Решение № 6965 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия оран на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (РУО на ОПИК 2014-2020 г.) срещу решение № 9182/24.10.2025 година на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1446/2025 година. С последното е отменено негово решение № РД-02-16-744/02.06.2025 г. за определяне на финансова корекция на „Елвеко електромонтажи“ ЕООД, в размер на „10 % върху предявените за възстановяване разходи по договор № BG16RFOP002.001-0624-S01/Su-01/31.08.2021 г. с изпълнител „Просол“ ООД за Обособена позиция (ОП) № 1“. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа мотивите на издадения административен акт, като обосновава точно спазване на специалните правила на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и разноски за заплащане на държавна такса пред касационната инстанция. Ответникът, „Елвеко електромонтажи“ ЕООД, чрез адв. Димов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на „Елвеко електромонтажи“ ЕООД срещу решение № РД-02-16-744/02.06.2025 г. на РУО на ОПИК за определяне на финансова корекция. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съставът на АС – Пловдив е констатирал, че с предходно решение за определяне на ФК, Решение № РД-02-16-10/18.01.2024 г. на РУО на ОПИК 2014-2020, вече е установено нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ и чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160 от 01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 г.), което е квалифицирано като нередност по т. 10 „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). Съдът е посочил, че в случая става въпрос за незаконосъобразно определяне на втора ФК за едно и също нарушение, при едни и същи фактически установявания, за която вече е определена такава с предходен административен акт. Обстоятелството, че първата финансова корекция е във връзка с междинен отчет, а втората – по окончателен отчет, имало отношение единствено към размера на базата върху която ще се определи финансовата корекция, но не внася промяна във фактическите и правни основания за прилагане на самата корекция. По изложените съображения АС гр. Пловдив е извел извод за незаконосъобразност на оспорения акт и е отменил същия. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Оспореният административен акт е издаден в процедура по определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ. Изводите на първоинстанционния съд в насока, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и във валидна писмена форма, се приемат от касационната инстанция като съответстващи на правилното приложение на закона. Страните не спорят по фактите: На 22.04.2021 г. между УО на ОПИК и „Елвеко – електромонтажи“ ЕООД е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по ОПИК процедура чрез подбор № BG16RFОP002-3.001, за изпълнение на проект BG16RFОP002-3.001-0624 „Повишаване конкурентоспособността на „Елвеко – електромонтажи“ ЕООД чрез подобряване на енергийната му ефективност и капацитет“, на стойност 1 702 186,50 лева. В изпълнение на договора „Елвеко – електромонтажи“ ЕООД е провело процедура за избор на изпълнител с публична покана и предмет – „Закупуване на ново технологично оборудване“ в две обособени позиции: Обособена позиция (ОП) № 1 „Закупуване на 6-цилиндров турбо дизел багер с пробивно устройство, шосейно и ЖП хидравлично задвижване и снабден с телескопична стрела и Обособена позиция № 2 – „Закупуване на претрошаваща кофа за раздробяване на място на строителни материали“. В публичната покана, в раздел ІІІ.2.3. Технически възможности и/или квалификация, в точка 4 е поставено условие кандидатът да докаже наличието на собствени или наети поне две сервизни бази в България – собствени поне две мобилни сервизни групи, което се доказва с документ за наличие на сервизна база. В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, за ОП № 1 е сключен договор № BG16RFOP002-3.001-624-C01/Su – 01/31.08.2021 г. с изпълнител „Просол“ ООД, на стойност 1 410 600,00 лв. Във връзка с представен окончателен одитен доклад № 16 от ИА „Одит на средствата на Европейския съюз“ (ИА ОСЕС), с предходно решение № РД-02-16-10 от 18.01.2024 г. РУО на ОПИК определя финансова корекция в размер на 10 % от предявените за възстановяване с втори междинен отчет разходи по сключен договор № BG16RFOP002-3.001-0624-C01/SU-01/31.08.2021 г. с изпълнител „Просол“ ООД за ОП № 1, за нарушение на чл. 3, ал. 14 ПМС № 160 във вр. с чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 10, б. „б“ от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Административният орган приел, че поставеното изискване за местоположението на сервизните бази – на територията на България към момента на подаване на офертата има разубеждаващ ефект, тъй като участниците нямат сигурност, че ще бъдат избрани за изпълнители и за тях не е икономическо целесъобразно да осигурят изискуемите минимум два броя обекти, само за да участват в процедурата. Решение № РД-02-16-10/18.01.2024 г. е оспорено от „Елвеко - електромонтажи“ ЕООД. С решение № 2634/20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 303/2024 г. по описа на АС – Пловдив, съдът е отхвърлил подадената от дружеството жалба. С решение № 13537/12.12.2024 г. постановено по адм.дело № 7367/2024 г., ВАС е отменил решение № 2634/20.03.2024 г. по адм. дело № 303/2024 г. на АС гр. Пловдив и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. След връщане на делото по реда на чл. 222, ал. 2 АПК е образувано адм. дело № 2815/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, който с решение № 5008/03.06.2025 г. е отхвърлил подадената от „Елвеко - електромонтажи“ ЕООД жалба. Решението е влязло в сила едва на 31.03.2026 година, когато с определение от 31.03.2026 г. на ВАС разпореждането по адм. дело № 2815/2024 г. на Административен съд - Пловдив, е оставено в сила. При представяне на финален отчет по ДБФП № BG16RFOP002-3.001-0624-С02, РУО на ОПИК е констатирал, че по засегнатия от финансовата корекция договор № BG16RFOP002-3.001-0624-C01/SU-01/31.08.2021 г. с изпълнител „Просол“ ООД, следва да бъде определена финансова корекция за извършено нарушение по смисъла на т. 10 от Наредбата за определяне на финансови корекции, които се правят върху разходите, финансирани от Европейските съюз, при несъответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки, за което с кореспонденция в системата на ИСУН 2000 с № BG16RFОP002-3.001-0624-С02-M030/14.05.2025 г., е уведомил бенефициера, че предстои да бъде определена ФК по посочения по-горе договор. Предоставен е 14-дневен срок за представяне на възражения и прилагане на доказателства. От „Елвеко - електромонтажи“ ЕООД, чрез кореспонденция в системата ИСУН 2020 с № BG16RFOP002-3.001-0624-S02-M030-A001/28.05.2025 г., е представено възражение, с което се оспорва основателността и размера на предложената финансова корекция. С оспореното в настоящето производство решение № РД-02-16-744/02.06.2025 г. на РУО на ОПИК 2014-2020, на „Елвеко електромонтажи“ ЕООД е определена финансова корекция в размер на 10 % върху предявените за възстановяване разходи по сключен договор № BG16RFOP002.001-0624-S01/Su-01/31.08.2021 г. с изпълнител „Просол“ ООД за ОП № 1, за нарушение на чл. 3, ал. 14 ПМС № 160/2016 г. във вр. с чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 10, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Правилни са изводите на АС гр. Пловдив, че обжалваният административен акт за определяне на финансова корекция е издаден от компетентен орган, във валидна форма. Доколкото е спазена процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ касационният състав намира, че РУО не е допуснал процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Като правно основание за издаване на обжалваното решение, РУО на ОПИК е изписал нормата на чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ. Съгласно посочената разпоредбата ръководителите на Управляващите органи по проектите с писмено решение определят финансови корекции за нередности, като ги мотивират по основание и размер. При определена финансова корекция с мотивирано решение на основание чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган има правомощие да възобнови производството по нея като изменя и допълни констатациите си и размера й, но това е само в строго ограничени хипотези. Ако актът за определяне на финансова корекция с правно основание чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ е обжалван по съдебен ред, единствено в правомощията на съда е да осъществи контрол за законосъобразност върху този акт (виж чл. 130, ал.2 АПК). Ако актът за определяне на финансова корекция с правно основание чл. 73, ал.1 ЗУСЕФСУ не е обжалван по съдебен ред и е станал стабилен административен акт, ръководителят на УО/НО има правомощие да измени акта по предложение на сертифициращ или одитен орган, но това правомощие се реализира на основание чл. 74 ЗУСЕФСУ. В случая ръководителят на УО с предходно решение се е произнесъл по въведеното от бенефициера условие кандидатите да доказват наличието на собствени или наети поне две сервизни бази на територията на България, като независимо от това, впоследствие е издал оспореното в настоящото производство решение, възприемайки изцяло същите фактически установявания. Безспорно двете решения на РУО съдържат изводи с висока степен на сходство относно необоснованото изискване за местоположението на сервизните бази и мотиви по отношение наличието на едно и също нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ и чл. 3, ал. 14 от ПМС № 160/2016 г., квалифицирано като нередност по т. 10, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, което е недопустимо предвид чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ. Според разпоредбата на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ за една и съща нередност може да бъде приложена само веднъж финансова корекция. По принцип не съществува пречка по един и същи договор за обществена поръчка да бъдат установявани различни нередности, които да представляват самостоятелни основания за определяне на финансова корекция. В оспорения акт обаче органът е определил финансовa корекция при едни и същи фактически установявания и за едни и същи нарушения, които е квалифицирал като нередност по т. 10 „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, което води до незаконосъобразност на административния акт само на това основание. Предвид изложеното правилни са изводи на административния съд за незаконосъобразност на административния акт. Правилен е и изводът на АС - Пловдив, относно обстоятелството, че първата финансова корекция е във връзка с междинен отчет, а втората – по окончателен отчет, има отношение единствено към размера на базата върху която ще се определи финансовата корекция, но не внася промяна във фактическите и правни основания за прилагане на финансовата корекция. С оглед на горното, неспазването на специалния ред за издаване на нов индивидуален административен акт прави оспореният акт незаконосъобразен. Предвид изложеното, като е отменил обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора и направеното от ответника - „Елвеко електромонтажи“ ЕООД искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на иновациите и растежа, издал обжалвания акт, да заплати на „Елвеко електромонтажи“ ЕООД, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 (две хиляди) евро, заплатени в брой съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2026 г., което съответства на фактическата и правна сложност на спора. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд