Решение № 10978 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2014 г.

Решение № 10978 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "ФЕН" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, против решение № 1852/8.08.2014 г. по адм. д. № 202/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването против Ревизионен акт /РА/ № 131302445/3.10.2013 г. издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите към ТД на НАП-Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 1ЗЗ9 от 27.12.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчен период 1.01.2010 г. - 31.12.2012 г. в размер на 49 076, 42 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 6 426, 58 лв.

Изложени са твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Според касатора съдът неоснователно е игнорирал заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че правните изводи на съда са изградени на база неизяснена фактическа обстановка, доколкото съдът сам се е лишил от възможността да установи и проследи детайлно взаимовръзката между отделните документи и осчетоводените операции, вследствие на което е постановил необосновано решение. Съдът в нарушение разпоредби от АПК не е допуснал до разпит посочени от жалбоподателя свидетели и при забрана за фактическо установяване в касационната инстанция, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Посочил е конкретни несъответствия в мотивите на решението, относно всеки от доставчиците, посочен неправилно предмет на доставките "строителни материали", каквато доставка не е налице по нито една от фактурите, с което твърди, че решението съдържа бланкетни мотиви, некореспондиращи с данните по делото. Във връзка с извършвани насрещни проверки на доставчиците се твърди, че неоткриването им на адреса, съответно непредставянето на информация и доказателства от тях, не означава липса на облагаема доставка. За всеки един от доставчиците се посочват данни и обстоятелства, от които може да се направи извод за наличие на реални доставки по спорните фактури. Касаторът се позовава и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, във връзка с тълкуването и прилагането на Директива 2006/112/ ЕО, решения с които не е съобразено обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание касаторът е представляван от процесуален представител - адв. Иванова, която поддържа касационната жалба по съображения изложени в представени писмени бележки.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. Димитрова моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Твърденията в касационната жалба за бланкетни мотиви, за допуснати несъответствия в предмета на доставките и несъобразяване със заключението на вещото лице, са неоснователни.

Видно от обжалваното съдебно решение, съдът е направил последователен и подробен анализ на данните, съдържащи се в преписката по отношение на всеки един от доставчиците, при което са посочени фактурите по номера и предмет на доставки, както следва:

• по отношение доставчика "Никстрой 08" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактура № 36/28.05.2010 г. на стойност 15 111,95 лв. и ДДС 3022,39 лв., с предмет на доставката - цинк блок с гол. чистота, алум. блок с гол. чистота, нестандартна алум. догр., мед, цинк, ламарина-разнородна, стоманени заготовки, чугунени отливки;

• по отношение доставчика "Александров" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактура № ЗЗ5/2.07.2010 г. на стойност 4150 лв. и ДДС 830 лв., с предмет на доставката - нестандартна алум. дограма и цинк;

• по отношение доставчика "Вип Строй" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактура № 436/3.12.2010 г. на стойност 5200 лв. и ДДС 1040 лв. и фактура № 437/7.12.2010 г. на стойност 4004 лв. и ДДС - 800,80 лв., с предмет на доставката - нестандартна алумин. дограма;

• по отношение доставчика "Евро Интернешънъл 09" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактура № 392/14.01.2011 г. на стойност 5600 лв. и ДДС 1120 лв. и фактура № 397/16.02.2011 г. на стойност 8510 лв. и ДДС - 1702 лв., с предмет на доставката - нестандартна алумин. дограма 2240 кг. и алум. блок 230 кг.;

• по отношение доставчика "Топ Кар Консулт" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактура № 315/18.04.2011 г. на стойност 6520 лв. и ДДС 1304 лв., с предмет на доставката - месинг, алуминий ф-20 до ф-50, стомана и алумин. блок;

• по отношение доставчика "Ер Транс 2011" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактура № 1/999/19.07.2012 г. на стойност 6583,ЗЗ лв. и ДДС 1316,67 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 2194,444 кг; по фактура № 1/1000/20.07.2012 г. на стойност 7750 лв. и ДДС 1550 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 2583,ЗЗ4 кг; по фактура № 1/1001/23.07.2012 г. на стойност 9083,ЗЗ лв. и ДДС 1816,67 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 3027,78 кг; по фактура № 1/1002/25.07.2012 г. на стойност 6ЗЗ3,ЗЗ лв. и ДДС 1266,67 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 2111,11 кг; по фактура № 1/1005/21.08.2011 г. на стойност 7083,ЗЗ лв. и ДДС 1416,67 лв. с предмет на доставката нестандартна алуминиева дограма 2270 кг; по фактура № 1/1007/22.08.2011 г. на стойност 8166,66 лв. и ДДС 16ЗЗ, 34 лв. с предметна доставката нестандартна алуминиева дограма 2617,45 кг; по фактура № 1/1009/24.08.2012 г. на стойност 8ЗЗ3,ЗЗ лв. и ДДС 1666,67 лв. с предмет на доставката разнородни алуминиеви детайли 2372,7 кг; по фактура № 1/1555/27.09.2012 г. на стойност 11500 лв. и ДДС 2300 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 3484,850 кг.;

• по отношение доставчика "Мони 74" ЕООД е отказан данъчен кредит по фактура № 1269/29.10.2012 г. на стойност 12240 лв. и ДДС 2448 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 3400 кг; по фактура № 1270/30.10.2012 г. на стойност 12312 лв. и ДДС 2462,40 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 3420 кг; по фактура № 1271/31.10.2012 г. на стойност 12189,60 лв. и ДДС 2437,92 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли ЗЗ86 кг; по фактура № 1274/27.11.2012 г. на стойност 11880 лв. и ДДС 2376 лв. с предмет на доставката чуг. фи-от Ф 50 до Ф 100 1100 кг. и разнород. алум. детайли 2000 кг; по фактура № 1275/28.11.2012 г. на стойност 10560 лв. и ДДС 2112 лв. с предмет на доставката разнородни алуминиеви детайли 3200 кг; по фактура № 1276/29.11.2012 г. на стойност 10890 лв. и ДДС 2178 лв. с предмет на доставката разнородни алуминиеви детайли ЗЗ00 кг; по фактура № 1277/30.11.2012 г. на стойност 6171 лв. и ДДС 1234,20 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 1870 кг; по фактура № 876/19.12.2012 г. на стойност 11900 лв. и ДДС 2380 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 3500 кг., по фактура № 878/21.12.2012 г. на стойност 7999,88 лв. и ДДС 1599,98 лв. с предмет на доставката стоманени заготовки 1107 кг., ламарина 400 кг., алум. фи от Ф100 до Ф120 800 кг., тръби 634 кг.; по фактура № 879/21.12.2012 г. на стойност 12166,90 лв. и ДДС 24ЗЗ, 38 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 3578,5 кг.; по фактура № 882/27.12.2012 г. на стойност 11560 лв. и ДДС 2312 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 3400 кг; по фактура № 883/28.12.2012 г. на стойност 2000 лв. и ДДС 400 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 586,51 кг.; по фактура № 884/28.12.2012 г. на стойност 9583,34 лв. и ДДС 1916,66 лв. с предмет на доставката алуминиеви детайли 2777,78 кг.

Това подробно излагане на съдържанието на фактурите с посочен предмет на доставка, изключва твърдението на касатора, че съдът не е бил наясно с предмета на доставките.

Анализът на данните съдът е направил по отношение на всеки от доставчиците, а не е изложил общи мотиви, както се твърди от касаторът.

Правилно съдът е обсъждал установените данни за ненамиране на доставчиците на адресите им, данните за тях от информационната система на НАП за липса на данни за счетоводство, за заприходени активи и наети лица по трудови или граждански договори.

Представените от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи за някои от доставчиците, както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното обжалване правилно не са кредитирани като ползващи се с доказателствена сила като частни документи, недоказано, че изхождат и от двете страни.

Всички останали документи като кантарни бележки, данни от счетоводните регистри на ревизираното лице за заприхождаване на стоката и последващото й изписване, установяват една от предпоставките - наличие на стока при ревизираното дружество, но не доказват спорният факт, че са доставени именно от посочените доставчици в процесните фактури.

Обоснован е крайният извод на съда за недоказано физическото предаване и приемане на стоките, като в хода на ревизионното производство не са представени доказателства за транспортирането им - товарителници, пътни листи, експедиционни бележки и пр.

Правилно съдът се е позовал на констатациите при насрещните проверки, при които доставчиците не са открити на адресите им. Този факт препятства проверка в счетоводствата на доставчиците "Никстрой 08" ЕООД, "Александров" ЕООД, "Вип Строй" ЕООД, "Евро Интернешънъл 09" ЕООД, "Топ Кар Консулт" ЕООД, "Ер Транс 2011" ЕООД и "Мони 74" ЕООД и невъзможност за безспорна установеност кадровия и технически потенциал на същите да осъществят фактурираните доставки. Правилно съдът се е позовал и на констатацията на ревизията, че касовите бонове, които са представени към фактурите са от устройство, което не е регистрирано при съответния доставчик. Не е опровергана констатацията при ревизията, че нито един от седемте доставчика няма регистриран ЕКАФП за процесния период. Също, в голямата си част доставчиците не са декларирали спорните фактури в Дневниците си за продажби, дори "Александров" ЕООД е било дерегистрирано към момента на издаване на процесната фактура.

Представените в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи с насрещна страна някои от доставчиците, правилно не са кредитирани от съда. Приемо-предавателните протоколи е следвало да се съхраняват и от двете страни, така че не съществуват пречки, ако действително такива документи са били издавани и подписани двустранно, да се представят от ревизираното дружество в хода на ревизията, което е в изключителен негов интерес. Непредставяне на изисканите от ревизиращия орган приемо-предавателни протоколи, а представяне на такива едва в хода на съдебния процес, при непотвърждаване, че са изготвени и двете страни, не придават на същите като частни документи, съпоставени с останалите данни по делото, доказателствена стойност. В случая се касае за родово определени вещи и индивидуализираните им, освен с представяне своевременно на приемо-предавателни протоколи се установява и с осчетоводяването им като стокова наличност, съответно изписване на стоките и осъществен транспорт, доказан с надлежни доказателства, а не единствено с твърдения на управителя на ревизираното дружество. Приетата по делото ССЕ е на база единствено представените по делото доказателства, изходящи от ревизираното дружество. Проверка в счетоводствата на доставчиците не е правена от вещото лице, с което не е опровергана констатацията на ревизията, че доставчиците не могат да бъдат открити на адресите им и е невъзможно установяване на факта за водено редовно счетоводство от същите. Искането за разпит на свидетели, които са били работници в дружеството-жалбоподател за установяване твърденията на управителя на дружеството-жалбоподател, правилно е оставено без уважение, тъй като със свидетелски показания не е допустимо да се установяват факти, за които се изисква притежаването на съответен документ, както е в случая - за осъществен транспорт, за приемане-предаване на стоки, за заприходяване и изписване на стоките при доставчиците.

Тъкмо установяването на тези обстоятества и представянето на такива доказателства по делото, съставляващи преки доказателства за реалното извършване на доставките, биха обосновавали безспорен извод за наличието на реално извършени доставки по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС от посочените във фактурите доставчици.

Видно от предмета, отразен в процесните фактури, касае се за нестандартна алуминиева дограма, мед, цинк, ламарина-разнородна, стоманени заготовки, чугунени отливки, алуминиеви детайли, видно от отразените във фактурите количества, които изискват съхранение, товароразтоварни дейности и транспортиране, за което е необходима от една страна - база за съхранение, и от друга - специализиран транспорт, с необходима товароподемност и съответен персонал. Посочване единствено на номер на автомобил-микробус на ревизираното дружество и твърдение, че товаро-разтоварните действия са осъществени лично от управителя на дружеството, при липса на надлежно оформени пътни листи с необходимата информация, остава недоказан същественият елемент за реалност на осъществени доставки на фактурираните стоки. При липса на доказателства по делото за тези обстоятелствата, не може да се приеме, че наличието на реално осъществени доставки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по процесните фактури, е позитивно проявен факт от обективната действителност. В този смисъл, съдебната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси е последователна, че за доказване реалността на доставките, винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им. Притежаването на данъчни фактури, респективно тяхното осчетоводяване в счетоводството на жалбоподателя по съответните счетоводни регистри, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените във фактурите стопански операции.

При оспорване на фактурите, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством убедителни писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството на задълженото лице не поражда права за лицето, в случая - за ползване на данъчен кредит.

Съдът се е произнесъл и по доводите на жалбоподателя за съобразяване с практиката на Съда на Европейския съюз. Обсъдено е Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahageben kft срещу Nemzeti Adoes Vamhivatal Del-dunantuli Regionalis Ado Foigazgatosaga (C-80/11), и Peter David срещу Nemzeti Adoes Vamhivatal Eszak-alfoldi Regionalis Ado Foigazgatosaga (C-142/11) и е направен извод, че същото не може да намери приложение в конкретния случай. Съдът е цитирал Решението по Genius Holding С-342/87 съгласно което упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т. е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. Съдът е цитирал и решение от 29.04.2004 г. по дело С - 152/02, в което СЕО/сега СЕС/ приема, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и данъчно задълженото лице да притежава фактура или документ, служещ за фактура по критериите на съответната държава.

Поддържаните и в касационната жалба възражения на оспорващия, че са му вменени отговорности за действия на доставчика, са неоснователни, тъй като в случай на осъществени реални доставки, получателят следва да притежава безспорни доказателства в съответната последователност и съпоставимост, каквито не са представени от ревизирания субект - касатор в настоящото производство нито в хода на административния, нито в хода на съдебния процес.

Като е извел извод за законосъобразност на постановения отказ по оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, обосновано с безспорно установените по делото данни, за което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в еднократен размер за цялото съдебно производство и пред двете съдебни инстанции, тъй като такова не е присъдено с първоинстанционното решение и пред касационната инстанция е заявено искане от процесуалния представител юрк. Димитрова. Съобразно материалния интерес на отхвърленото оспорване и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ, бр. 28/28.03.2014 г., юрисконсултското възнаграждение, което следва да се присъди в тежест на "ФЕН" ЕООД е в размер на 2 196 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение