Решение № 6424 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2012 г.

Решение № 6424 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4098/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сийка Перова Найденова, от гр. Видин, срещу решение № 9 от 23.01.2012 г., постановено по адм. дело № 260/2011 г. от Административен съд - Видин. С касационната жалба се твърди противоречие на Наредба за организация и управление на гробищния парк, издадена с решение № 171 по протокол 11/26.09.2001 г. на Общински съвет - Видин със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В съдебно заседание, проведено на 14.01.2013 г., настоящият съдебен състав е установил, че касационната жалба е непълна и е дал указания за отстраняване на нередовностите по нея. С уточнение по касационната жалба от 01.02.2013 г. е допълнено, че решението е нищожно, постановено в противоречие с разпоредбите на ЗМДТ. Били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът - община Видин, чрез процесуалния си представител, в писмено становище и в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Видин е отхвърлил предявения от Сийка Перова Найденова иск против община Видин за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., причинени от незаконосъобразни действия на служители на общината, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат, анализирайки фактите по делото и правните норми, съдът е приел, че общинската администрация не е действала в разрез с установените норми, т. е. действията й не са били незаконосъобразни. Безспорно по делото било установено, че гробното място е било закупено от ищцата за вечни времена, съгласно ЗМДТ, но също така и че тя не била поставила на мястото траен надгробен знак, каквото е изискването на наредбата, както и че от погребението на майка й са минали повече от 8 години. Освен това след жалбата на Сийка Найденова до управителя на общинско дружество "Обреден дом", паметникът, поставен от сем. Христови, бил демонтиран и мястото почистено. Същото на практика било предоставено отново на ищцата, като било възстановено първоначалното положение. Не било установено и нарушение и на Закона за собствеността, каквито твърдения се съдържали в исковата молба. Искът освен неоснователен бил и недоказан, както по основание, така и по размер. Не се доказвало и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и евентуални незаконосъобразни действия на администрацията на община Видин. Не били представени никакви доказателства, които да обосновават твърдяното от ищцата. Събраните по делото данни не установявали по несъмнен начин настъпването на твърдените неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно действие на администрацията, поради което съдът е отхвърлил предявения пред него иск като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. Поддържането и стопанисването на гробищните паркове е въпрос от местно значение за общината, който попада в компетентността на общинския съвет и се урежда с приетата от него Наредбата за организация и управление на гробищните паркове на гр. Видин и общината. Неоснователни са твърденията на жалбоподателката за противоречие на Наредбата със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗМДТ (отм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) определя размера на таксите за ползване на гробни места над 8 години, а не регламентира правото на гробоползване като ограничено вещно право, нито реда и начина за стопанисване на гробищните паркове. Неотносими в случая са и разпоредбите на Закона за собствеността. В този смисъл недоказано е твърдението на жалбоподателката за осъществяване на незаконосъобразни действия от страна на общинската администрация. Съгласно чл. 37 от Наредбата, гробни места без трайни надгробни знаци след изтичане на 8-годишния период от погребението се предоставят за нови погребения. По делото не се спори, че гробното място, закупено от жалбоподателката за вечни времена, не е било обозначено с траен надгробен знак. Поради това не може да се приеме, че е налице неправомерно действие на служителите на общинската администрация, от което неправомерно действие да са настъпили вреди. Липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността на общината, а именно наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод административна дейност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният пред него иск е неоснователен и недоказан. В производството по ЗОДОВ този, който претендира обезщетение трябва да докаже при условията на пълно доказване наличието на всички изброени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки. Като не е направила това, жалбоподателката в настоящото производство е подала една неоснователна претенция, която съдът правилно е отхвърлил. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,