Решение № 10543 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2018 г.

Решение № 10543 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от EТ "К. -Л. А.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], представляван от Л. А., подадена чрез пълномощник –адв. В. И., срещу решение № 523/06.08.2018 г., постановено по адм. дело № 511/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно законосъобразността на заповедта, като се твърди, че имотът, чието изземване е наредено не бил индивидуализиран, както и нарушение на чл. 274, ал. 1 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - кметът на община Плевен не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Плевен е била заповед № РД-12-203/21.05.2018 г., издадена от кмета на община Плевен, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС), е наредено изземване на имот – публична общинска собственост – лятна градина към кафе – сладкарница "Лаваца", гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 171, ползван от ЕТ "К. – Л. А." без необходимите разрешителни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган (в хипотезата на заместване), в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. Изложил е доводи, че са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за постановяване на акта. Съставен е констативен протокол в който се индивидуализира обектът предмет на изземване, като този протокол е послужил като основание за издаване на оспорената заповед. При преценката на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните съдът е стигнал до правния извод, че са налице изискуемите се предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно - касае се за имот, частна общинска собственост и жалбоподателят го ползва без правно основание. Съдът е приел, че представеното по делото разрешение за ползване от 2017 г. за разполагане на преместваемо съоръжение е с изтекъл срок. Направил е извод, че представеното разрешение от 13.07.2018 г. също не представлява годно правно основание за поставяне на лятната градина, тъй като към датата на издаване на заповедта - 21.05.2018 г., жалбоподателят не е имал такова разрешение. По изложените доводи е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, което е довело до формирането на неверни правни изводи. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. представеното разрешение № 76-Г/13.07.2018 г. за разполагане на преместваемо съоръжение. Видно от представените по делото доказателства на 15.03.2018 г. жалбоподателят е подал заявление (л. 40) за издаване на схема за разполагане и на разрешение за поставяне на лятна градина, включително маси за консумация и подвижни чадъри пред обект за хранене и развлечение на територията на община Плевен, на основание чл. 56 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Такова разрешение му е издадено на 13.07.2018 г. и е представено в хода на производството пред първоинстанционния съд. Визираните по-горе обстоятелства представляват нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и е следвало да бъдат съобразени при постановяване на решението. Предвид изложеното в случая е налице е хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Касае се до факти, настъпили след издаване на административния акт, но имащи значение за неговата законосъобразност. В случая разрешение № 76-Г/13.07.2018 г. издадено от гл. архитект С. Митев, с което на търговеца се разрешава да постави преместваем обект - лятна градина към кафе – сладкарница "Лаваца", гр. Плевен, ул. "Васил Левски" № 171 със срок на валидност от 13.07.2018 г. – до 15.10.2018 г. е представено преди приключване на устните състезания, пред първоинстанционния съд, поради което съдът е следвало да съобрази този факт при обсъждане на доказателствения материал, което той не е направил. При наличието на цитираното разрешително не са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС, поради което съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната заповед да бъде отменена. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана, поради което и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1376, 13 лв., а именно заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за първата инстанция в общ размер на 650 лв. и заплатена държавна такса за касационната инстанция и адвокатско възнаграждение в общ в размер на 726, 13 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав