Решение № 9222 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2014 г.

Решение № 9222 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Илиев, в качеството му на процесуален представител на Кирил Кирилов Начев, представляващ "Начев строежи" ЕООД, срещу решение № 1008 от 10.06.2014 г. по адм. дело № 2659 по описа за 2013 г. на административен съд - Бургас. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 1300947 от 8.07.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № 293 от 24.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. Бургас относно определено задължение за данък добавена стойност за данъчен период м. февруари 2012 г. в размер на 13 006.27 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Иво Игнатов излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 1300947 от 8.07.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № 293 от 24.09.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. Бургас. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия, в изпълнение на решение № 51 от 12.02.2013 г. на директора на "ОДОП"-гр. Бургас, по прилагането на ЗДДС за ревизиран и данъчен период м. февруари 2012 г. С него на основание чл. 86, ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6, ал. 1, чл. 28 и чл. 37, ал. 2 е определено задължение за ДДС в размер на 13 006.27 лв. по повод осъществена продажба на ветроходна яхта, за което издадена фактура и инвойс, под № 298 от 29.02.2012 г. на стойност 78 037.62 лв., съответно за 39 900.00 евро. В нея не е начислен ДДС и не е посочено основанието за прилагане на нулева ставка и неначисляване на ДДС. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна на спора и тя е относно сключен договор за покупко-продажба от 29.02.2012 г., в Бургас, между ревизираното българско дружество, като продавач и "Laringo Enterprises" LTD, купувач, последното дружество със седалище и регистрация в Сейшелски острови, представлявано от Валерий Викторович Старцев, директор. Плавателното средство е модел ветроходна яхта "BAVARIA 34 LEDY ANDROMEDA", двигател Volvo Penta DI-30Fq 5102126428U, придобито от ревизираното дружество, видно от фактура № 330 от 14.07.2009 г., като е съставен протокол № 1 от 17.07.2009 г. по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС за реализирания ВОД. Административният орган е приел, че в ревизионното производство пред него не са доказани материалноправните предпоставки, за да бъде квалифицирана процесната доставка като облагаема с нулева ставка. В производството са били изискани документи от ревизираното дружество относно придобиването, използването и продажбата на яхтата, респ. и обяснения. Основното предназначение на яхтата е извършване на туристически услуги, тя е приставала в портовете Бургас и Несебър под наем и е напускала териториалните води на РБългария, плавайки до гръцки острови. Вписана е в корабния регистър, имала е акт за националност, корабна радиостанция, MSSI и ATIS кодове, позволително за плаване, корабен дневник. След продажбата за нея е било издадено и свидетелство за дерегистрация № 13/2012 г. От прегледа на корабния дневник, който съдържа 200 страници, заверен от "Морска администрация" - Бургас е видно, че за периода 10.08.2011 г. до 22.08.2011 г. яхтата е осъществявала разходки от пристанище Несебър в залива до устието на р. Ропотамо и до нос Емине. в него липсват страници от 32-а до 45-а, които съответстват на периода 23.08-29.08.2011 г. За периода 8.09.2012 г. до 10.09.2011 г. е извършено плаване от гр. Несебър до гр. Созопол и обратно. На 19.09.2011 г. яхтата е пътувала от пристанище Несебър до пристанище Приморско, след това до Царево и от 21.09.2011 г. плава извън териториалните води на страната. Влиза в РБългария на 5.10.2011 г. и на 6.10.2011 г. е на пристанище Бургас. Дружеството е отчело приходи от яхтата единствено през м. 08.2011 г. С оглед на данните от корабния дневник, извършваната основна дейност от дружеството - продавач - строителство на сгради, отчетените приходи, е направен извод, че туристическите услуги са инцидентни и яхтата е ползвана за лични нужди. От справка в интернет според модела й е установено, че капацитет на гориво е 150 л, капацитет на вода 210 л и спални помещения 4+2. В хода на производството е изискана информация от ИА "Морска администрация"-Бургас. Дадена е такава за извършен преглед на яхтата, за издадено свидетелство за годност за сезонен превоз на хора и заверен корабен дневник. От ГД "Гранична полиция" също е предоставена информация, че яхта с такова име е регистрирана в тяхната информационна система за две дати. От агенция "Митници" е установено, че в митница Бургас, МП "Пристанище Бургас център" и МП "Царево" няма регистриран износ за процесната яхта и не е извършена изходящ контрол след 1.01.2012 г. Извършена е и насрещна проверка на директора на дружеството - купувач, който е посочил, че няма информация и не притежава никакви документи от посочените и изисквани такива. От устен разговор между новия собственик и стария, чрез дадени обяснения от последния, се констатира, че яхтата, ще бъде използвана за дейности с икономически характер в териториалните води на РТурция. В хода на съдебното производство е извършена съдебно-техническа експертиза. Експертът посочва, че яхтата предмет на продажба от страна на ревизирания субект е идентична с яхтата "Лейди Натали", собственост на фирмата - купувач, като тя е напуснала Царево на 26.07.2012 г. в 10.50 г. и е заминала за РТурция. Експертът е посочил, че след като тя е била отписана от българския корабен регистър, българските пристанищни и гранични власти не е следвало да разрешават на яхтата да отплава като плавателен съд, преди да е регистрирана в чужда администрация. Тя е можело само да се превози, провлачи или тласка от друга специално плавателно средство. Освен така изложената и от настоящия състав фактическа страна по спора, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изложил подробни правни изводи относно разпоредбата на чл. 31, т. 7 от ЗДДС, относно възможността тя да бъде приложена по спора, съответно и позоваване на практика на СЕС, решение от 22 декември 2010 г. по дело С-116/10, както и приложимостта на чл. 28 от ЗДДС, съответно на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено и споделя направените правни изводи от първоинстанционния съд при точно установената от него фактическа обстановка по делото. Безспорно е, че в изпълнение на сключен договор за покупко-продажба процесната яхта е продадена от ревизирания субект, видно и от фактурата, като на датата на данъчното събитие, която според чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, е датата на прехвърляне на правото на собственост, на основание чл. 82 и на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС данъкът става изискуем от данъчнозадълженото лице и той трябва да го начисли. За да се приложи глава трета от ЗДДС и конкретно чл. 28, в която норма е дадено определение на облагаема доставка с нулева ставка, респ. и специалната разпоредба на чл. 31, т. 7 от ЗДДС следва да се установят изискванията, които те поставят. Доколкото процесната стока има характеристиката на плавателен съд и доставката е за територия извън Европейския съюз, следва преди всичко да са прецени последната посочена норма, доколкото тя поставя специални изисквания за да бъде приета една доставка като облагаема с нулева ставка. В нея изрично е посочено, че доставката на плавателни съдове и въздухоплавателни средства е такава доставка, с изключение на "тези плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които са за спортни и развлекателни цели или за лични нужди". От събраните по делото доказателства не може да се установи по категоричен начин, че процесното плавателно средство е използвано за други цели, освен за спортни, развлекателни или лични нужди. Това е едно от касационните възражения, че такива доказателства са налице, и конкретно, че превозното средства има регистрация, но и свидетелство за годност за сезонен превоз на хора № 15289 от 20.05.2011 г. и заверен корабен дневник. Аргументите на касатора се обуславят от основния предмет на дейност на дружеството, констатиран и от ревизиращия орган, като и от този на съконтрахента по договора, който е юридическо лице, и който ще използва процесната вещ също за реализиране на търговски цели. Същото е неоснователно, понеже разпоредбата изисква плавателният съд да бъде използван за други цели извън спортни, развлекателни и лични нужди, като по делото не се доказва фактическото осъществяване на друга дейност при ползването на същия този съд, извън кръга на изключенията. Не се спори, че същият е регистриран, че е ползван, но не и по предназначение, за осъществяване на друга, извън посочения обхват на изключенията, дейност. Действително се сочи, че му е направена проверка, че има свидетелство за годност за превоз на хора, но това не означава, че е осъществява туристическа или превозна дейност, както твърди касаторът. Още в ревизионното производство е установено, че няма отчетени приходи, във връзка с използването на яхтата, освен за един месец - м. 08.2011 г., а тя е била собствена за времето от м. 07.2009 г. до м. 02.2012 г., включително. Освен това на експерта по съдебно-техническата експертиза, назначена по искане на жалбоподателя и по задача, формулирана в първоинстанционната жалба е могло да бъде поставена задача и в тази насока, за установяване начина на използване на яхтата. Именно поради неустановяване начина на използване на плавателното средство и само твърдяно използване на същото от получателя за стопанска дейност, е направена преценка за неприложимост на чл. 31, т. 7 от ЗДДС, като основен аргумент се явява този за липса на отчетени приходи. Основните съображения на съда относно основния предмет на дейност на доставчика, вида на яхтата и дали тя може да бъде използвана за неразвлекателни цели и нелични нужди, именно с оглед на модела й, могат да бъдат споделени, макар да се явяват такива от практическо естество. Доказателствената тежест за наличието на специалните изисквания при облагане на облагаема доставка със ставка нула следва да се носи от адресата на акта, с който му е определено задължение за ДДС, поради недоказване на специалните материалноправни предпоставки относно прилагането на нулевата ставка при облагане с този косвен данък. Законовите и подзаконовите норми по повод на тези доставки са категорични и последователни в уредбата, която съдържат. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение