови доказателства. Ответникът - областен управител на област Монтана, не се представлява и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на първостепенния съд за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалноправните и процесуални норми. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Марина Маркова срещу изричен отказ за издаване на административен акт - документ от значение за признаване и упражняване на права на областен управител на област Монтана, обективиран в писмо № ДС-26-127-
от 26.11.2013 г. За да постанови този резултат съдът е установил, че производството пред административния орган е започнало по молба от пълномощника на Маркова от 06.11.2013 г., с която е поискано от административния орган да издаде удостоверение, че описаните в молбата имоти не са държавна собственост. Видно е от тази молба, че същото искане вече е било отправяно, проведено е административно производство, което е приключило с издаване на удостоверение № ДС-26-127 от 04.06.2013 г. на областния управител. В това удостоверение е отразено, че за описаните имоти са съставени актове за държавна собственост съответно № № 230 и 231 от 16.08.1951 г. Независимо от тези обстоятелства, с молба от 06.11.2013 г. Маркова е поискала отново от областния управител да издаде документ, с който да удостовери, че описаните имоти не са държавна собственост. С оспореното писмо № ДС-26-127-
от 26.11.2013 г. областният управител на област Монтана е отказал на молителката да издаде документ, че описаните имоти не са държавна собственост, като отново е удостоверил, че за имотите са съставени АДС № 230 и АДС № 231 и двата от 16.08.1951 г. Правилно Административен съд - Монтана е приел, че оспорването е допустимо, тъй като не са налице отрицателните процесуални предпоставки на чл. 159 от АПК, които са основания за недопустимост на съдебното производство, както и се споделят съображенията на съда, че не става дума за оспорване съдържанието на документ, което на основание чл. 81, ал. 2 от АПК може да се реализира само по административен ред. Установено е, че Маркова е поискала от областния управител да удостовери за описаните имоти липсата на съставени актове за държавна собственост, каквото не е действителното положение. Предявеното искане е за издаване на документ от значение за признаване на претендирано право, като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал допустимите и относими доказателства и е достигнал до правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Установено е по делото, че за описаните имоти са съставени актове за държавна собственост, като видно от тях е, че основанието за съставянето им е било принудителното изселване на наследодателите на молителката от имотите. След актуването на имотите като държавна собственост е без значение обстоятелството дали те са били във владение или не през цялото време от собствениците, а не от държавата. За да се снабди с констативен нотариален акт, Марина Маркова следва да поиска от областния управител да отпише тези имоти от актовите книги като държавна собственост, тъй като служебно такова отписване в случая няма основание да бъде извършено. След като не е поискано такова отписване, след като в производството пред съда не е оспорена доказателствената сила на представените АДС № № 230 и 231 от 16.08.1951 г., правилно административният орган е отказал да впише в издаденият документ, че за описаните имоти няма актове за държавна собственост. Решението е правило, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби, обосновано е и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените касационни основания и решението следва да се остави в сила.