Решение № 434 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2011 г.

ВАСVI отделение10.01.2012 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 20.04.2011 г. по адм. дело № 37 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 434 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7155/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ - 1 - Пазарджик" ЕООД, гр. Пазарджик, против решение № 202 от 20.04.2011 г. по адм. дело № 37 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-04-1023 от 07.12.2010 г., издадена от на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 35 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от ЗЗО. Отправено е искане за събиране на нови писмени доказателства и за допускане на съдебна експертиза. Ответникът - Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на "ДКЦ - 1 - Пазарджик" ЕООД, гр. Пазарджик, против писмена покана изх. № 29-04-1023/07.12.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, с която жалбоподателят в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор № 13/РД-29-400 от 15.02.2010 г. е задължен да възстанови сумата 44 214.25 лв., произхождаща от превишение на броя на назначените медицински дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за първо тримесечие на 2010 г., както следва: 16 573.50 лв. за направления за специализирана медицинска помощ (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3; 27 640.75 лв. за направления за медико-диагностична дейност (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4. За да постанови решението си, Административен съд - Пазарджик е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. На основание чл. 43, ал. 3 във вр. с чл. 42, ал. 2 от индивидуалния договор за 2010 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за СМД и МДД, назначени извън разширените надвишения и задължението за компенсиране. Съдът се е позовал на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, с което е потвърдено констатираното превишение на броя и стойността на назначените медицински дейности и извършените от НЗОК плащания по издадените направления. Развитите в касационната жалба съображения за незаконосъобразно определяне на т. нар. "регулативни стандарти" е неотносимо към предмета на спора. Съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от НРД за 2010 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г.) протоколите за определения брой на назначаваните СМД и определената стойност на назначаваните МДД в съответствие с чл. 3 от ЗБНЗОК за 2010 г. са неразделна част от индивидуалния договор, сключен с изпълнителя на медицинска помощ. Както правилно е приел първоинстанционният съд, с подписването на индивидуалния договор и двустранния протокол от 02.03.2010 г. лечебното заведение се е задължило да изпълнява бюджета в установените рамки, а в случаите на надвишаване - да възстанови неоснователно изплатените суми от бюджета на НЗОК. Законосъобразното определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за първото тримесечие на 2010 г. не подлежи на инцидентен съдебен контрол. Съгласно § 6 от ПЗР на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на НЗОК, до изготвянето на окончателния брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. При спазване на цитираната разпоредба през първото тримесечие на 2010 г. до подписването на протокола на 02.03.2010 г. изпълнителят на специализирана медицинска помощ е следвало да се съобрази с Приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД за 2010 г. и с регулативните стандарти за IV тримесечие на 2009 г. При наличие на обективни пречки за спазване на броя и стойността на определените СМД и МДД за изпълнителя на медицинска помощ е съществувала възможността да поиска изменение (корекция) на броя на определените с протокола СМД и стойността на МДД по реда на чл. 8, ал. 2 от цитираните Правила. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на чл. 35 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд на Република България се е произнесъл по конституционносъобразността и правната допустимост на регулативните стандарти. Решението е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Принципите на свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, равнопоставеност и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ не влизат в противоречие с чл. 29, ал. 3, т. 2 и 4 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. Не се установяват твърдяните нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е предприел процесуални действия за събиране на доказателства, относими към законосъобразността на оспорения пред него акт и е установил правилно фактите по делото. Въпросите във връзка с бюджета на РЗОК - Пазарджик за 2010 г., изпълнението на този бюджет, неусвоените средства, както и исканията на други изпълнители на медицинска помощ за изменение на определените им регулативни стандарти, са неотносими към изхода на спора. Исканията за събиране на нови доказателства в касационното производство, вкл. назначаването на експертиза, са недопустими на основание чл. 219 от АПК. Като е назначил съответните медицински дейности с бланки на НЗОК над определения брой и стойност, изпълнителят на специализирана медицинска помощ е причинил плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и съгласно изричната клауза на чл. 42, ал. 3 от индивидуалния договор дължи възстановяване на разходите за МДД и СМД, направени от бюджета на НЗОК в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (отм.). Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1