Решение № 8516 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 598/2014 г.
ВАСIV отделение23.06.2014 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 404/2013 г. на Административен съд Враца. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8516 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 598/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) - гр. Враца, против решение № 30 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 404/2013 г. на Административен съд Враца. С него е отменен отказът на началника на ОСЗ - Враца, обективиран в писмо изх. № 63 от 11.03.2013 г. и е върната преписката на същия административен орган за ново произнасяне. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу отказа, обективиран в писмо изх. № 63 от 11.03.2013 г. на началника на ОСЗ - Враца. Ответникът Петра Христова Савова, с представен писмен отговор, развива доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Петра Христова Савова против отказа на началника на ОСЗ - Враца, обективиран в писмо изх. № 63 от 11.03.2013 г. С него по подадено от Петра Христова Савова заявление с вх. № 105/06.03.2013 г. за извършване на административни услуги - промени в регистъра на собствениците и регистъра на имотите, изготвяне на скици на имотите и изготвяне на удостоверения за характеристика на имотите, е отказано да бъдат извършени исканите административни услуги. С обжалваното решение е отменен отказът на началника на ОСЗ - Враца, обективиран в посоченото писмо, и е върната преписката на същия административен орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, АС Враца е изложил аргументи, че мотивите на началника на ОСЗ - Враца да откаже да извърши исканите административни услуги, са били, че нотариалният акт, с който заявителят се е легитимирал като собственик на земеделските имоти, не бил регистриран своевременно. А освен това административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 34в от ЗСПЗЗ, съгласно която при преработка на плана за земеразделяне /какъвто е случаят/ се обезсилват и издадените решения на ОСЗ и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Първоинстанционният съд е приел, че тези основания за постановения отказ не са налице, тъй като жалбоподателят е бил собственик на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, който не е обезсилен въз основа на нормата на чл. 34в от ЗСПЗЗ. А доколкото за същите имоти по нотариалния акт има установена собственост на трети лица, тъй като административният орган не е изложил мотиви в тази насока, то и съдът не следвало да обсъжда тези факти, доколкото той е ограничен от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания акт. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Действително фактическите и правни основания за издаване на писмо изх. № 63 от 11.03.2013 г. на началникът на ОСЗ - Враца, с което е отказано да бъдат извършени исканите административни услуги са тези, които са изложени в оспорваното решение на АС Враца и които бяха вече описани по-горе. Тези фактически и правни основания за извършения отказ обаче не са налице. Несвоевременното регистриране на нотариалния акт не е основание за отказ за извършване на административните услуги. Основание може да е несъответствието на удостовереното право на собственост с нотариалния акт спрямо картата на възстановената собственост /КВС/, но такова основание не е изложено. Не е налице и второто посочено основание в процесното писмо, свързано с наличие на предпоставките по чл. 34в от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба разписва, че в случаите по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ /какъвто е случаят/, от момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. По тази разпоредба нотариалният акт за покупко-продажба на касационния ответник не е обезсилен, тъй като той не е нито решение на общинската служба по земеделие, нито констативен нотариален акт за собственост. Въпреки, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно като краен резултат, следва да се добави, че административният орган при връщане на преписката за ново произнасяне пак следва да откаже да извърши исканите административни услуги, макар и по други мотиви. В случая е установено, че имотите, предмет на нотариалния акт на касационния ответник, с който той се легитимира като собственик, са засегнати от преработката на плана за земеразделяне, същите не съществуват по новия план за земеразделяне, и липсва пълна идентичност между тях, така както са означени по преработения и новия план за земеразделяне. При това положение заявлението на касационния ответник за промени в регистъра на собствениците и регистъра на имотите по чл. 18 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /Наредба № 49/, не може да бъде уважено. Това е така защото имотите по нотариалния акт не съществуват в действащата карта на възстановената собственост /КВС/. Още повече, че за същите имоти има установена собственост на трети лица. А относно исканите скици по чл. 3 от Наредба № 49, те по своята същност представляват точно копие от КВС и следва да отразяват актуалното състояние на имота, за който са издадени, съответно, за да бъдат издадени, имотът следва да съществува/да е нанесен в КВС. В случая имотите, за които се претендира издаване на скици, не са отразени в действаща КВС и не са идентични с тези по документа за собственост. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 18
- чл. 3