Решение № 584 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2013 г.

Решение № 584 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2662/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, против Решение № 43/09.01.2013 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. № 906/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт № 160901714/11.02.2010 г., издаден на Петър Василев Певичаров, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Натали - ПВ - Петър Певичаров", със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 237/09.04.2010 г. на Зам. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 21241,10 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3062,67 лв. и установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 317,90 лв., ведно със законната лихва в размер на 28,93 лв. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е формирал изводите си при превратно тълкуване на доказателствата по делото. Основните възражения се свеждат до това, че неправилно е прието от съда, че не са налице извършени реални доставки. Сочи се още, че е неправилен извода на съда, че разпитаните свидетели не са установили никакви конкретни факти и обстоятелства, тъй като същите кореспондират с писмените доказателства по делото и доказват реално извършени доставки. По делото е постъпило писмен отговор от касационния ответник, в което се аргументира становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание касационният жалбоподател и касационният ответник не изпращат представители. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. С решението си Административен съд Пловдив е приел, че предмет на процесните сделки са родово определени вещи, за които факта на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя, е останал недоказан в производството, по следните съображения: не е извършена проверка на място в счетоводствата на доставчиците, както и приложените счетоводни извлечения (за които по никакъв начин не става ясно от кого и в какво качество са изготвени), не съставляват годно доказателство, доколкото не е установено, че са създадени или ползвани от лицата, които са ги представили, с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК. Обосновал е, че представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени стоките. Във връзка с оспорване истинността на процесните фактури е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и са назначени две графологични експертизи, които са установили, че само 53 фактури, издадени през 2007 г. са подписани от ревизираното лице. Всички останали фактури или изобщо не са подписани от едноличния търговец, или подписът е положен от неизвестно лице. Приел е, че от показанията на разпитаните 16 свидетели се установява, че спорните фактури са съставени от служители на съответните търговци, но същите не са успели да установят никакви конкретни факти и обстоятелства свързани с доставките предмет на настоящото производство. Поради тези обстоятелства, като и липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни, първоинстанционния съд е стигнал до извода за липса на действително извършени доставки по коментираните фактури с изключение на цитираните по-горе 53 фактури и всички фактури издадени от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД. По отношение на последните съдът е приел, че с факта на подписването на съответната фактура от ревизираното лице и конкретния доставчик, процесните стоки (които са родово определени вещи), са определени по съгласие между страните, т. е. същите вече са индивидуализирани по вид и количество и собствеността върху тях е прехвърлена. При това положение първоинстанционният съд е приел, че стоките по неосчетоводените фактури през 2007 г., действително са получени от ревизираното лице, а впоследствие са реализирани на вътрешния пазар на обща стойност 21734,03 лв. Оттук е стигнал до извода, че ревизираното лице не е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. към 31.12.2007 г., за последните дванадесет последователни месеци преди текущия, следователно не е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.01.2008 г., поради което разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС не може да намери приложение за извършените от ревизираното лицето доставки за периода от 15.01.2008 г. до 04.02.2009 г., когато Певичаров е бил регистриран по ЗДДС и е отменил начисления допълнително данък за този период в размер на 21241,10 лв. Предвид формираните вече изводи относно липса на действително извършени доставки по фактури, издадени през 2008 г., административния съд е приел, че не са налице основания за облагане на ревизираното лице по общия ред на ЗДДФЛ за 2008 г. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че спорната част на ревизионен акт е неправилна и следва да бъде отменена. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. За да са налице предпоставките на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, т. е. достигнат в конкретния случай облагаем оборот към 31.12.2007 г. следва да бъде установен фактът на получаване на стоките, при продажба на които впоследствие е реализиран твърдяният оборот, поради което законосъобразно съдът е приел, че при липса на установена реалност на процесните доставки на стоки, не са налице предпоставките на чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. За да се обоснове правилното или не прилагане на горецитираните разпоредби, следва да бъде установено по категоричен начин реалното осъществяване на спорните доставки, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от ревизираното лице. В тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, което в случая не е сторено, а ангажираните от ревизираното лице доказателства установяват липсата на доставки. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общият принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателния факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки е следвало да бъде оборен от касатора, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В случая, е установено издаване на процесните фактури, но не и тяхното осчетоводяване предвид неизвършени насрещни проверки, а други доказателства за реално предаване на стоките не са представени, поради което и законосъобразно съдът е приел, че не е налице реалност на доставките. Относно фактурите, на които липсва подпис на получател, настоящата инстанция приема, че същите са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. В същото време тези фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена и предадена на получателя в търговските му обекти. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение