Решение № 6298 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13988/2011 г.

Решение № 6298 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13988/2011 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Красимир Симеонов Тодоров от град Благоевград срещу решение рег. № I-26637/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, в ЧАСТТА за отказ да бъде предоставена информация за незаетите щатни бройки в посочените основни структури - главни дирекции на МВР за всяка категория държавни служители поотделно, съгласно заявление вх. № ЗДОИ-83/12.09.2011 г. Иска се отмяна на отказа и даване указания на административния орган да предостави поисканата информация. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес за жалбоподателя да оспорва решението, с което му е предоставена поисканата обществена информация. Върховният административен съд, като взе предвид представените с административната преписка писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Със заявление вх. № ЗДОИ-83/12.09.2011 г. Красимир Симеонов Тодоров е поискал от министъра на вътрешните работи да му бъде предоставен достъп до обществена информация, представляваща справка за незаетите щатни бройки за всяка категория поотделно в следните основни структурни звена на МВР към 31.12.2008 г.: Академията на МВР, ГДГП, ГДППООРП, ГДЖ, ГДПБС, Дирекция Инспекторат, дирекция "Правно-нормативна дейност", НИКК, като е поискал информацията на хартиен носител. С решение № I-26637/20.09.2011 г. административният орган е предоставил поисканата информация, като към решението е приложена справка за незаетите бройки в посочените структури към 31.12.2008 г., по категории. В мотивите на решението са изложени съображения, че предоставената справка е единствената информация, която се съхранява в МВР за минали периоди, поради обстоятелството, че незаетите щатни бройки по категории се съхраняват само са текущия месец и друга информация за тях не съществува в архива на МВР. Предоставената справка към 31.12.2008 г. е относима за структурите на МВР преди измененията на ЗМВР. При тези доказателства настоящата инстанция намира, че частичният отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, които задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Правилно административният орган е приел, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органът като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ има задължение да предоставя на заявителя исканата информация. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая административният орган е предоставил поисканата обществена информация, която той съхранява. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е министърът на вътрешните работи е длъжен да предостави съхраняваната в МВР обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Следователно, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, която задължава субектите да предоставят обществена информация, която се създава или съхранява в тях и с оглед представените доказателства за наличната информация, която е създадена и се съхранява в МВР, посочена в заявлението, следва да се приеме, че задълженият субект не е създал и не съхранява така поисканата информация. Материалноправната разпоредба на чл. 3 от ЗДОИ и целта на закона не предвижда задължените субекти да извършат специални дейности с цел създаване на конкретни отчети. При положение, че задълженият субект не съхранява и не създава поисканата в заявлението информация, то той не може да бъде задължен да е предостави. Поради това решението на министъра на вътрешните работи в оспорената му част не страда от пророците по чл. 146 от АПК и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение