Решение № 311 от 14.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния кодекс). Образувано е по касационна жалба на Лоялти Лизинг ЕАД против Решение 2795/15.07.2024 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 195/2024 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, против Решение 1012-12-379#1 от 05.01.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-12-01434769 от 12.10.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик, с които Лоялти лизинг ЕАД е задължен да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в Декларация образец 1 Данни за осигурено лице за И. И. К. за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г. и от 01.08.2022 г. до 31.08.2023 г., и го е осъдил да заплати ТП на НОИ - Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно като постановен в нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т.3, предл. първо и предл. трето АПК, поради което моли същото да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество, като се отмени обжалваният административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик изразява писмено становище в отговор на касационна жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че Лоялти Лизинг ЕАД, е с регистриран предмет на дейност: лизингова търговска дейност, както и всяка друга търговска дейност, незабранена от закона . Съобразно данните в ТРРЮЛНЦ дружеството е действащо, не е инициирана процедура по ликвидация или несъстоятелност, но са обявени годишни финансови отчети само за 2008 г. и 2009 г. Обявена е и декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), че дружеството не е упражнявало дейност през 2019 г. Не се установява да са подавани заявления за обявяване на ГФО за 2010-2018 г., вкл., както и за периода 2020 2023 г., вкл. или пък декларации по чл. 38, ал 9, т. 2 ЗСч. за тези периоди. По данните от преписката И. К., има сключен безсрочен трудов договор по реда на чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса по труда (КТ) с Лоялити Лизинг ЕАД гр. Пазарджик, ЕИК 831316407. Работодателят има регистриран само един трудов договор и това е този с лицето И. И. К., като същото лице в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора на [населено място] . Компетентните органи в ТП на НОИ Пазарджик са били уведомени относно неоснователно подадени декларации Образец 1 Данни за осигурено лице за лицето И. И. К. от осигурителя Лоялти Лизинг ЕАД. Изискана е справка (писмо изх. 4022-12-141#3 от 28.09.2023 г. от ТД на НАП - Пловдив) за предоставяне на информация свързана с осъществяваната от Лоялти Лизинг ЕАД дейност. С писмо вх. 4022-12-141#5/05.10.2023 г. от ТД на НАП - Пловдив е предоставена информация, че към настоящия момент няма подадени годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 ЗКПО за финансовия период 2021 г.- 2022 г., съответно няма подадени справки по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 ЗДЦФЛ за финансовите 2021 г. и 2022 г. За периода от 01.01.2021 г. до момента, данните по чл. 5, ал. 4 КСО на дружеството Лоялти Лизинг ЕАД са подавани с КЕП с титуляр И. И. К., съобразно Заявление вх. 1300И0104547/14.09.2020 г. за подаване на документи по електронен път. Лисват данни за извършвани ревизии и проверки свързани със спазване на данъчното и осигурителното законодателство. От проверката по реда на чл. 108 КСО на дружеството се констатира, че в Регистъра на осигурените лица за периода от 01.01.2021 г. до датата на приключването й, има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО от Лоялти Лизинг ЕАД за лицето И. И. К., с код за вид осигурен 01 - за работници и служители. Установено е, че няма внесени осигурителни вноски за фондовете на ДОО от Лоялти Лизинг ЕАД за периода от 01.01.2021 г. до датата на приключване на проверката за посоченото лице. От инспектор по осигуряването е бил издаден Констативен протокол КВ-5-12-01434733 от 12.10.2023 г., а въз основа на него и Задължителни предписания ЗД-1-12-01434769 от 12.10.2023 г., от контролен орган на НОИ, с които Лоялти Лизинг ЕАД, ЕИК 831316407 е задължен да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с декларация обр. 1 Данни за осигуреното лице за И. И. К. за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г. и от 01.08.2022 г. до 31.08.2023 г. От първоинстанционния съд е било установено (писмо изх. ЗД 146/2021 г. от 20.09.2023 г. представено от ГДИН), че И. И. К. е постъпил в Затвора [населено място] на 28.04.2021 г. и изтърпява наказание лишаване от свобода от 28.04.2021 г., като към момента на издаване на справката е изтърпял 2 г. 4 м. и 23 дни. Тоест от април 2021 г. до септември 2023 г. лицето физически изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място]. За част от същия този процесен период се установява, че за И. И. К. са подавани декларации Образец 1 като осигурено лице в Лоялти Лизинг ЕАД, а именно за периода от м. май 2021 г. до м. март 2022 г. и от м. август 2022 г. до м. август 2023 г. Не се установява да са подавани декларации Образец 1 за периода от м. април 2022 г. до м. юли 2022 г., поради което и обосновано този период не е включен в периодите посочени в задължителните предписания. Срещу задължителните предписания е била подадена жалба от дружеството до по-горестоящия административен орган. С процесното решение директорът на ТП на НОИ Пазарджик е отхвърлил оспорването срещу задължителните предписания. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО вр. чл. 5, ал.4, т.1 КСО. Правилно са изяснени релевантните за спора факти, въз основа на които съдът е достигнал до обоснован правен извод, че за лицето И. И. К. не е възникнало осигурително правоотношение със своя осигурител Лоялти Лизинг ЕАД и същият не е следвало да бъде осигуряван за периода 01.05.2021 г. 31.03.2022 г. и от 01.08.2022 г. 31.08.2023 г. Съгласно § 1, т. 3 ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. В случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за да се счита лицето за осигурено, а е необходимо същото реално да е осъществявало трудова дейност. 3ащитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесните доказателства, които са в административната преписка и са ангажирани от страна на осигурителния орган, дават основание да се приеме, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния административен съд, че И. И. К. не е полагал труд в дружеството за спорните периоди от време. Последното обстоятелство изключва качеството му на осигурено лице, като следва задължение за осигурителя да заличи първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, доколкото неправилно е декларирано с Декларация обр.1 Данни за осигуреното лице , че е осигурено лице. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в минималния размер, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ или сумата от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение