Решение № 2521 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2009 г.

Решение № 2521 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Йорданка Христова Станчева, директор на Професионална гимназия по железопътен транспорт, съдебен адрес гр. София, ул. "20-ти април" № 19, срещу решение № 95 от 5.06.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и необосновано, постановено при грубо нарушение на процесуалните правила. Комисията за защита от дискриминация не е обсъдила представените доказателства и не е изложила мотиви, въз основа на какви доказателства приема осъществяването на непряката дискриминация. Липсват мотиви досежно приетото от Комисията дискриминационно поведение по признаци "лично положение", "обществено положение", "убеждение". Органът не е отчел, че уволнението на Станчева няма никаква връзка със синдикалната й дейност, с възрастта, образованието, убежденията, а само и единствено с намаления норматив на учебни часове. Недопустимо, в нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, Комисията е иззела предвиденото по закон право на работодателя да извърши преценка дали да бъде прекратен даден трудов договор. Не е отчела, че прекратяването на трудовия договор подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, а Станчева не е оспорила освобождаването по съдебен ред. Моли съда да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Комисия за защита от дискриминация, счита жалбата за неоснователна. Административният орган е обсъдил всички релевантни доказателства. Твърдяните доводи за изземване на правото на преценка на уволнението са неотносими и в страни от спора по делото. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира направените по делото разноски. Заинтересованата страна - Анка Йосифова Новева, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - началникът на регионалния инспекторат по образованието, счита жалбата за основателна. Твърди, че заинтересованата страна Новева цели чрез жалбата си до Комисията за защита от дискриминация да заобиколи разпоредбите на Кодекса на труда съгласно, които пред съда се оспорва законосъобразността на дадено уволнение. Моли съда да отмени оспорваното решение. Заинтересованата страна - министърът на образованието, младежта и науката, счита жалбата за основателна. Моли съда да отмени решението на Комисията за защита от дискриминация. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Безспорно по делото е, че Анка Новева е дългогодишен учител в Професионална гимназия по железопътен транспорт и председател на училищната синдикална организация на Съюза на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. Новева има инженерна специалност и професионална квалификация, в съответствие с която повече от 25 години преподава технически дисциплини и учебна практика. Йорданка Станчева е назначена за временно изпълняващ длъжността директор на гимназията през 2001 г. Не се спори, че в гимназията е имало влошен психологически климат, напрежение и разделение. Конкретните отношения между директора и Анка Новева се влошават във връзка с многократните настоявания на синдикалната организация пред компетентните органи за провеждане на конкурс за длъжността "директор" на гимназията. Влошаването на отношенията се задълбочава след предприетата от Станчева проверка на представената от Новева служебна бележка за участие в заседание на синдикалните организации на Съюза на българските учители. Безспорно е също, че на 14.09.2007 г. със заповед № 526, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда във вр. с § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, директорът прекратява трудовото правоотношение на Анка Новева. Към датата на уволнението разпределението на предметите и часовете, в т. ч. лекторските, показва, че са налице свободни часове, в т. ч. 216 часа по общометална практика. При така установената фактическа обстановка спорен по делото е въпросът с действията си Йорданка Станчева извършила ли е акт на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита на дискриминацията по признаците "лично положение", "обществено положение" и "убеждения". Обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира жалбата на Йорданка Станчева за основателна по следните съображения: С разпоредбата на § 5 от Кодекса за социално осигуряване законодателят е създал правна възможност учителите, които имат учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 от кодекса. Тази разпоредба е приложима по преценка на работодателя. Безспорно е, с оглед на това, че заинтересованата страна Станчева е компетентна да прекрати трудовото правоотношение на Новева на това основание. Въпросът е имало ли е обективна необходимост от прекратяване на правоотношението? От доказателствата по делото е безспорно, че броят на учениците, съответно броят на паралелките, през последните години намалява - за последните три години броят на учениците е намалял близо със 100 ученика. С оглед на това логично, намалява и броят на учителите. За учебната 2007/2008 г. те са с осем по-малко. Безспорно е също така, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Новева в гимназията е имало свободни часове по предметите, по които Новева е можела да преподава. Вярно е, че по всеки един от групата предмети, свободните часове са по-малко от нормативно изискуемите за разкриване на работно място за длъжността "учител" по смисъла на чл. 4 от Наредба № 5 от 14.05.2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета (Наредба № 5), действала към процесния период. Но съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 5, когато нормата за задължителна преподавателска работа се образува от различни норми на два или повече предмета, часовете за допълване се привеждат към нормата за учебния предмет, за който е открито работното място. По делото не са ангажирани доказателства, че след такова трансформиране не са налице достатъчно часове за преподаване от Новева. Видно е обаче, че на останалите учители в гимназията, които преподават предметите, които е преподавала и Новева, са разпределени 358 лекторски часа. Същите по смисъла на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 са над нормата за задължителна преподавателска работа, т. е. те е могло да бъдат поети от Новева. Наред с това за учебната 2007/2008 г. са останали свободни 264 часа, от които 216 за общометална учебна практика и 48 часа производствена практика, които също Новева е можела да преподава. Видно от изложеното в конкретния случай обективно е налице необходимост от намаляване на броя на учителите в гимназията, но е имало и възможност на Новева да се осигури частична, намалена заетост. Неизползването на тази възможност от директора на гимназията само по себе си не доказва дискриминация по отношение на Новева. Комисията твърди, че дискриминацията е осъществена по признаците "лично положение", "обществено положение" и "убеждение". За нито един от признаците в решението няма изложени аргументи. Не е ясно кои именно елементи на личното положение и кои убеждения на Новева я поставят в групата на по-неблагоприятно третираните от неутралната разпоредба на § 5 от Кодекса за социално осигуряване. Нещо повече, не е ясно каква точно група се формира по тези признаци, за да може да се направи извода, че по отношение на тази група привидно неутралната разпоредба води до несъразмерно по-неблагоприятно засягане отколкото по отношение на останалите. Що се отнася до признака "обществено положение" той също е с неизяснено съдържание. Безспорно би могло да се приеме, че синдикалното членство на Новева е фактът, който изпълва съдържанието на защитения признак "обществено положение". Въпросът е, че на базата на този защитен признак - обществено положение изразяващо се в членство в синдикална организация, административният орган е приел, че е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Ако се приеме, че Новева, като чл. на синдикална организация е лице със защитен признак, то не е ясно на базата на какви доказателства Комисията прави извода, че разпоредбата се отразява по-зле на тази защитена група, отколкото на останалите лица, добили право на осигурителен стаж и възраст по смисъла на § 5. Групата на синдикалните членове, добили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не се изчерпва с Новева. Вярно е, че и другите две учителки - Марияна Данова и Ружка Василева, на които също са прекратени трудовите правоотношения на основание § 5, са били синдикални членове. Но няма никакви доказателства, никакви аргументи, които да установяват, че прилагането на нормата на § 5 по отношение на синдикалните членове, добили право на пенсия по смисъла на § 5, се отразява по-зле отколкото на лицата, добили право на пенсия, но несиндикални членове. Не се спори, че пенсионирането при условията на § 5 се отразява на размера на пенсионното възнаграждение, но тази последица е еднаква за всички лица, чиито правоотношения са прекратени на основание § 5. Тя не е по-различна за лицата, членове на синдикална организация. Следователно въпросът не е в поставянето на синдикалните членове в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез неутралната разпоредба на § 5. Именно защото не е установила такова по-неблагоприятно положение Комисията не е упражнила и правомощията си по чл. 47, т. 8 от Закона за защита от дискриминация и не е отправила препоръка до компетентния орган за изменение на дискриминационния акт. Тя се е задоволила единствено с констатацията, че е извършена дискриминация и с даването на задължително предписание за преустановяване на дискриминационната практика. Следвайки логиката на даденото задължително предписание би трябвало директорът на гимназията да не прекратява трудовото правоотношение на синдикални членове на основание § 5 от Кодекса за социално осигуряване. Но това безспорно е нонсенс, тъй като се предписва неприлагане на действаща правна норма, за която освен това не е установено по надлежния ред, че е дискриминационна. Видно от изложеното с действията си Станчева не е осъществила хипотезата на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. От доказателствата по делото не може да се направи и извода, че с действията си тя е осъществила пряка дискриминация по отношение на Новева. Вярно е, че освен на Новева, трудовите правоотношения са прекратени и на още двама синдикални члена - Мариета Данова и Ружка Василева, като по отношение на Мариета Данова условията на § 5 са били налице две години преди датата на прекратяване на правоотношението и през цялото това време тя е била синдикален член. За да е налице пряка дискриминация е необходимо третирането на Новева да се различава от третирането на лица, които не са синдикални ръководители или членове, т. е. не се отличават със защитения признак, и да няма друга законна причини за това различно третиране. В случая по делото са представени доказателства, че заедно с Новева, месец преди нея, трудовото правоотношение, на същото основание - § 5, е било прекратено и на Стоян Симов, заемащ длъжността "учител по технически предмети" - същата, както длъжността на Новева. Симов не е синдикален ръководител, няма данни да е синдикален член, т. е. не се ползва от защитения признак. Данни за други лица, на които правоотношението да е прекратено на основание § 5 по делото няма. Т. е. не може да се направи извод, че Новева е била третирана по-неблагоприятно, отколкото е било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Видно от доказателствата по делото жалбоподателката Станчева, в качеството си на директор на Професионална гимназия по железопътен транспорт в продължение на години не е успяла да изгради добра среда и да създаде спокойна и творческа атмосфера за работа на учителския колектив. Професионалната оценка на това й поведение е в компетентността на административния ръководител, а моралната - на колегите, с които работи. Моралната укоримост на дадено поведение не означава, че то задължително осъществява и някаква форма на дискриминация. В случая Станчева е използвала създадената от § 5 на Кодекса за социално осигуряване правна възможност, за да прекрати трудовото правоотношение на Новева, но от това не следва извода, че тази правна норма поставя Новева в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, т. е. че по отношение на нея е осъществена хипотезата на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. Като не е съобразил изложеното административният орган е постановил акт, в нарушение на материалите разпоредби на закона. Същият следва да бъде отменен. С оглед изхода от делото, направеното от жалбоподателя искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК Комисията за защита от дискриминация следва да бъде осъдена да заплати на Йорданка Христова Станчева направените по делото разноски. Същите са в размер на 250 лв. с оглед на представените доказателства. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд